N 712 / 25.10.2020 г.
От създаването си след Освобождението Белската община (Село Бела, село Калугер-сега Гранитово и село Острокапци) е полагала много усилия за подобряване на образованието на населението. Така през 1905 год. се открива нова училищна сграда в с.Острокапци. Един от учителите положил неимоверни усилия в тази насока е народният учител Милан Симеонов Сърбински. Роден в покрайнините на Белград (както той сам пише) на 15.12.1878година. „Малък майка ми ме довела в България – в родината си и починала. Останъл малък без родители, понеже баща ми, онеправдан, свършил Берковската килийка преди да стане четник – наложил си наказание: да гледа родината си и да копнее по нея от чужбина….“
С големи мъки и лишения Милан Сърбински завършва шести клас във Видин през 1900/1901 година. В 1906 год. завършва Артилерийската школа и е произведен в подпоручик.
От 14 Октомври 1908 год. е назначен за учител в с.Острокапци. През следващите години учителства и в други съседни села, участва във войните за обединение на България, произведен в чин – Капитан. Работи неуморно до пенсионирането си на 14.09.1937 година.
Така завършва „Къси животописни бележки“ за себе си:
„С гордост съм отстоявал интересите на милата си Родина. За случаят съм произведен в чин капитан и съм награден с офицерски орден.“
На снимката със съпругата си Елена Миланова С.Сърбинска по баща Панталей Трифонова родена на 21.05.1893 година в гр.Оряхово. Съпругата му също е учителка в с.Острокапци. Завършила Видинската гимназия през 1912 год. Починала млада на 10.04.1927 година, както пише в спомените си Милан:
„На 10 Април 1927 година сутринта преди слънчевите лъчи да успеят да целунат разтворените чашки на миризливите цветя и да поднесат техния благоуханен дъх, – тя склопи очи с думите: „стъкленото училище“.
Милан Симеонов Сърбински през войната.
Спомените „Къси животописни бележки“ са от ДА-Видин, а за останалите снимки , големи благодарности на г-жа Ваня Йорданова Аврамова от с.Острокапци, която е запазила тези снимки от личния архив на Милан Сърбински.
Само този паметник е останал от семейството на родолюбеца и радетеля за образование на селското население Милан Сърбински. Снимка 2020 година.
ИНФОРМАЦИЯ!!!
Оркестър при читалище “Развитие” гр.Белоградчик – 1909г.
1 ва редеца: солист 1.Стефан Цветков Цеков – 1 ва цигулка
2.Тодор Живков – 1 ва цигулка
2 ра редица: седнали 3.Вълчо Петров Главчев – чело
/от ляво на дясно/ 4.Стоил Маринов – кларинет Б
5.Харалампи Пеперов – флигорна -диригент на оркестъра.
6.Владимир Димков Докурчев – флейта
7.Александър Бошнаков – цигулка
8.Васил Ненчев – цигулка
3 та редица-прави: 9.Георги П.Неделков – цигулка
10.Иван Николов Христов (Вато)- цигулка
11.Трифон Савчев Николов-цигулка
12.Никола Виденов Ценов – цигулка
13.Ангел Милев Донев – цигулка
14.Андрей Петрушев – контрабас
Забележка: Срещу N 4 . Стоил Маринов – името е зачекнато с молив и пише : Ив.Николов от Ново село, живее при Ценка Неинска. ???
Ако някой знае нещо за тези хора, нека остави коментар!!!
25.10.2020 год. IBSBela
belahistory 
Супер – браво !
ХаресвамХаресвам