N 630 / 11.05.2017 г.
ПО ПЪТЯ НА БЕЗСМЪРТИЕТО – загинали в борбата за народна свобода от Видински окръг /1919 – 1944/
В тази книга – Албум се споменава за влиянието на революцията в Русия върху фронта и нашите войници, фронта е по река Серет.
Марин Димитров Цухлев р. 4.9.1892г. – загинал 2.12.1919 г. край Киев. За Марин Цухлев и неговото семейство се знае много и има информация в интернет.
Показвам една малко известна снимка на Марин Цухлев, като ученик в трето мъжко отделение в Калето гр.Видин 1900 – 1901 г.
Марин Цухлев на 4 ред, 9 ти по ред.
Учител по това време е Тодор Хинов, трети ред , 6 ти по ред.
Цоло Иванов Младенов роден с. Бела 1900 г. – загинал на 27.09.1923 г. гара Макреш
Митко Здравков Нинов роден в с. Макреш 1896 г. – убит на гара Макреш в края на Септември 1923 г.
Участва в завземането на гара Макреш , а на другия ден в боя при село Бела.
Никола Живков Долумджийски р. 17.09.1894 г. с.Александрово – загива 27.09.1923 г. гара Брусарци – придвижва се след боевете в Бела до Брусарци по жп. линията.
Ангел Велков Николов р. с.Александрово 1898 г. – убит на 27.09.1923 г. в местността „Башовица“ , той и брат му Цветко Велков Николов след сражението в „Доброглед“ се придвижват по жп. линията, заловени са между село Бела и гара Орешец и са убити.
Живко Еленков Пуев – присъства в село Бела по време на въстанието, остава жив и загива на 2. 07. 1943 г. като командир на партизанския отряд „Георги Бенковски“
ИНФОРМАЦИЯ!!!
Белската библиотека:
Унищожените книги за войната:
„До телените мрежи и в Мир“ – Илия Мусаков – 1935 г.
Кога и защо са изхвърлени от Библиотеката на Читалище „Развитие“ град Белоградчик ??? – не е ясно.
Книгите са подвързани допълнително, но това не им е помогнало да бъдат запазени!!!
22.05.2017 год. IBSBela
Голямото прочистване на градската библиотека стана към 1949 г. На унищожение бяха нарочени всички книги от списъците на вредна литература. Тези книги бяха запазени само в Народната библиотека, но останаха в секретни отдели и недостъпни за читателите. Вредната литература в Белоградчик бе изгорена. Тогава библиотекар бе една приятелка на майка ми Цоничка (не знам как всъщност се казва тази жена). Библиотеката се намираше там, където по-късно бе Ловното дружество. Цоничка и майка ми имаха куража да отделят и запазят десетина-двадесет книги. Помня, че в списъка на забранената литература попадна „Дъщерята на Калояна“ от Фани Попова-Мутафова. Книгата остана достъпна за ползване, но името на автора на корицата бе заличено с черен туш, а в каталога книгата попадна в секцията „Без автор“. Всички книги на градската библиотека имаха много хубава твърда подвързия.
ХаресвамХаресвам