No 282 / 12.02.2015 г.

В ” СТАРА ИСТОРИЯ НА МАКРЕШ” на страница 183 

Тази история е написана 1964 г. от Нечо Петков Иванов /Чернополски/

Село Димово

       „Разглеждайки старата история на село Макреш не можем да пренебрегнем с.Димово, новообразувано село, възникнало изключително на Макрешка територия, мера. Създадено след освобождението от турско робство, без сбствено землище и общинска мера….“

От 1780 – 1810 година в края на размириците в днешно Димово се срещат границите на три села. От запад и юг Белска мера, от югоизток Изворска, а на север Макрешка.

От „Червен чукар“ (местност) на юг междата с Бела е минавала по Балалов дол. От изток Макрешко землище,от запад Белско, така тя стига до река Арчар. Границата на землището надолу върви по река Арчар, минава Попадия, чак до големия дол срещу Лагошевци, където сега е помпената станция за напояване. От вливането на Балалеев дол до влизането на Белската река в Арчар, южната страна мястото е Белско. Надолу по реката отсреща южната страна е Изворско, а след това Лагощевско. Костичовската мера стига само с върха на образувания триъгълник до река Арчар. Долът с помпената станция е граница с Лагошевци. В тоя дол през 1800-1820 година е била колибата на Николо Каралията в широка падина………

Когато построяват гарата, понеже това място е Белско гарата е била наречена „Александрово – Бела“ . През това време развалят дървения мост, където пътя Видин-Белоградчик е минавал по права линия, обръщат пътя над тунела, за да минава край гарата и през селото. Когато решават да правят  черквата, мястото за нея купуват от пенделашката фамилия.

Повече за гара Александрово в следваща публикация…..

Благодарности на ръководството на

Народно читалище „Мито Марков-1912г.“с.Макреш,обл.Видин

за съдеиствието.

Ето една снимка за Мито Марков.

Надпис: В дома на др.Мито Марков през деня на панахидта му.

12.11.1944г. Макреш

12.02.2015 г.IBSBela