N 709 / 27.08.2020 г.
В книгата на околийския агроном на Белоградчишка околия Георги Попов – издадена 1939 година има една реч. „Освещаване знамето на земледелските задруги в гр.Белоградчик “ произнесена на 24.10.1937 година.
По това време Белската община вече не съществува. От 1934 година Белската община е разделена мужду Белоградчик – с.Калугер /дн.Гранитово/ и Княз Александровска община – с.Бела. Така естествено възникналата и исторически обособената след освобождението от Османското робство 1977/78 г. Белска община е унищожена . Изкуствено съсздаденото „Царско село“ Александрово след няколко преименувания вече е Княз Александровска община. Община, община но село Александрово е без достатъчна „селска мера“ – землище и с много преселници от съседните села. Така село Бела с огромното си землище от Гара Орешец до село Макреш става основен донор на земя за Княз Александровскта община, за самото село Александрово – също.
Кръстник на знамената бил околийският управител Р.Писев, а водач на Княз Александровската задруга е водена от кмета Борис К.Павлов. Знамето на задругата е носено от роденият в село Бела Иван Русинов Стоянов, който по това време е семеен и живее в с.Княз Александрово.
Кой е Иван Русинов Стоянов: Съдбата му е трагична.
По устни сведения за семейството му знам, че са преселници от „Западните покрайнини“ Баща им дядо Русин Стоянов идва в село Бела с трите си даца: синове Иван и Тодор, и дъщеря Сребра. Идват в село Бела и се приютяват при дедо Пешо, по късно си построяват и къща. Идва само дедо Русин с децата, каква е съдбата ва неговата съпруга, никой не знае – вероятно починала. Опитах се да разбера от кое населоно място идват но до сега без успех. Къщата в гр.Димово вече е продадена и неговите наследници са пръснати някъде из България. Надявам се да открия наследници , които знаят ???.
В село Бела сега стоят само основите на малката им къщичка, която са успели да си построят. Тодор и Сребра са се задомили в с. Острокапци – за сега не успях да открия наследници.
Паметната плоча в гр.Димово
Тази снимка е от същият празник, но на Белската задруга:
В ляво с тъмните очила е Михаил Иванов Мицкин, в дясно са двамата свещиници на селото: поп Марко Стоянов и поп Цветко Георгиев.
Знамената са две: Едното е новото осветено на задругата, а другото знаме е на дружбата.
„РЕЧИ ЗА БЪЛГАРСКОТО СЕЛО“ – агр.Георги Попов
ИНФОРМАЦИЯ!!!
Спасените книги.
Преди около 2 или 3 години закупих около 100, 150 книги от човек, който няма да назовавам по име. Всички книги бяха подвързани с черна твърда подвързия. Някой от книгите бяха в лошо състояние, имаше следи от влага. Учуди ме , че на част от тях бяха откъснати първите страници с наименованието на книгата, но имаха печати.
Ще ви покажа две от тези книги.
В България винаги е имало „РАЗРУШИТЕЛИ“, но винаги е имало и „СЪЗИДАТЕЛИ“.
Добре е ако вторите са повече – изводите да си наприва всеки, който прочете този пост.
ГЛАВЛИТ – Какво са смятали, че правят като забраняват книги???
Наскоро ми разказаха една история от село Бела. Много време не знаех какво се е случило с книгите от Белската училищна библиотека???
….“Стояли са много време в „колата“ на един белченин /и неговото име ще запазя в тайна/ в Бела всички го знаят, докато им е намерил място където да ги прибере…“
Ако някой не знае какво е „кола“ – това е каруца с волове.
По отношение на книгите и отношението към тях – за сега толкова.
27.08.2020 год. IBSBela
