N 565 / 08.08.2016 г.
В края на тридесетте и началото на четиредесетте години на миналия век и във връзка с бурното икономическо развитие на Германия става модерно, а и икономически изгодно да се търси работа в тази страна. Едни от първите, които заминават са Асен Димитров Алексов и Асен Вълков Цоков.
Началото – корабът „JNGA“
Асен Димитров Алексов р.1912 в село Бела.
Асен Вълков Цоков от село Бела
Там работят основно като градинари, те са момчета от село и тази работа я разбират.
Когато започва войната със СССР по някакви причини нашите хора се озовават в Киев. Една снимка от военното положение.
В Киев завършва , емигрантската сага, завръщат се в България в село Бела.
Но тук ги очаква следващата изненада.
Мобилизират ги и ги изпращат в северна Гърция в състава на окупационните войски.
Една снимка от това време. „ 1944 г. 27:4 – това е сниман целия взвод.
Малко информация за Асен Вълков след войната в Белоградчик.
Sofia, 20 July 2016 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)
„..Елисавета (Вета) Списаревска бе едра жена – такава беше и сестра ѝ Нада Гатева. Всяко лято Вета Списаревска прекарваше в Белоградчик. Тя имаше една голяма стая и една пристройка с врата към стаята. Останалите три стаи на етажа на къщата се обитаваха от квартиранти – семействата на Славчо Иванов, електротехник (през четиридесетте години с голям магазин за електроматериали и радиоапарати на главната улица) и на Асен Вълков Цоков, от с. Бела, Белоградчишко, през четиридесетте години работил в Германия, шофьор. Баща ми често си спомняше, че тя му казвала: „Господин поручик, като дойдеш в София, ела ми на гости“. Баща ми тогавал я питал: „Къде живееш, лельо Вето ?“ – „Няма нужда от адрес“, казвала тя, „като слезеш на гарата ще питаш къде живее майката на героя – тогава всеки ще те упъти“.
Фамилната къща на Вета Списаревска, която тя владееше заедно със сестра си Нада Гатева се намираше на тогавашната улица „Цар Петър“ № 1 (сега ул. „Полковник Кантили“ № 4).“…
Чувал съм, че Асен Вълков е бил известно време и шофьр на Цола Драгойчева .
Спомени от това време, стария албум и една картичка от Германия
08.08.2016 год. IBSBela
Чичо Асен и леля Анка (накрая се оказа, че името й е Иванка) ми бяха комшии в Белоградчик – живееха до нас първо под наем, но после направиха собствена къща. Асен Цоков се бе върнал от Германия с Опел. Накрая продадоха къщата и отидоха в селото на снаха си – Ружинци. Накрая ми станаха комшии в Люлин.
LikeLike