1973 год. Генерал Игнат Илиев Талянски роден 1899 год. с.Калугер/Гранитово/, община Бела, Белоградчишка околия


No 481 / 23.10.2015 г.


 

Един почти неизвестен генерал

Игнат Илиев Талиянски роден на 22.01.1889г. в с.Калугер, община Бела, околия Белоградчишка.

Сведение за Игнат Илиев Талиянски от сборника „Българските офицери от 1878г. до 1944г.“ + Илиев Игнат Талиянски е роден на 22.01.1889г. в с.Калугер, Белоградчишко, женен с 2 деца. Завършил ШЗО /Школа за Запасни Офицери/ + подпоручик 22.09.1912г. +поручик 14.02.1915г. +Капитан 01.08.1917г. +майор 06.05.1924г. +подполковник 06.05.1928г. +Полковник 06.05.1935г. +Генерал Майор 03.10.1940г. Слижи в 15 ти Ломски пехотен полк ; 24 ти пограничен участък ; 1 ви пограничен ъчастък 1928г. ; Началник на Кърджалийското военно бюро 1928г. ; Начлник на Видинското военно окръжие 1930г. ; Началник на 1-во Софийско военно окръжие 1932г. ; Командир на 1 ва Интендантска дружина към шаба на 1 ва Пехотна дивизия 1933г. ; Командир на 25 Пехотен полк на 14 та Пехотна дивизия 1944г.

Бележки от Сборника.

Bel.


Bel1

Сведенията са от сборници от различно време и има противоречие в информацията.

Фамилията му е Николов, т.е неговият дядо е Никола. 

Никола Пешов /или Пешин/ Влашки, това е неговият дядо. Никола и Тодора- на моята прабаба Ангелина/омъжена в с.Бела/ майка и е сестра на неговият дядо. Те са четири деца./Никола, Живко, Иван, Тодора/

Никола Пешев Влашки е много заможен човек, легенди се носят за неговото богатство. Има воденица, вършачка и т.н. умира около 1936 година.

Синът му Илия Николов Пешин работи в „Америка“ празнуват „Свети Илия“ и точно на неговия имен ден го удря някаква кола и го убива/товарен автомобил/.

Бъдещият генерал има четирима братя и една сестра: Йосиф и Иван /близнаци/, Никола и сестра Ивана /р.1898 -п.1946г./, която е омъжена в село Бела за Никола Иванов Николов-Грънчарски. 


 

Преди бях писал за него:

НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ 1945 – 1946г. Народни представители в 26-то ОНС /19 септември 1945 г. – септември 1946 г./: МИЛАН ЦАНКОВ МАДЖАРСКИ, ИВАН ИВАНОВ ПАШОВ, НИНКО СТЕФАНОВ ВИЯШКИ, ИВАН КОСТОВ ЧОНОС, НИКОЛА ПАНТЕВ ЛАЗАРОВ, ГЕН. ИГНАТ ИЛИЕВ ТАЛИЯНСКИ, ГЕНАДИ КОНОВ ВЛАШКИ, ИВАН КАМЕНОВ ТОДОРОВ, ЕФРЕМ МИТЕВ ДЖОНОВ, д-р АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ БОНКИН, АРХАНГЕЛ ДАМЯНОВ ПОПОВ, ИВАН СТОЯНОВ ПАТУЛОВ. ____________

Как Игнат Илиев Талиански спасява, арестуванитв метежници /възстанници/ 1923г. от Бела, Калугер, Александрово и др. от разстрел на гара Макреш. Окъс от книгата на Петър Ненов: От книгата“ Обичай и няма да умреш“ Издателство Народна Младеж – София 1986год. “…Трака, трака колелата на конските вагони. Ще отминат ли гара Макреш? Не! Спирачките изскърцаха… На перона с палци, пъхнати в колана, се полюшваше върху разкрачените си крака Атанас Пантев. Пантев посочи с пръст. – Откачете последния вагон. Имам разрешение. Откачиха го. Неочаквано се намеси друг капитан, с по- решително лице: – Прикачете веднага вагона! Аз съпровождам ешелона, аз отговарям за него. Прикачете го. Пантев побесня.Откопча кобура.Хората му сториха същото: заопипваха пистолетите си. Тогава капитана с решителното лице (споменатият вече Игнат Илиев, командирът на картечна рота от 3 -та пехотна Бдинска дружина) пристъпи напред. Войниците му го охраняваха, приклекнали на коляно, пушки готови за стрелба. Като скръцна със зъби Пантев направи кръгом, влезе в кръчмата, следван от свитата си. Влакът потегли. Към нова неизвестност…. “ След неговата намеса са закарани и задържани във Винарското ъчилище във Видин. По късно са освободени. Всички който са заловени или оставени на гара Макреш са убити, в това число и ръководителя на въстанието в село Бела – Цоло Иванов Младенов.

„История на Видинската окръжна организация на БКП“ Партиздат 1983г. София Глава шеста; Септемврийското антифашистко въстание във Видиннски окръг. Проължаване на въоръжената борба (1923-1925г.) 1.Подготовка на антифашистко въстание. стр.149 „За целите на въстанието са ангажирани и военни лица. В подготовката на въоръжената борба активно участвува капитан Игнат Илиев Игнатов от село Калугер (с.Гранитово), военнослужещ във Видинската дружина.“ „История на Видинската окръжна организация на БКП“ Партиздат 1983г. София Глава шеста; Септемврийското антифашистко въстание във Видиннски окръг. Проължаване на въоръжената борба (1923-1925г.) 1.Подготовка на антифашистко въстание. стр.149 „За целите на въстанието са ангажирани и военни лица. В подготовката на въоръжената борба активно участвува капитан Игнат Илиев Игнатов от село Калугер (с.Гранитово), военнослужещ във Видинската дружина.“

 

 


Сведение от сайта за генерали :

http://www.generals.dk/generals.php Iliev Ignat Talniyanski, Major-General (1889 – ) Commanding Officer 25th Regiment – 1945 Attached to 14th Infantry Division

Тук е посочен като деистващ генерал през войната, но не е посочено кога е починал.



 

Какво пише за него Петър Атанасов Василев в книгата си „От селските синури до военните заводи“ издадена 2006 г.

„Намерени записки от племенникът му Йордан Илиев“

1 2


3 4


5 6


7 8 9


 

Информация за генерал Игнат Талиянски има в статията на г-н Тошев.

„ЦАРСКИ ОФИЦЕРИ ОТ БЕЛОГРАДЧИК
ГЕНЕРАЛ ИГНАТ ИЛИЕВ ТАЛЯНСКИ“

Sofia, 25 April 2014 © B.V. Toshev


 

ИНФОРМАЦИЯ!!!

Полковник о.з. Петър Атанасов Василев пише в книгата си:

1 4

Четвърто отделение завърших в моето село/ с.Калугер/, прогимназията 1,2,3 клас – в съседното село Бела, с много добър успех…..

Училище


 

НАРОДНА СМЕСЕНА ПРОГИМНАЗИЯ „КИРИЛ И МЕТОДИ“ село Бела

ДНЕВНИК ЗА ВТОРИ КЛАС през учебната 1942/43 година

Зам. и.д. Директор: Борис Николов

dnewnik Spisak Kaluger

Под No 20 е записан Петър Атанасов Василев р.1931 година.


23.10.2015 год. IBSBela


 

 

About IBSBela

Всичко за село Бела, Област Видин /до 1934г. Община Бела/
Бележка | Публикувано на История, Участници във Войните от село Бела, Учениците на с.Бела и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

3 Responses to 1973 год. Генерал Игнат Илиев Талянски роден 1899 год. с.Калугер/Гранитово/, община Бела, Белоградчишка околия

  1. bvtoshev каза:

    ИГНАТ ИЛИЕВ ТАЛЯНСКИ

    Това е въвеждащ материал по една тема, проучването на която ще продължи. Тук става дума за човек, съдбата на когото засега остава неизвестна. В момента на събитието, което ще бъде описано по-долу, той е старши офицер – полковник – командир на 25-а пехотна Драгоманска дружина, наследила по клаузите на Ньойския договор 25-и пехотен Драгомански полк. 25-а пехотна Драгоманска дружина е с гарнизон в Сливница, недалеч от границата с Югославия.

    Полковник Игнат Илиев Талянски (някъде Талиянски) е роден през 1890 г.в с. Калугер, Белоградчишко. Може би в днешното село Гранитово има хора, които могат да хвърлят светлина за Талянски, неговата родна среда и неговата и на семейството му съдба след 1936 г. През 1996 г. бе издаден многотомния труд „Офицерският корпус в България 1878-1944“, но името на Талянски там не се появява.

    По-долу ще видите факсимиле на присъдата от 1936 г. по един процес срещу военни лица, направили заговор за извършване на държавен преврат и насилствена смяна на правителството на Андрей Тошев. Главният обвиняем е полковник о.з. (тогава) Дамян Велчев (1883-1954), осъден по този процес на смърт, както се вижда от приложения документ.

    Дамян Велчев е активен участник, като един от създателите (заедно с Кимон Георгиев) на Военния съюз и Политическия кръг „Звено), в 4 преврата, от които три са успешни. Последният преврат на 9 септември 1944 г. му осигури генералски чин и поста на Министър на Войната в правителството на Отечественив фронт на неговия другар Кимон Георгиев. След злополучното за него 4-то министерско постановление (за освобождаване от отговорност на офицери, участвали в преследването на вътрешния враг преди септември 1944 г., ако се проявят във войната срешу германците), ген.-майор Дамян Велчев е изпратен за посланик в Швейцария; при отзоваването си от там е отказал да се върне и се установил във Франция, където е починал на 71 годишна възраст.

    Първият преврат с участието на Дамян Велчев е през 1923 г. срешу правителството на Александър Стамболийски. Тогава е възстановен във войската, изпратен във Военното училище за помощник-началник и пак уволнен от военния министър ген. Иван Вълков.

    Вторият успешен преврат е през 1934 г. с Кимон Георгиев и Военния съюз. Заговорниците са планирали да убият царското семейство (с подготвена група от един клоновете на ВМРО) и да обявят България за република. Цар Борис III, обаче е приел техните искания и се е съгласил всички партии в Царството да бъдат забранени, а кметовете и депутатите да не се избират, а назначават. Създадена е Дирекцията за обществена обнова и Българския работнически съюз за синдикална защита на трудещите се. Велчев пак изпаднал в немилост във Военния съюз и избягал в Сърбия.

    И тук се намесва нашия земляк полковник Талянски. Той осигурява нелегалното връщане на Дамян Велчев в страната при Драгоман и Сливница и участва във вербуването на офицери за участие в заговора. Затова е осъден на 10 години строг тъмничен затвор.

    Смъртната присъда на Дамян Велчев не е изпълнена. Най-напред е заменена с доживотен затвор. После, по повод раждането на престоноласледника княз Симеон Търновски през април 1937 г., цар Борис III е дал обща амнистия и присъдата е намалена до 15 години строг тъмничен затвор. Накрая през 1940 г. цар Борис III e амнистирал и освободил напълно от отговорност Дамян Велчев.

    Това е част от моя текст за Талиянски

    Liked by 1 person

    • IBSBela каза:

      В с.Калугер роднините му се знаят, но се знае малко за кариерата му, като военен и малко е писано за него след 50-те години.

      Like

  2. bvtoshev каза:

    Ето още малко по темата:
    При преврата на 9 септември 1944 г. Игнат Илиев Талянски се е върнал на военна служба, фаворизиран от своите по-раншни другари от Военния съюз и после звенари. Вероятно, поради напредналата му възраст, престоят му във войската е бил кратък, но затова, от името на политическия кръг „Звено“, генерал Талянски е станал депутат в XXVI Oбикновено Народно събрание и в VI Велико народно събрание. В мандата на тези народни събрания, под председателството на Васил Коларов, България уверено е тръгнала по пътя на комунизма, обявена е Народната република и е разгромена Демократичната опозиция.

    Поименно подписване на акта за провъзгласяване на нова държава на мястото на Царство България – Народна Република България – между подписалите депутатит е Игнат Илиев Талянски (имам факсимиле на този списък).

    Днес сведенията за ген. Талянски са много оскъдни. Навярно и той е изпаднал в немилост заедно с другарите си офицери от 9-септемврийския преврат – Дамян Велчев и другите. Затова в наше време ние нищо не знаем за неговата по-нататъшна съдба. Датата на неговата кончина не е известна. Може би днешните жители на Гранитово имат представа какво се е случило с Игнат Илиев след 1948 г.

    Изглежда странно, че името на Игнат Илиев Талянски не се появява в наскоро издадения многотомен труд „Офицерският корпус на България 1878-1944“. Името му, обаче, се появява в Партийния архив на БКП – там могат да се видят кратки биографични бележки, а има и два документа относно това, че през 1923 г. е укривал комунисти и има принос в това комунистите от нашия край да научат заповедта на властите за арестуване на видните комунисти от района, което им е дало възможност да се укрият, ако не всички, поне някои от тях.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s