1942 год. 18 Септември – Две прогимназиални учителки отказват да заемат директорското място в училището на село Бела, Белоградчишко.


N 719/28.05.2021г.


Есента на 1942 година и.д. директор на Белското училище е Илия Матеев. Той е извикан за военно обучение и по късно изпратен в „Новите земи“ с 15 пехотен Ломски полк. В съобщение до Околийския училищен инспектор той съобщава, че прогимназиалните учителки Павлина В.Мишева и Тота Д-р К.Даковска отказват да приемат длъжността. За и.д. директор остава учителят родом от с.Бела, Борис Николов. 

Защо Павлина В.Мишева и Тота Д-р К.Даковска отказват не става ясно, но и двете са били директорки и отговарят на всички изисквания???


 


Два документа до Околийския училищен инспектор гр.Белоградчик за преместването на учениците Славчо Костов и Босилко Георгиев Илиев в Белското училище за учебната 1942/43 година.


 


ИНФОРМАЦИЯ !!!

Една снимка на бъдещия генерал Григор Кюркчиев на събора в град Видин със семейството си – 15.04.1908 година. Надпис: „Велик – ден на събора“

Генерал Кюркчиев е роден на 24.10.1965г. в гр.Прилеп. Бил е помощник-командир на 3 ти пех.Бдински полк. Във войната 1915-1918г. е командир на  2 ра бригада на 11 пехотна Македонска дивизия.

 

 


28.05.2021 год. IBSBela


 

Публикувано в История | Вашият коментар

1917 год. 17 Август – Списание ОТЕЧЕСТВО N34 – Генерал лейтенант Христо Рачев Попов – на Битолския фронт.


N 718/30.04.2021г.


За генерал- лейтенант Христо Рачев Попов, командир на 6 та Бдинска дивизия през войната и неговото пребиваване в с.Бела вече писах /N 714- 30.12.2020г./ На 17 Август 1917 година излиза списание „Отечество“ посветено на Битолския фронт и главнокомандуващият, заедно с Н.В. Преосвещенство митрополит Йосиф, началника на дивизията ……. излизат от наблюдателния пункт.

Тук дивизията и името на дивизионния началник е спестено. /по обясними причини/

Дивизията е 6 та Бдинска дивизия, а началника е генерал- лейтенант Христо Рачев Попов.

 

 


Последният е г-л Христо Попов.

Пред казиното на дивизията.

 


Наблюдават артилерийския огън по неприятелските позиции.

 


С главнокомандващия.

 


Като генерал-майор. Заедно с щаба на 6 та Бдинска дивизия.

 


ИНФОРМАЦИЯ!!!

Една неизвестна снимка. Генерал Христо Попов във Враца – среща, бивши офицери 26.06.1937 година. Последния в дясно, седнал.

 


30.04.2021год. IBSBela


 

Публикувано в История | Вашият коментар

1940 год. Няколко докумнта за работата на воденицата на Васил Попов /Марковата воденица/ село Бела, Белоградчишко


N 717/29.03.2021 год.


След 1934 година село Калугер /Гранитово/ излиза от Белската община и минава  към Белоградчишката община. Печат  село Калугер от 1940 година.


 


Кметски наместник в с.Калугер – Белоградчишка град.община – Белоградчишка околия


Няколко производители на зърнени храни с разрешителни да смелят жито във Воденицата на Васил Попов в село Бела


 

Печат Село Сливовник: Кметски наместник с.Сливовник – Белоградчишка град. община – Белоградчишка околия
Воденицата на Васил Попов в село Бела. Проект за построяване на дарак. Проект на инж.Раймунд Кохeнов.

ИНФОРМАЦИЯ!!!


 

Васил Попов
Васил Попов, чете вестник, до него Стана – майка на съпругата му, Катерина – съпругата му преде, дъщеря му и внучката му 1917 година.

29.03.2021 год. IBSBela


 

Публикувано в История | С етикет | Вашият коментар

1918 год. 26 Януари – Една неизвестна снимка на поручик Сава Нонов, брат на Павлина Мишева учителка от гр.Белоградчик.


N 716/28.02.2021 год.


За учителката Павлина Мишева съм писал много пъти в моите постове, показвал съм и документи. Тя е била учителка в с.Бела, била е и директор на прогимназията в село Бела. Има голямо влияние за създаването на  женското дружество в селото. Тя по майчина линия е от рода на известният в нашия край лекар Теодоси К.Витанов. Майка и Донка е негова сестра. Донка е била учителка в с.Енина и се омъжва за Иванчо Нонов от същото село. Павлина Мишева е сестра на известната художничка Мара Нонова – Чорбаджийска. Павлина Мишева и Мара Чорбаджийска имат още шест братя и сестри. Майка им умира млада и Иванчо Нонов се жени втори път за Велика Картаджиева също учителка. 

Снимката показва брат им Сава Иванов Нонов, по това време поручик в 4 ти конен полк от конната дивизия. Снимката е изпратена за спомен на Д-р Витанов. Надпис:  „На скъпите ми роднини Д-р Витанови – фронта“.



В справочника „Офицерският корпус на България 1878 – 1944г. за него пише: роден в гр.Трявна, женен с 1 дете.

 


Къщата на Павлина Мишева в гр.Белоградчик. Снимката е от „Белоградчишки ежедневен илюстрован лист“.

 

 

 

 


ИНФОРМАЦИЯ!!!

Представям ви една много специална книжка от Белската библиотека.

„Ръководство за успешен бой с турците“ 

от И.К.Кишелский – Букурещ 1876 г.

 

 

 

 

 

 


 

 

 

 

 

 


Генерал-майор Иван Карлович Кишелский (1826 – 1880) е бил губернатор във Видин, след освобождението от турско робство, по произход е българин от Котел. Той е първият Българин генерал, независимо че е на служба в руската армия, той активно участва в създаването и организирането на „Българска армия“


28.02.2021 год. IBSBela


 

Публикувано в История | 2 коментара

1951 год. Сведение за приходите и разхадите на населението към църковните учреждения в Белоградчишка околия.


N 715/31.01.2021 год.


Делото е заведено за 3 години 1951/53 година.

Село Бела

Изготвил Енор. Свещ. Цветко Георгиев Игнатов.



Село Гранитово /с.Калугер/

Изготвил Енор. Свещ. Борис Найденов.


ИНФОРМАЦИЯ!!!

Дружество на запасните офицери гр. Плевен 

За спомен от настоятелството на зап. офицери от 1928 – 1930 година.


В дясно от генерал Нерезов, полковник Васил Шишков, командир на 15-ти пехотен Ломски полк до края на войната 1919 година.


31.01.2021 год. IBSBela

Публикувано в История | Вашият коментар

Генерал Христо Рачев Попов в село Бела, Белоградчишко


N 714/30.12.2020 г-


Генерал лейтенант Христо Рачев Попов е роден в с.Кара Арнаут, сега Голям Извор, Разградско на 25.06.1859 година. По време на Всеобщата война /ПСВ/ е командир на 6 та пехотна Бдинска дивизия, която е в състава на 1 ва Българска армия.


На снимката е в село Бела на сватбата на дъщеря си Божана с Д-р Никола Василев.

На снимката г-л Христо Попов – седнал в дясно. До него в ляво е Катерина, майка на Д-р Никола Василев. До нея Васил Николов Попов, бащата на Никола и крайно в ляво е съпругата на генерала Димитрина и майка на Божана. Зад тях е Божана и Никола Василев.

По това време Д-р Никола Василев е виден столичен лекар. Завършил е във Швейцария. През войната е лекар в 42 пехотен полк. Награден е с „Кръст за храброст“ 4 та степен. В края на войната, когато нашите полкове са в заложничество, той отива във Френската болница и лекува войниците до края на заложничеството. Бил е специалист „Гръдни болести“ усилено се занимава с лекуването на „Туберколозата“ и има собствени разработки по нейното лечение. Той е собственик на един от първите частни ренгени в София.


В ляво Божана – Божка, личният им автомобил, Д-р Никола Василев.


Царят и г-л Христо Попов, били са много близки. През войната 1917 година, Престолонаследника Борис III е на посещение в щаба на дивизията /села Сръбци, Битолско/, там празнува рожденият си ден с г-л Христо Попов.


Катерина и Васил Попови в двора на къщата си в село Бела.

Снимките са ми предоставени от Симо – техен правнук – БЛАГОДАРНОСТИ!!!


ИНФОРМАЦИ!!!

Една книжка : Юношески другар – училищни песни – гр.Лом, Борис Гайдаров. Надпис: гр.Драма 11.05.1944 г. – „Бело море“ – марш


Снимка: Полковник Васил Шишков, командир на 15 ти пехотен Ломски полк, 16.07.1917 г. село Гявато, Битоля „След обеда“

„Самият обед“

Полковник В.К.Шишков с чаша вино в ръка.


Много интересна снимка:

17 Април 1905 година.

Гимнастическо дружество „Козлодуйски юнак“

На главатаря –  поручик Киров

Касиера – Г.Д.ПИПЕРКОВ

гр.ОРЯХОВО


30.12.2020 год. IBSBela


Публикувано в Забележителности, История | С етикет , | Вашият коментар

1917 год. Батареята на Милан Симеонов Сърбински сваля неприятелски аероплан.

N 713 / 26.11.2020 г.


През войната Народният учител в с.Острокапци Милан Симеонов Сърбински е мобилизиран и участва във войната , като командир на самостоятелна батарея от 22 артилерийски полк.

На 18 Юни 1917 година са на позиция на „Кале баир“ и неговата батарея сваля неприятелски , английски аероплан – самолет. Пилота е пленен. Надписа е лаконичен “ …от чиновете на 2 ра запасна батарея от 22 артилерийски полк, който по това време е бил в състава на 11 та пехотна Македонска дивизия.

 

Цялата батарея.

Заповед за награда.

По късно поручик Милан Симеонов Сърбински е произведен в Капитан.

ИНФОРМАЦИЯ!!!

Училището в село Бела награждава изявени ученици с книги. – 1952 г.

„Младите Мичуринци Цветари“

Народно Основно Училище „Кирил и Методий“ с. Бела, Белоградчишко

26.11.2020 год. IBSBela

Публикувано в История | 1 коментар

1954 год. Умира Милан Симеонов Сърбински – народен учител в с.Острокапци, Белоградчишко.


N 712 / 25.10.2020 г.


От създаването си след Освобождението Белската община (Село Бела, село Калугер-сега Гранитово и село Острокапци) е полагала много усилия за подобряване на образованието на населението. Така през 1905 год. се открива нова училищна сграда в с.Острокапци. Един от учителите положил неимоверни усилия в тази насока е народният учител Милан Симеонов Сърбински. Роден в покрайнините на Белград (както той сам пише) на 15.12.1878година. „Малък майка ми ме довела в България – в родината си и починала. Останъл малък без родители, понеже баща ми, онеправдан, свършил Берковската килийка преди да стане четник – наложил си наказание: да гледа родината си и да копнее по нея от чужбина….“

С големи мъки и лишения Милан Сърбински завършва шести клас във Видин през 1900/1901 година. В 1906 год. завършва Артилерийската школа и е произведен в подпоручик.

От 14 Октомври 1908 год. е назначен за учител в с.Острокапци. През следващите години учителства и в други съседни села, участва във войните за обединение на България, произведен в чин – Капитан. Работи неуморно до пенсионирането си на 14.09.1937 година.

Така завършва „Къси животописни бележки“ за себе си:

„С гордост съм отстоявал интересите на милата си Родина. За случаят съм произведен в чин капитан и съм награден с офицерски орден.“


 

 

 

 

 

 


На снимката със съпругата си Елена Миланова С.Сърбинска по баща Панталей Трифонова родена на 21.05.1893 година в гр.Оряхово. Съпругата му също е учителка в с.Острокапци. Завършила Видинската гимназия през 1912 год. Починала млада на 10.04.1927 година, както пише в спомените си Милан: 

„На 10 Април 1927 година сутринта преди слънчевите лъчи да успеят да целунат разтворените чашки на миризливите цветя и да поднесат техния благоуханен дъх, – тя склопи очи с думите: „стъкленото училище“.


 

 

 

 

 

 


 

 

 

 

 

 

 


Милан Симеонов Сърбински през войната.

Спомените „Къси животописни бележки“ са от ДА-Видин, а за останалите снимки , големи благодарности на г-жа Ваня Йорданова Аврамова от с.Острокапци, която е запазила тези снимки от личния архив на Милан Сърбински.


 

 

 

 

 

 

 

Само този паметник е останал от семейството на родолюбеца и радетеля за образование на селското население Милан Сърбински. Снимка 2020 година.


ИНФОРМАЦИЯ!!!

Оркестър при читалище “Развитие” гр.Белоградчик – 1909г.

 

 

 

 

 

1 ва редеца: солист 1.Стефан Цветков Цеков – 1 ва цигулка

                                         2.Тодор Живков        – 1 ва цигулка

2 ра редица: седнали 3.Вълчо Петров Главчев – чело

/от ляво на дясно/         4.Стоил Маринов – кларинет Б

                                             5.Харалампи Пеперов – флигорна -диригент на оркестъра.

                                             6.Владимир Димков Докурчев – флейта

                                            7.Александър Бошнаков – цигулка

                                            8.Васил Ненчев – цигулка

3 та редица-прави:     9.Георги П.Неделков – цигулка

                                               10.Иван Николов Христов (Вато)- цигулка

                                               11.Трифон Савчев Николов-цигулка

                                               12.Никола Виденов Ценов – цигулка

                                               13.Ангел Милев Донев – цигулка

                                              14.Андрей Петрушев – контрабас

Забележка: Срещу N 4 . Стоил Маринов – името е зачекнато с молив и пише : Ив.Николов от Ново село, живее при Ценка Неинска. ???

Ако някой знае нещо за тези хора, нека остави коментар!!!


25.10.2020 год. IBSBela


 

Публикувано в История, Училището в село Бела | С етикет , | 1 коментар

18 Август 1917 год. Редник Йордан Иванов Хъртарски от с.Бела, Белоградчишка околия, загива при гр.Прилеп


N 711 / 15.10.2020 г.


На 18 Август 1917 година във втора запасна болница на шеста дивизия умира от раните си редник Йордан Иванов Хъртарски от село Бела, роден 1888година. Благодаря ! на неговият внук Милчо Хъртарски за оказаното съдействие със снимки и спомени за смъртта на редник Йордан Хъртарски. В свидетелството за Народна признателност, той е записан, като Юрдан / да се има в пред вид, че става въпрос за един и същи човек/ Йордан – Юрдан Иванов Хъртарски. По устни спомени – редник Хъртарски загива заедно с командира на 7/15 рота от 15 пехотен Ломски полк поручик Никифор Ненов Данов.

На 7 Август 1917 година поручик Никифор Ненов Данов  е ранен и е в землянката на легло. При него е редник Йордан Хъртарски /като негов ординарец/ и му помага да се храни. При пряко попадение на снаряд от противниковата артилерия, поручик Данов е убит на място от шрапнел, който го улучва в главата, а редник Хъртарски е откаран в болницата. По късно на 18 Август 1917 година – умира в болницата. Погребан е в гр.Прилеп. Поручик Данов, произведен в капитан е погребан в църквата на гр.Прилеп. 

Документи

 

 

 

 

 

Свидетелство за Народна Признателност

„Редник Юрдан Иванов Хъртарски от село Бела – Белоградчишко, загинал геройски за Родината на 18 Август 1917 г. при гр.Прилеп.“


Акт за смърт

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На редник Йордан Иванов Хъртарски

На хиляда деветстотин и седемнадесета година осемнадесети Август на часа 7 след пладне в гр.Прилеп преди пладне от нас ……на 2/6 зап.болница офицерски кандидат Васил Киасанов на 26 години, длъжностно лице по гражданското състояние, се явиха санитарния фелдфебел Ив.М.Софийски на 45 год. И Иван Филипов на 42 год. От 2/6 запасна болница и ни заявиха, че редник Йордан Иванов Хъртарски от 15 п.Ломски полк, 7 ма рота на около 30 години от с.Бела, Белоградчишка околия, син на Иван Хъртарски и съпруг на ……..е умрял на осемнадесети Август хиляда деветстотин и седемнадесета година в следствие на което и като се удостоверихме в действителността на смъртта съставихме настоящия акт, който се подписа от нас и от свидетелите – след като се прочете.

Подп. Свидетели : санитарен фелфебел Ивон Софиянски

                Санитарен фелдфебел Иван Филипов

Съставихме този акт. /подп/ Домакин офицерски кандидат Васил Киасанов


Някъде на южния фронт

 

 

 

 

 

Редник Юрдан Иванов Хъртарски – точното място не е известно.


Капитан Никифор Ненов Данов

 

 

 

 

 

 

 

„Капитан Никифор Д. Ненов, командир на рота от 15 п.п.

поч. на 7.08.1917 год. при Червената Стена.“


Снаряд 38 с.н. – Неизбухнал снаряд от Корабно оръдие – истрелян по позициите на Червената стена от Беломорският флот на противника.

 

 

 

 

 

 

 


Една новооткрита снимка на двамата загинали от с.Бела – капитан Никифор Данов и редник Йордан Хъртарски от 11 Юни 1916 година.  На посещение на 4 ти взвод от 7 -ма рота на 15 пех.Ломски полк. Мястото е планината Беласица , Демир-капия.

 

 

 

 

 

На първият ред от дясно на ляво – поручик Ненов, последният на 3 ти ред под N 36, от първи взвод редник Йордан Иванов.


ИНФОРМАЦИЯ!!!

Оркестър при читалище „РАЗВИТИЕ“ гр.Белоградчик – 1909 година.

 

 

 

 

 

Първа редица – седнали: 1. Солист – Стефан Цветков Цеков – цигулка

Втора редица: 3. Вълчо Петров Главчев – чело

                            5. Диригент на оркестъра: Харалампи Пеперов /Пипиров/ – флигорна

                            6. Владимир Димчев Докурчев – флейтист

Трета редица: прави – 10. или 2 ри от л/д – Иван Николов Христов /Вато/ цигулка

                                            11. до Вато – Трифон Савчев Николов – цигулка

                                             15. последен – Андрей Петрушев – конт,абас


Търся сведение за Харалампи Пеперов. Фамилията Пиперов, Пиперков ??? и има ли общо с братята Пиперкови от Белоградчик. Тяхната фамилия води началото си от гр.Оряхово.

Търся и сведение за г-жа Цена или Ценка Неинска ???


15.10.2020 год. IBSBela


 

 

 

 

 

 


 

 

 

Публикувано в Загинали във войните., История | С етикет , | Вашият коментар

1942 год. Белските войници – Георги Тодоров Панов р. с.Бела, Белоградчишко


N 710 / 17.09.2020 г.


Тези снимки представят част от военната служба на Георги Тодоров Панов от с.Бела – п.2.08.1968 година –  изпратени до съпругата му Елена Борисова Панова р. с.Салаш 21.11.1921 – п.с.Бела 01.03.1995г.

За съжаление снимките не са датирани точно.

 

 

 

 

 

В дясно е Георги – „За спомен с моите другари.

 

 

 

 

 

„На тая снимка се снимахме с всички мои незабравими другари за вечен спомен. Които ни пръснаха на разни страни по Българските земи и кой знае дали ще се видим вече. Тази картичка пазете и като се върна ще ви кажа с кои съм  заедно и с кои сме разделени и разпратени  по всички кътове“


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

С приятел: Борис от с.Медковец, Георги с мустачките.

“ В Македония – Битоля“ 

Фото Ателие „СВОБОДА“ – Цветан Стоянов


 

 

 

 

 

 

 

В село Бела – отпуск.


ИНФОРМАЦИЯ!!!

Изгубените библиотеки ???

„Самотна лодка се белее“ – роман от Валентин Катаев – превод Мария Грубешлиева.

 

 

 

 

 

 


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЛОЗАН ВЕЛКОВ

 ЗЪБОЛЕКАР

гр.Белоградчик

??????????????????????????


17.09.2020 год. IBSBela



 

Публикувано в Загинали във войните., История | С етикет | 1 коментар