N 613 / 06.03.2017 г.
ЗАЯВЛЕНИЕ за отпуск от Ангел Алексиев, майстор при Кооперативната мандра село Бела.
Разрешава му се от предсдателя на Кооперацията Илия Иванов Николов 27.10.1942 г.
Отказване на помощ от „ВРАЧАНСКА ЗЕМЕДЕЛСКА КАМАРА“ N 323 /15.04.1942 г. за довършване на млекарницата в село Бела.
Една ЛЕГЕНДА за името на Белоградчик в книгата на Тома Николаев „Ехо от Белоградчик“
Глава четвърта
„Из миналото на Белоградчик“
…..“ Според Димитър Маринов / Димитър Маринов Бонев 1846-1940 г./ заселването тук на турци станало след Пожаревацкия мир 1718 год. , когато били заставени да напуснат богатите Унгарски земи, и продължило чак до Белградския мир 1739 год. Обикновено се заселвали отличилите се във войните войници, които получавали т.нар. спахилъци. Преди това турци е имало само във Видин и Ниш. Преди заселването турски гарнизон и имения е имало в с.Бела. Когато гарнизонът се изнесъл при старата крепост, с него дошла и част от раята, която го обслужвала. Най-много били преселниците от село Бела и може би те са дали името на града – Бели, и умалителното градище – Белиградчик, а в последствие – Белоградчик….“
N 564 / 06.08. 2016 г. 1978 год. Май – Кратка История на село Бела, Белоградчишко – от Людмил Атанасов – или как беше написана.
Ето какво пише по този въпрос и по отновение на тази легенда – Людмил Атанасов в „Кратка История на село Бела“
…..“ И последните две сведения от това време за Бела ни дава четири столетия по – късно големият Унгарски пътешественик Феликс Канец. В неговото произведение “Придунавска България” четем: “Северно от Белоградчик в една китна долина е разположено малко селце. Недалече от него има развалини от стар замък. Хората от джамията в Белоградчик разказват, че този замък е създавал три дена ядове на турския военоначалник Лала Шахин шах. Този същият завоевател не е превзел нито една крепост с юнашки пристъп, а с хитрост предателства. Така превзел и този як дворец”.
“След като смръкна от наргилето си турският първенец Али Чауш довърши разказа на ходжата-продължава Канец – Дядо ми казваше, че белските и градишките гяури избягали в планината и се заселили около чудните скали”. От тези ценни исторически данни на Канец става ясно, че след турските погроми белчени и градишчени, а това е вероятно населението, което е обитавало местността “Градището” до железопътния мост на река Арчар при Димово, са дали началото на сегашния град Белоградчик. Това се потвърждава и от последната книга за Белоградчик на Владим Попов….“
Кой е Али Чауш от Белоградчик ???
ИНФОРМАЦИЯ!!!
Белките учители:
20.09.1932 г.
Заседание за определяне местен празник на Белското училище и определяне на Кукурузена ваканция.
Цветана Илиева Матеева, Борис Николов Живков, Мара Кюмюрджиева, Велко Аврамов. Главен уч. Илия Матеев Каменов.
06.03.2017 год. IBSBela
