No 536 / 29.02.2016 г.

До Господин Видинския Училищен Инспектор

гр.Видин

N 12 / 29.02.1932 година.

В изпълнение на т.X от окръжно N 205 донасям Ви Господин инспекторе следното:

1. В района на селото ни има три / 4/ оброчища които на различни дни през пролетта се извършва служба последвана с общи  обяди. За целта предварително се събират доброволни помощи от селяните, купуват се агнета и се сготвят в големи казани. Домакинствата се представят от един или двама, които носят със себе си ракия, вино, колач и съдове за ядене. След службата свещеника прорезва колачите и се прави общ обяд, който често завършва с хора и песни. Другите сведения за кръстовете са в приложените очни скици. 

2. За Божич, Ивановден, Великден, Петровден, Свети Илия, Голема Богородица и др. се месят само колачите за подаръци, или както местните се изразяват , „ да си разнесат“ под следните форми……………………. А за останалите празници, когато всички домакинства украсяват местните хлябове както следва: 

Рисунки….

3. За Петковден, Димитровден, Рангеловден и Св.Никола / когато се служат светци/ се меси колач „Свети Петка“ и се вари жито. /Светците се отслужват/  При всеки светец се извършват следните обреди: слага се на средата на трапезата или масата „колачът“ ,Св.Петка“ , а по средата се слага жито в чиния, слагат се на тях по една запалена свещ и най-стария в домакинството или свещеника ако е поканен прекадва с тамян трапезата ; срезва се „колача“ на кръст и се намазва с … и се полива с вино по отреза, като се казва „ хайде да се пълнят хамбари с жито и бъчви с вино“ ; най-старата жена взима „Св. Петка“ начупва на всеки присъстващ по малко /залък/ колач, а по-млада жена взима чинията с жито и начупения хляб …. и поканва всеки да си отчупи от хляба и затопи от житото, след което се сяда и започва обяда или вечерята в зависмост от това, кога са канили гостите за светеца си. Всеки от поканените си носи шише с вино, ако е жена тя пък носи хляб в торба. Последно ядене се поднася житото смесено или отделно с мляко или мед. 

4. Хлябове за отделните празници се месят само на Бъди вечер . 

5. Легенди за произхода на отделните хлябове не са запазени.

6./7. Хлябът който се меси при изброените по горе случай се приготовлява от тесто подквасено, само пресния хляб се меси без квас. Хлябът се пресича с костичка от гергевско агне, ..остружки, цеви и др. Формата е показана в  самата скица, а големината зависи от числото на сътрапезниците.

Прилагам очна скица на кръстовете.

Главен Учител: /П/ Ил.Матеев 

До Главния Учител село Бела – 26.04.1932 година.

От Окръжния Училищен инспекторат

да се отговори на приложения списък.

Отговорено е на въпросите с N 362 , от Гл.Уч. Илия Матеев.

ИНФОРМАЦИЯ!!!

Вестник „ЗОРА“ от 2 Юлий 1936 година.

Посрещане на ЮНКЕРИТЕ В гр.Лом

29.02.2016 год. IBSBela