2015 год. Декември – Църквата на село Бела, Белоградчишко – Спешно се нуждае от ремонт!!!

 


No 495 / 03.12.2015 г.


 

ОБРЪЩАМ СЕ КЪМ ВСИЧКИ „БЕЛЧЕНИ“ КЪДЕТО И ДА СЕ НАМИРАТ.

ЦЪРКВАТА ПОСТРОЕНА ОТ НАШИТЕ ПРАДЕДИ СЕ РУШИ И Е В КРИТИЧНО СЪСТОЯНИЕ, СПЕШНО СЕ НУЖДАЕ ОТ РЕМОНТ НА ПОКРИВА ЗА ДА НЕ СЕ РАЗРУШИ ОКОНЧАТЕЛНО И БЕЗВЪЗВРАТНО.

КОЙТО ИМА НЯКАКВА ИДЕЯ, ЖЕЛАНИЕ ДА ПОМОГНЕ, ВЪЗМОЖНОСТ ОТ ВСЯКАКВО ЕСТЕСТВО, ДА СЕ ОБАДИ ЗА ДА ПОМОГНЕ ЗА СЪХРАНЯВАНЕ НА БЕЛСКАТА ЦЪРКВА.

От  1883 година до сега 2015 година, вече 132 години тя издържа на времето, но вече се нуждае от помощ!!!

Ако има родолюбиви Белчени нека да помогнат!!!

Църквата Камбанарията

 

 

 

 

 

 

 

 

 


НадписаСвщеник Никола

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Аврам Янков Дебреля – 1883 г. вътрешната украса и иконите

Свещеник Никола Игнатиев – по негово време е изградена църквата.


Ц12 Ц13

 

 

 

 

 

 

 

 

 


Ц15 Ц14

 



Ц6 Ц5

 

 

 

 

 

 

 

Преди години църквата бе разбита и ограбена, а сега е оставена и самата сграда на саморазрушаване. Камбаната бе открадната и предадена в гр. ДИМОВО за цветни метали на вторични суровини.


Ц7 Ц8

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ц9

 

 

 

 

 

Това е съдбата на камбанарията. Сега от нея няма и помен. До нея е било най-старото училище в Бела, построено 1882 година. Църквата е на път да последва съдбата на камбанарията.

Уч.

 

 

 

 

 

Това е съдбата на училището в село Бела, имаше още една сграда но тя бе разрушена преди години. Сега на негово място има нова сграда.

Говори се, че до сградата на училището /новата/ ще се строи параклис. Може и да се построи. 


 

Да направим така, че да съхраним Белската църква.

Ц3

 

 

 

 

 

На този кръст до цръквата „СЪБОР СВЕТИ АНТАНАС“ са изписани имената на Белчени, които са го издигнали 1840 година.


Ц1

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Тук са погребани Свещениците на село Бела:

Никола Игнатиев – 1887 г., Марко Стоянов Велков – 1957 г., Цветко Георгиев Игнатов – 1963 г.


 

ЩЕ ПОЗВОЛИМ ЛИ – ВСИЧКО ТОВА ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕНО И ЗАБРАВЕНО???


 

03.12.2015 год. IBSBela


 

Публикувано в История, Църквата в село Бела | С етикет , | Вашият коментар

1883 година. Надписа на църквата в село Бела

Църквата


 

No 1 /18.07.2014г.

Входа на църквата от южната страна.

Надписа

Надписа е от дясната страна на вратата: Майстор Аврам Янков Дебрели 1883г.

 

Кой е той:

Сведение за него има в книгата „Български Възрожденски Майстори“ от Асен Василев издадена 1965г. – Майстори от село Сушица стр.260

 

Аврам



 

18.07.2014 год. IBSBela

Бележка | Posted on by | С етикет , | Вашият коментар

1917 год. Батареята на Милан Симеонов Сърбински сваля неприятелски аероплан.

N 713 / 26.11.2020 г.


През войната Народният учител в с.Острокапци Милан Симеонов Сърбински е мобилизиран и участва във войната , като командир на самостоятелна батарея от 22 артилерийски полк.

На 18 Юни 1917 година са на позиция на „Кале баир“ и неговата батарея сваля неприятелски , английски аероплан – самолет. Пилота е пленен. Надписа е лаконичен “ …от чиновете на 2 ра запасна батарея от 22 артилерийски полк, който по това време е бил в състава на 11 та пехотна Македонска дивизия.

 

Цялата батарея.

Заповед за награда.

По късно поручик Милан Симеонов Сърбински е произведен в Капитан.

ИНФОРМАЦИЯ!!!

Училището в село Бела награждава изявени ученици с книги. – 1952 г.

„Младите Мичуринци Цветари“

Народно Основно Училище „Кирил и Методий“ с. Бела, Белоградчишко

26.11.2020 год. IBSBela

Публикувано в История | 1 коментар

1954 год. Умира Милан Симеонов Сърбински – народен учител в с.Острокапци, Белоградчишко.


N 712 / 25.10.2020 г.


От създаването си след Освобождението Белската община (Село Бела, село Калугер-сега Гранитово и село Острокапци) е полагала много усилия за подобряване на образованието на населението. Така през 1905 год. се открива нова училищна сграда в с.Острокапци. Един от учителите положил неимоверни усилия в тази насока е народният учител Милан Симеонов Сърбински. Роден в покрайнините на Белград (както той сам пише) на 15.12.1878година. „Малък майка ми ме довела в България – в родината си и починала. Останъл малък без родители, понеже баща ми, онеправдан, свършил Берковската килийка преди да стане четник – наложил си наказание: да гледа родината си и да копнее по нея от чужбина….“

С големи мъки и лишения Милан Сърбински завършва шести клас във Видин през 1900/1901 година. В 1906 год. завършва Артилерийската школа и е произведен в подпоручик.

От 14 Октомври 1908 год. е назначен за учител в с.Острокапци. През следващите години учителства и в други съседни села, участва във войните за обединение на България, произведен в чин – Капитан. Работи неуморно до пенсионирането си на 14.09.1937 година.

Така завършва „Къси животописни бележки“ за себе си:

„С гордост съм отстоявал интересите на милата си Родина. За случаят съм произведен в чин капитан и съм награден с офицерски орден.“


 

 

 

 

 

 


На снимката със съпругата си Елена Миланова С.Сърбинска по баща Панталей Трифонова родена на 21.05.1893 година в гр.Оряхово. Съпругата му също е учителка в с.Острокапци. Завършила Видинската гимназия през 1912 год. Починала млада на 10.04.1927 година, както пише в спомените си Милан: 

„На 10 Април 1927 година сутринта преди слънчевите лъчи да успеят да целунат разтворените чашки на миризливите цветя и да поднесат техния благоуханен дъх, – тя склопи очи с думите: „стъкленото училище“.


 

 

 

 

 

 


 

 

 

 

 

 

 


Милан Симеонов Сърбински през войната.

Спомените „Къси животописни бележки“ са от ДА-Видин, а за останалите снимки , големи благодарности на г-жа Ваня Йорданова Аврамова от с.Острокапци, която е запазила тези снимки от личния архив на Милан Сърбински.


 

 

 

 

 

 

 

Само този паметник е останал от семейството на родолюбеца и радетеля за образование на селското население Милан Сърбински. Снимка 2020 година.


ИНФОРМАЦИЯ!!!

Оркестър при читалище “Развитие” гр.Белоградчик – 1909г.

 

 

 

 

 

1 ва редеца: солист 1.Стефан Цветков Цеков – 1 ва цигулка

                                         2.Тодор Живков        – 1 ва цигулка

2 ра редица: седнали 3.Вълчо Петров Главчев – чело

/от ляво на дясно/         4.Стоил Маринов – кларинет Б

                                             5.Харалампи Пеперов – флигорна -диригент на оркестъра.

                                             6.Владимир Димков Докурчев – флейта

                                            7.Александър Бошнаков – цигулка

                                            8.Васил Ненчев – цигулка

3 та редица-прави:     9.Георги П.Неделков – цигулка

                                               10.Иван Николов Христов (Вато)- цигулка

                                               11.Трифон Савчев Николов-цигулка

                                               12.Никола Виденов Ценов – цигулка

                                               13.Ангел Милев Донев – цигулка

                                              14.Андрей Петрушев – контрабас

Забележка: Срещу N 4 . Стоил Маринов – името е зачекнато с молив и пише : Ив.Николов от Ново село, живее при Ценка Неинска. ???

Ако някой знае нещо за тези хора, нека остави коментар!!!


25.10.2020 год. IBSBela


 

Публикувано в История, Училището в село Бела | С етикет , | 1 коментар

18 Август 1917 год. Редник Йордан Иванов Хъртарски от с.Бела, Белоградчишка околия, загива при гр.Прилеп


N 711 / 15.10.2020 г.


На 18 Август 1917 година във втора запасна болница на шеста дивизия умира от раните си редник Йордан Иванов Хъртарски от село Бела, роден 1888година. Благодаря ! на неговият внук Милчо Хъртарски за оказаното съдействие със снимки и спомени за смъртта на редник Йордан Хъртарски. В свидетелството за Народна признателност, той е записан, като Юрдан / да се има в пред вид, че става въпрос за един и същи човек/ Йордан – Юрдан Иванов Хъртарски. По устни спомени – редник Хъртарски загива заедно с командира на 7/15 рота от 15 пехотен Ломски полк поручик Никифор Ненов Данов.

На 7 Август 1917 година поручик Никифор Ненов Данов  е ранен и е в землянката на легло. При него е редник Йордан Хъртарски /като негов ординарец/ и му помага да се храни. При пряко попадение на снаряд от противниковата артилерия, поручик Данов е убит на място от шрапнел, който го улучва в главата, а редник Хъртарски е откаран в болницата. По късно на 18 Август 1917 година – умира в болницата. Погребан е в гр.Прилеп. Поручик Данов, произведен в капитан е погребан в църквата на гр.Прилеп. 

Документи

 

 

 

 

 

Свидетелство за Народна Признателност

„Редник Юрдан Иванов Хъртарски от село Бела – Белоградчишко, загинал геройски за Родината на 18 Август 1917 г. при гр.Прилеп.“


Акт за смърт

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На редник Йордан Иванов Хъртарски

На хиляда деветстотин и седемнадесета година осемнадесети Август на часа 7 след пладне в гр.Прилеп преди пладне от нас ……на 2/6 зап.болница офицерски кандидат Васил Киасанов на 26 години, длъжностно лице по гражданското състояние, се явиха санитарния фелдфебел Ив.М.Софийски на 45 год. И Иван Филипов на 42 год. От 2/6 запасна болница и ни заявиха, че редник Йордан Иванов Хъртарски от 15 п.Ломски полк, 7 ма рота на около 30 години от с.Бела, Белоградчишка околия, син на Иван Хъртарски и съпруг на ……..е умрял на осемнадесети Август хиляда деветстотин и седемнадесета година в следствие на което и като се удостоверихме в действителността на смъртта съставихме настоящия акт, който се подписа от нас и от свидетелите – след като се прочете.

Подп. Свидетели : санитарен фелфебел Ивон Софиянски

                Санитарен фелдфебел Иван Филипов

Съставихме този акт. /подп/ Домакин офицерски кандидат Васил Киасанов


Някъде на южния фронт

 

 

 

 

 

Редник Юрдан Иванов Хъртарски – точното място не е известно.


Капитан Никифор Ненов Данов

 

 

 

 

 

 

 

„Капитан Никифор Д. Ненов, командир на рота от 15 п.п.

поч. на 7.08.1917 год. при Червената Стена.“


Снаряд 38 с.н. – Неизбухнал снаряд от Корабно оръдие – истрелян по позициите на Червената стена от Беломорският флот на противника.

 

 

 

 

 

 

 


Една новооткрита снимка на двамата загинали от с.Бела – капитан Никифор Данов и редник Йордан Хъртарски от 11 Юни 1916 година.  На посещение на 4 ти взвод от 7 -ма рота на 15 пех.Ломски полк. Мястото е планината Беласица , Демир-капия.

 

 

 

 

 

На първият ред от дясно на ляво – поручик Ненов, последният на 3 ти ред под N 36, от първи взвод редник Йордан Иванов.


ИНФОРМАЦИЯ!!!

Оркестър при читалище „РАЗВИТИЕ“ гр.Белоградчик – 1909 година.

 

 

 

 

 

Първа редица – седнали: 1. Солист – Стефан Цветков Цеков – цигулка

Втора редица: 3. Вълчо Петров Главчев – чело

                            5. Диригент на оркестъра: Харалампи Пеперов /Пипиров/ – флигорна

                            6. Владимир Димчев Докурчев – флейтист

Трета редица: прави – 10. или 2 ри от л/д – Иван Николов Христов /Вато/ цигулка

                                            11. до Вато – Трифон Савчев Николов – цигулка

                                             15. последен – Андрей Петрушев – конт,абас


Търся сведение за Харалампи Пеперов. Фамилията Пиперов, Пиперков ??? и има ли общо с братята Пиперкови от Белоградчик. Тяхната фамилия води началото си от гр.Оряхово.

Търся и сведение за г-жа Цена или Ценка Неинска ???


15.10.2020 год. IBSBela


 

 

 

 

 

 


 

 

 

Публикувано в Загинали във войните., История | С етикет , | Вашият коментар

1942 год. Белските войници – Георги Тодоров Панов р. с.Бела, Белоградчишко


N 710 / 17.09.2020 г.


Тези снимки представят част от военната служба на Георги Тодоров Панов от с.Бела – п.2.08.1968 година –  изпратени до съпругата му Елена Борисова Панова р. с.Салаш 21.11.1921 – п.с.Бела 01.03.1995г.

За съжаление снимките не са датирани точно.

 

 

 

 

 

В дясно е Георги – „За спомен с моите другари.

 

 

 

 

 

„На тая снимка се снимахме с всички мои незабравими другари за вечен спомен. Които ни пръснаха на разни страни по Българските земи и кой знае дали ще се видим вече. Тази картичка пазете и като се върна ще ви кажа с кои съм  заедно и с кои сме разделени и разпратени  по всички кътове“


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

С приятел: Борис от с.Медковец, Георги с мустачките.

“ В Македония – Битоля“ 

Фото Ателие „СВОБОДА“ – Цветан Стоянов


 

 

 

 

 

 

 

В село Бела – отпуск.


ИНФОРМАЦИЯ!!!

Изгубените библиотеки ???

„Самотна лодка се белее“ – роман от Валентин Катаев – превод Мария Грубешлиева.

 

 

 

 

 

 


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЛОЗАН ВЕЛКОВ

 ЗЪБОЛЕКАР

гр.Белоградчик

??????????????????????????


17.09.2020 год. IBSBela



 

Публикувано в Загинали във войните., История | С етикет | 1 коментар

1937 год. 24 Октомври – Освещаване на знамената на земеделските стопански задруги от Белоградчишката околия.


N 709 / 27.08.2020 г.


В книгата на околийския агроном на Белоградчишка околия Георги Попов – издадена 1939 година има една реч. „Освещаване знамето на земледелските задруги в гр.Белоградчик “ произнесена на 24.10.1937 година. 

По това време Белската община вече не съществува. От 1934 година Белската община е разделена мужду Белоградчик – с.Калугер /дн.Гранитово/ и Княз Александровска община – с.Бела. Така естествено възникналата и исторически обособената след освобождението от Османското робство 1977/78 г. Белска община е унищожена . Изкуствено съсздаденото „Царско село“ Александрово след няколко преименувания вече е Княз Александровска община. Община, община но село Александрово е без достатъчна „селска мера“ – землище и с много преселници от съседните села. Така село Бела с огромното си землище от Гара Орешец до село Макреш става основен донор на земя за Княз Александровскта община, за самото село Александрово – също.

Кръстник на знамената бил околийският управител Р.Писев, а водач на Княз Александровската задруга е водена от кмета Борис К.Павлов.  Знамето на задругата е носено от роденият в село Бела Иван Русинов Стоянов, който по това време е семеен и живее в с.Княз Александрово.

Кой е Иван Русинов Стоянов: Съдбата му е трагична.


 

 

 

 

 

 

 


По устни сведения за семейството му знам, че са преселници от „Западните покрайнини“ Баща им дядо Русин Стоянов идва в село Бела с трите си даца: синове Иван и Тодор, и дъщеря Сребра. Идват в село Бела и се приютяват при дедо Пешо, по късно си построяват и къща. Идва само дедо Русин с децата, каква е съдбата ва неговата съпруга, никой не знае – вероятно починала. Опитах се да разбера от кое населоно място идват но до сега без успех. Къщата в гр.Димово вече е продадена и неговите наследници са пръснати някъде из България. Надявам се да открия наследници , които знаят ???.

В село Бела сега стоят само основите на малката им къщичка, която са успели да си построят. Тодор и Сребра са се задомили в с. Острокапци – за сега не успях да открия наследници.

Паметната плоча в гр.Димово

 

 

 

 

 


Тази снимка е от същият празник, но на Белската задруга:

 

 

 

 

 

В ляво с тъмните очила е Михаил Иванов Мицкин, в дясно са двамата свещиници на селото: поп Марко Стоянов и поп Цветко Георгиев.

Знамената са две: Едното е новото осветено на задругата, а другото знаме е на дружбата.


„РЕЧИ ЗА БЪЛГАРСКОТО СЕЛО“ – агр.Георги Попов

 

 

 

 

 

 


 

 

 

 

 

 


 

 

 

 

 

 


ИНФОРМАЦИЯ!!!

Спасените книги.

Преди около 2 или 3 години закупих около 100, 150 книги от човек, който няма да назовавам по име. Всички книги бяха подвързани с черна твърда подвързия. Някой от книгите бяха в лошо състояние, имаше следи от влага. Учуди ме , че на част от тях бяха откъснати първите страници с наименованието на книгата, но имаха печати. 

Ще ви покажа две от тези книги.

В България винаги е имало „РАЗРУШИТЕЛИ“, но винаги е имало и „СЪЗИДАТЕЛИ“.

Добре е ако вторите са повече – изводите да си наприва всеки, който прочете този пост.

 

 

 

 

 

 

 

 


 

 

 

 

 

 


ГЛАВЛИТ – Какво са смятали, че правят като забраняват книги???

Наскоро ми разказаха една история от село Бела. Много време не знаех какво се е случило с книгите от Белската училищна библиотека???

….“Стояли са много време в „колата“ на един белченин /и неговото име ще запазя в тайна/ в Бела всички го знаят, докато им е намерил място където да ги прибере…“

Ако някой не знае какво е „кола“ – това е каруца с волове.

По отношение на книгите и отношението към тях – за сега толкова.


27.08.2020 год. IBSBela


 

Публикувано в История, Училището в село Бела | С етикет , | Вашият коментар

1969 год. 24 Ноември – Спомени на Свещеник Лазар Иванов Попов от с.Гранитово, Белоградчишко за Белската църква.


N 708 / 29.07.2020 г.


Свещеник Лазар Иванов Попов е родом от с.Калугер /сега Гранитово/, съседно село на Бела и до 1934 г. в Белската община. Лазар учи в Белската прогимназия втори и трети клас, след като завършва четвърти и пети клас в Белоградчик, постъпва в свещеническото училище – гара Черепиш 1926г.

През 1969 година, завършва свойте летописни бележки – одобрени от Провадийски епископ Антоний.

В свойте спомени той пише:

„Във с. Костичовци служех до 1 август 1956 год. Никъде където съм служил, не съм така уважаван от еноряшите, както във Костичовци. Хубавите ми спомени за Костичовци никога няма да забравя. Службата ми във Костичовци е била без заплата , заради което цър. настоятелство всяка година във църковния бюджет ми предвиждаха голяма парична сума. Щедроста на християните към мене беше голема. Напущайки с.Костичовци се установих във с. Бяла, където завеждам белската енория и до сега. Във Бяла, храма ,, св. Ап. П. и Павел ,, е голям и просторен. Със голяма почит и усърдие, верующите във Бела изпълняват св.Тайнства и църковните обряди……..Преди 4 -5 години св.Митрополия отпусна парична сума , та направихме голем ремонт на храма. Храма е много близо до ж.п. линия, и при честото преминаване на товарни влакове, храма се разтърсва от силното бумтене на локомотивите, и постояно се напуква мазилката на храма. От 22 март 1964 год. ми се възложи да завеждам Гранитовската енория.“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Църквата и камбанарията в село Бела.


 

 

 

 

 

 

 

Църквата в с.Калугер /Гранитово / където е погребан дядото на Свещ. Лазар Иванов Попов, Свещеник Петър Кръстев – Калугерски.


 

 

 

 

 

 

 

Лазар Попов и съпругата му Мита , ден след ръкополагането му за свещеник – 15.05.1931 година. Снимката е надписана лично от него. Снимката е изработена от фотографа Цеко Г.Петров от гр.Видин, който е родом от гр.Белоградчик.


 

 

 

 

 

Един документ на ученика Лазар Иванов Попов от Белската прогимназия, издадена от и.д. Директора Георги Георгиев.

„Първи прогимназиален се учех във гр. Белоградчик, а втори и трети във с. Бяла……….. След четвърти и пети гимназиален клас ……През учебната 1926 година постъпих във свещеническото училище гара Черепиш, което завърших през м. юний 1930 – год………………………………..“


 

 

 

 

 

 

 

Последната страница от спомените на Свещ.Лазар Попов.

Публикация – Златуша.


ИНФОРМАЦИЯ!!!

В навечерието на Балканската война – Белоградчик – 17.09.1911 година.

 

 

 

 

 

 

 

„Мила сестричке, ето едно портретче, за тръгването ми днес – Видин.“

Пиши на адрес:

подпоручик Георги Иванов

15- ти полк, 4- та дружина, 14- та рота, гр.Белоградчик – Следа

„Оставам китарата си във Видин и теб я завещам – ще ти я изпратят от Видин – учи се“

Жорж


29.07.2020 год. IBSBela




 

Бележка | Posted on by | С етикет , | 1 коментар

1943 год. Белските ученици – постижения в науката – село Бела, Белоградчишко


N 707 / 26.06.2020 г.


През 2011 година излиза от печат едно енциклопедично издание: „150 дейци на Българската наука.“ – съставител :Надежда Яламова.

На страница 55- та е представен професор, доктор на икономическите науки Румен Младенов Георгиев.  Не се посочва , кога и къде е роден. Завършва с пълно отличие гимназията в гр.Видин.

 

 

 

 

 

 


 

 

 

 

 

 


 

 

 

 

 

 


По баща рода му е от с.Костичовци, по майчина линия от село Бела. Майка му е родена в с.Макреш, но на следващата година дядото на Румен се заселва в с.Бела. В Макреш е бил 6 години учител и от 1903 година е Свещеник в с.Бела.


Белското училище

„Списък на децата родени 1941, 1942, 1943, 1944 г. село Бела“

 

 

 

 

 

 


Под N 33 за 1943 г. е записан Румен Младенов Георгиев. Майка му Ангелина Попова е учителка /с малки изключения/ в Белското училище до 1955 г. когато се пенсионира.


 

 

 

 

 

Гроздобер в с.Бела, дядото на Румен Свещ. Марко Стоянов Велков и баба Вела.


ИНФОРМАЦИЯ!!!

Печатница в гр.Белоградчик

М.П.Живкова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


26.06.2020 год. IBSBela


 

Публикувано в История, Училището в село Бела | С етикет , | Вашият коментар

1936 год. 25 Февруари – Писмо – До г. Уредника на археологическия музей в гр.Видин от Главния учител в с.Бела, Белоградчишко.


N 706 / 31.05.2020 г.


…“ Донасям Ви , господин уреднико, че в землището на село Бела , Белоградчишко има следните старини….“

 

 

 

 

 

 


Този документ е една чернова на документа, който е изпратен до археологическия музей във Видин.

До тук добре, но  музеят е разграбен в по късни години и както се случва често в нашата страна всичко се унищожава, за да започне по – късно да се изгражда отново !!!

Преди създаването на този музей това нещо също се е случвало.

Около 1900 година село Бела е посетено от експедиция на археолога Борис Дякович.

„Археологически излет в крайдунавска България
Борис Дякович – 1902г.“

Открити са два паметника с важни надписи. 

 

 

 

 

 

 

 

Тези надписи изчезват във Видин при пожар или наводнение – не е много ясно, но факт, че са изчезнали.


В много по късни времена, някъде около 70 те години на миналия век. Всички оброчища около Бела и Белоградчишка околия са унищожени. Унищожени в буквалния смисъл на думата. 

 

 

 

 

 

 

Това е : Св.Герман – само един от многото унищожени паметници, който съм докуметирал. Бяха унищожени по времето когато всичко беше държавно. Сега вече и местата за заличани – след връщането на земята. 

ЗАЩО ВСИЧКО ТОВА СЕ СЛУЧВА ???


ИНФОРМАЦИЯ!!!

Белските войници. 15 пех.Ломски полк

Сега са заедно – връщат се в Бела много малко от тях.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


Поручик Никифор Ненов Данов – и други ротни командири от 15 полк – сред буките на Беласица 1916г.

 

 

 

 


31.05.2020 год. IBSBela


 

Бележка | Posted on by | С етикет , | Вашият коментар

1937 год. Излиза книгата – Добитъкът в Северозападна България от Тодор Ал.Нейчев бивш вретер. лекар във Видин


N 705 / 30.04.2020 г.


През 1937 година излиза една книга описваща развитието на скотовъдството в Северозападна България. „Добитъкът в Северозапдна България от Д-р Тодор Алексиев Нейчев „, както той сам е посочил – Бивш окръжен Вретеринарен лекар във Видин, Вратца, Плевен и мини Перник. Сега този автор е напълно забравен и трудно се намират сведения за неговата дейност. 

Той е един от радетелите за създаване на панаира във Видин.

“ През есента на 1896 г. е бил открит във Видин първи скотовъден конкурс. Следващата година конкурса беше повторен, като му се даде име „Окръжна земеделческа – скотовъдна изложба. Беше построен специален павилион на полето между салханата, Видболско шосе и 9 ти редут на крепостния батальон. „

През 1897 година със същите животни  се повтаря конкурса : Окръжен скотовъден съвет в състав – Председател Окр.упр. Д-р Ив.Златаров, подпр. окр. ветер. лекар Тодор Ал.Нейчев и членове: предс. на окр. постоянна комисия Петър Делянов, члена на същата Ж.П.Иванов, Видинския градски кмет Георги х.Иванов и земеделски надзирател Хр.Джамов.

 

 

 

 

 

 


 

 

 

 

 

 


На този конкурс Васил Попов от село Бела печели второ място 50 лева, за кобила.

 

По – късни години Васил Попов става един от най-заможните хора в селото и е един от едрите земеделци в околията.


ИНФОРМАЦИЯ!!!

Войната:

 

 

 

 

 

 

 Командира на 15 пех. Ломски полк Васил Шишков дава указания на команирите си: – снимка проф. Б.Тошев – не е датирана.

Отбелязаният с кръстче – поручик Никифор Ненов Данов , командир на 7/15 рота, роден в с.Бела. По-късно загива на „Червената стина“ погребан в двора на църквата в Прилеп.


Петър Ненов Светогорски – войната.

 

 

 

 

 

 

 

„Ето ви ликът ми за спомен – брат ви Петър.“


30.04.2020 год. IBSBela


 

Публикувано в Загинали във войните., История | С етикет , | Вашият коментар

1984 год. Излиза книгата за Анка Петрова от с.Гранитово – ОТ ПЪРВИЯ ДЕН ДО ПОСЛЕДНИЯ


N 704 / 31.03.2020 г.


Анка Петрова Трифонова е родена в с.Калугер / сега Гранитово/ през 1945 година заминава в гр.Варна и постъпва на работа в текстилната фабрика. Два пъти е носител на наградата „Герой на социалистическия труд“ 1951 и 1972 година. За нея пише журналиста Кирил Янев в книгата – „От първия ден до последния“ 

 

 

 

 

 

 

 


 

 

 

 

 

 


 

 

 

 

 


 

 

 

 

 

 

 


За Анка Петрова пише в книгата си „От селските синори до военните заводи“ – Петър Василев

 

 

 

 

 

 


Троцко Каменов Цветков също отделя място за нея в книгата – „Гранитово – Калугер – Градище“

 

 

 

 

 

 


ИНФОРМАЦИЯ!!!

Запасен поручик Шишков и зап.пор. Арсен Георгиев 1918 г. гр.Скопие.

 

 

 

 

 

 


Капитан Георги Йосифов командир 8 / 15-а рота.

Всред буките на Беласица – 17.10.1916 година.

 

 

 

 

 

 


31.03.2020 год. IBSBela


 

Бележка | Posted on by | С етикет , | Вашият коментар