1966 год. Една малка книжка „Белоградчишките скали“ или още една крачка към легендата за село Бела и името на град Белоградчик.


N 620 / 27.03.2017 г.


През 1966 година излиза една малка книжка от поредицата „Малка Туристическа Библиотека“

Книжката е „Белоградчишките скали“ – историческата част е написана от Иван Балкански , а описанието на скалите и пътеписната част от Георги Попов.

 

 

 

 

 

 


 

 

 

 

 


 

 

 

 

 

 


 

 

 

 

 

 

 

 


 

 

 

 

„…Произходът и името на града /Белоградчик/ се губят в далечното минало. Оскъдни данни намираме в доклада на бившия кадия на града Мевлияна Абдулах ефенди, датиран „Джелиат улевал“ – 993, което ще рече 17.05.1585 г…….“

„…..Името му трябва да търсим в насилственото преселване на жителите на село Бела и село Градище. Първото село е било в близост със завладяната от турците лятна резиденцияна на цар Иван Срацимир; второто село е най- близо  до крепостта, на 1 км. западно от сегашния град. Безспорен факт е, че в първите години на поробването турците насилствено са преселвали жителите на някой села. Възможно е новите заселници – белчани и градишчани, да са наричани белоградишчани, откъдето се е обособило името Белоградчик….“


Тази книжка е може би последното нещо, което е написал Иван Цеков Балкански за нашият край. За съжаление следващата  1967 година , той напуска длъжността „уредник на Белоградчишкия градски музей“ , която заема от 1960 г. и постъпва като уредник в отдел „Археология“ при Окръжен исторически музей гр.Кърджали.

Защо се налага да напусне Белоградчик не е ясно, но Северозапада губи един голям изследовтел. Всеки може да си направи справка в интернет, какво е направил за източните Родопи…..?

Може би неговите наследници в Белоградчишкия музей ще отдадат дължимото на Иван Балкански и ще осветлят неговия принос за Белоградчик.


Вече писах за неговата книга „Археологическа карта на Белоградчишко“ -1965 г. и информацията за село Бела.

 

 

 

 

 

 


Още публикации от Иван Цеков Балкански във вестник „Белоградчишко Ехо“

 

 

 

 

 

 

 

 


Училищното дело в района на Белоградчик преди Освобождението.


 

 

 

 

 

 

 

 

 


Аграрни отношения в Белоградчишка околия през първата половина на 19 век.


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


Най-старите писмени документи за Белоградчик.

„Доклад на финансовия инспектор, бившия кадия на гр.Белоградчик Абдулах Мевляна“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


Една пророческа статия от Иван Балкански…

„Начало на добро дело“

 

 

 

 

 

 

 

„…Трябва да отбележим, че Белоградчишкият край е един от най – богатите в етногравско отношение. Всичко това е налагало да се открие в Белоградчик музей. В тази област са работили няколко другари, но за съжаление повечето неща са загубени, какъвто е случаят с ризницата и шлема, които били в гимназията….“

„…В проведената до сега събирателска работа ни оказаха ценна помощ: другарката Войникова, бившите учителки сестри Величкови, Скакалечкова, баба Мария Илцина, роднините на капелмайстора Димитров , ….Похвален е починът на учителите и учениците от основното училище….“

„….Трябва да се знае, че всичко което се предаде ще бъде напълно запазено и изложено да се гледа от бъдещите посетители…“ ????

„…Да открием на 1 Май 1962 година нашия музей….“


Какво пише Георги Кулов за Иван Балкански

Източник: kardjali.bgvesti.net

Изследователи на Кърджалийско тънат в забвение,крадат заслугите им

Изследователи на Източните Родопи тънат в забвение, а самозвани академици и професори крадат заслугите им. Днес никой не повдига и дума за приноса на археолога Иван Балкански,на етнографката Мария Николчовска,на историчката Елена Герджикова за изследването на миналото на Източните Родопи и създаването на съвременната експозиция на Регионалния исторически музей. Себелюбие и комплексарски манталитет са причината съвременните колеги на тези изследователи да мълчат за делото им.

Малцина ще си спомнят, че на днешния ден преди 31 години ни напусна археологът Иван Балкански. Днес не знаят гроба му, апартаментът му зее с разбити прозорци. Голяма част от архива му е отдавна загубен. Друга се преписва от плагиати на Индиана Джоунс.

Иван Цеков Балкански е роден на 21 февруари 1931 г. в гр.София в семейство на военослужещ. Завършва гимназия в Ботевград, където родителите му се преместват да работят. Под влияние на баща си Иван Балкански се насочва към военна кариера-завършва последователно Военно- артилерийско училище „Георги Димитров” в Шумен и Военно-политическо училище „Й.В.Сталин” във Велико Търново. Като политически офицер служи до 1955 г.

В периода 1951-1953 г. работи на обществени начала в Околийския съвет на Българо-съветските дружества в Ботевград и в Окръжния съвет на тези дружества в Бургас. От 1956 г.до 1959 г. е началник отдел „Просвета и култура” при Градски народен съвет-Велико Търново.

През 1960 г.Иван Балкански постъпва на работа като уредник в градския музей в Белоградчик. Следва и завършва задочно историческият факултет на СУ”Св.Климент Охридски”.

Пристига в Кърджали през 1967 г. и постъпва като уредник в отдел „Археология” при Окръжен исторически музей. Работи всеотдайно за уреждането на откритата през 1969 г. първа експозиция, за което през 1970 г. е награден с орден „Кирил и Методий”ІІІ степен.

Разностранните му научни търсения постепенно се насочват към основно проучване на епохата на българското средновековие.Това се дължи на продължителната му съвместна работа с известния наш археолог проф.Стамен Михайлов.Започват с археологически разкопки на средновековната крепост Устра през 1971 г. Паралелно работят на средновековните крепости при селата Вишеград/1971-1974/ , Гугутка/1972/, Широко поле/1972-1973/, Воденичарско/1973 г./. Ранният период от изследователската дейност на Иван Балкански е свързан и с проучването на средновековното градище при с.Пчеларово/1967-1968 г./, с разкопките на средновековния некропол при с.Широко поле/1974/ и на манастирският комплекс в местността „Папазлъка” при с.Фотиново/1974-1975 г./. Натрупал необходимия опит сам провежда археологически разкопки на средновековните крепост,селище и некропол при с.Татул/1973-1975г./, средновековната крепост „Перперикон” /1978-1982 г./, средновековната крепост при с.Башево/1977 г./ и др.

Наред с редовните археологически разкопки Иван Балкански се заема с твърде трудната задача да документира и популяризира огромното археологическо богатство на Източните Родопи. Успява да обходи и документира над 40 средновековни крепости, някои от които за първи път стават известни на археологическата ни наука. Иван Балкански събира и запазените в народната памет многобройни предания за отбраната им срещу османските нашественици.

Иван Балкански се насочва и към издирването,документирането и проучването на некрополи/гробища/ от българското средновековие и ранните векове на османското иго. В публикуваната през 1977 г.брошура „Средновековните некрополи в Кърджалийски окръг” той сочи местонахождението на деветдесет и едно християнски български гробища, използвани от ХІІ до ХVІІІ век.

Подробни данни за българските крепости,некрополи,църквища той публикува в богато илюстрирани брошури за Кърджалийско, Крумовградско, Ардинско.В тях освен за средновековни се дават подробни данни и за много антични обекти: крепости, светилища некрополи. Макар, че античността остава в периферията на научните му интереси Иван Балкански участва в разкопките на надгробните могили при с.Островица и кв.Гледка под ръководството на ст.н.с.Цветана Дремсизова. Проучва могилен некропол в местността „Ятаклъка” при с.Пчеларово.

Благодарение на мащабните проучвания на Иван Балкански става възможно уреждането на днешната експозиция на отдел „Археология” на Регионалния исторически музей в Кърджали.

Заради това не бива да го забравяме.


ИНФОРМАЦИЯ!!!

Белските ученици:

 

 

 

 

 

10.05.1938 год.

до директора на прогимназия „Иванчо Младенов“ гр.Враца

относно ученичката Олга Петкова Стоянова


27.03.2017 год. IBSBela


 

 

 

 

 

About IBSBela

Всичко за село Бела, Област Видин /до 1934г. Община Бела/
Бележка | Публикувано на История и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s