No 482 / 25.10.2015 г.
ТРУДОВЕ
на Българското Природоизпитателно Дружество
Книга 3
По случай десетгодишнината на дружеството. 1906 г.
Издания на Б.П.Д.
28.Февруари 1906 г. умира Марин С. Дринов заслужил професор в Харковския Императорски Университет
ГЕОЛОГИЯ НА ЗАПАДНИЯ БАЛКАН
От Д-р Ст.Бончев
Geologie des Westliche Balkan
„В цялата западна Стара-планина няма по-важна надлъжна депресия от оная, която захваща от Нови хан в Тимошката долина, минава през Ново Корито и прохода Кадъ-богаз, през Салаш, Върбово, Чупреня, Репляна Долни Лом, Превала, Горна Лука, Митровци, Бели мел, Сърбляница и Живовци. Към юго-изток тя, след като се заличи отчасти между Мала Кутловица на Огоста……“
„ След ново затуляне от миоценски наслаги, юрската ивица от северното бедро отново се явява с в.Кукла над с.Плешивец, прекосява река Лом между Фалковци и с.Ружинци и като завива постепенно към към северо-запад и север, образува красивия Белоградчишки Венец. По стръмно, на места дори отвесно се спуска към Белоградчик т.е. към оста на антиклиналата, а полегато навън към с.Орешец. Край село Калугер юрската ивица възвива отново към северо-запад, но скоро изчезва под неогена зад шосето Белоградчик-Видин. Едвам при с.Рабиша то пак се показва над повърхността, като гребенчето Магура. Между палеозойската ядка на антиклиналата и юрската ивица се простира зона от бунтсандщайнови песъчници, на места оригинално и фантастично измоделувани от атмосферилиите.
На запад от Магурата северното бедро отново изчезва от земната повърхнина….“
„Между с.Праужда и Белоградчик ерозията не е могла да отнесе бунтсандщайновата обвивка на антиклиналата…….
………..Гнайствата зона, също като и ценоманския варовик на Вислец, се раздвояват на две: едната ивица следи вътрешната окрайнина на северното бедро, което между Белоградчик и с.Острокапци е насочено почти право на север, а другата следи южното през с.Дубрава, насочено на запад….“
„ Някой част от северното бедро на тая гънка са извити във вид на буквата /S/ : така е например краи Белоградчик между р.Лом и с.Кладоруп…..“
КАРТА – село Бела
Кой е Стефан Бончев?
Стефан Бончев (Стефан Бончев Иванов) р.17 януари 1870г.в Габрово — п.21 февруари 1947г. в София
Български геолог, основоположник на тектонските изследвания в България.
„През 1894 Бончев завършва естествени науки в Женева. Става директор на петокласното училище в Хасково. Съставя геоложка карта на северните родопски склонове и на Хасково, за която получава сребърен медал на Пловдивското изложение (1892) и стипендия за специализация в чужбина — по тектоника в Цюрих (1892—1893) и по палеонтология в Мюнхен (1893—1896), където защитава докторска дисертация; доктор на философските науки на Мюнхенския университет (1896). Кандидатурата му за асистент в Софийския университет не е одобрена. Учителства в Пловдив (1896—1898) и в прогимназия в София (1899—1922). Проучва Западна Стара планина, картира големи площи от Източна Сърбия. Издава „Геология на Западния Балкан“ (2 ч.; 1906—1910) и други трудове. Професор (1923) и ръководител на Катедрата по геология и палеонтология в Софийския университет (1923—1840). Съосновател (1925), председател (1937) и почетен председател на Българското геологическо дружество. Редактира и със свои средства издава сп. „Геология на Балканите“ (1934—1940). “
25.10.2015 г. IBSBela
