No 380 / 23.05.2015 г.
От книжката “ С БДИНЦИ В ОГЪНЯ“ (през 1915 – 1918 год)
П.Кръстев – о.з. полковник
Видин – Печатница Пантелей Конев – 1943 г.
Посвещава се на младите Бдинци
Началото
В поход – 18.09.1915 г.
“ През тази нощ станаха следните промени в личния състав на на офицерите: командирите на 5-а и 7-ма роти капитани Белоречки и Попов Д. бяха преназначени – първия за за адщтант на 1-ва бригада, а вторият – адютант на полка. Вместо тях на бяха назначени – за комадир на 5-та рота поручик Милчев Г. и на 7-ма рота капитан Монев П.Последният, макар и титулярен ротен командир, по известни и сериозни причини бе оставен до този момент без длъжност и вървеше с полка като излишен.“
ЕДНА ИНТЕРЕСНА СНИМКА ИЗПРАТЕНА ОТ ФРОНТА ОТ К-н БЕЛОРЕЧКИ – 18.07.1917г.
Обявяване на войната – 1-ви Октомври 1915 г.
Дружините на полка се раздвижиха: 3 та остана западно от Големаново срещу „Рунтава -могила“, вляво от Ломци; 4 та др. бе западно от с.Извор махала по двете страни на шосето Кула-Зайчар, 2 ра дружина – в гр.Кула, а 1 ва дружина в движение от с.Бойница за гр.Кула.
Първо кръщаване в огъня – 2 Октомври 1915 г.
В нощен марш към „Връшка – Чука“
Така гр.Кула бе спасен, Видин защитен и общото положение тук затвърдено.
Всички войници от 5-а и 6-та рота и 2-те картечници бяха повишени в „Ефрейтори“, подофицерите – по-горен чин, а офицерите – наградени с ордени за храброст. На ротите се дадоха по 70 кръста за храброст, който се раздадоха, по избор от самите войници.
Атаката при Болевац – 20 и 21 Отомври 1915 г.
Вероломството на Сърбите
Какво виждат Бдинци от боевете на Ломци през ноща. ( 15 Ломски пехотен полк)
„.. Пътят на движението бе добре издържаното шосе, което от с.Планиница минаваше през в.Буково, покрит с едра и редка гора, а от тук правеше един завой на с. запад и вземаше посока към Болевац.
Тук в гората миризмата на още прясна човешка кръв. размесена с тая – на изгорелия барут и бомбовия експлозив, а в момента на движението – и с миризмата на тамян, разнасяна от кандилницата на полковия свещеник, дразнеше обонянието на калените вече бойци, а изострения им слух долавяше тъжната мелодия на заупокойната молитва, идяща нейде от хладните недра на буковата гора. Санитарите като сенки бродеха с носилки и вършеха мълчаливо своята скръбна работа… трупайки на купчини, до зеющите големи черни ями, телата на падналите през тази кървава нощ герой -ЛОМЦИ, над останките на които свещеникът отправяше топли молитви към Всевишния, за да приеме и приюти в мирните си покои буйните им души. Памятна ще бъде за Ломци тази кървава нощ на в.Буково (к.620), където те гърди с гърди през цялата нощ водиха борба с упорития враг от едно близко разстояние и където със своя героизъм в борбата, те покриха бойното поле със стотици трупове, а знамената си с вечна слава.“
В този бой загива редник Цеко Стаменов Джонов от село Бела, погребан в двора на църквата в с. Планиница.( 19.Октомври 1915 г.)
Наследниците на загиналите Ломци от 1915 г. – от село Бела.
„Войната продължава и на мястото на загиналите идва ново попълнение.“
Надписа:
Млад набор Моцо Иванов; гр.Белоградчик 5 Април 1916 година.
За съжаление не знам кой на снимката е Моцо Иванов, но на първата редица последния, най в дясно е Панко Панов Кумитски (р.1890 – п. 21.09.1941 г.)
Снимката ми е предоставена от Панко Василев Маринов (Кумитски)
23.05.2015 год. IBSBela
Много добре – интересен материал
ХаресвамХаресвам