N 628 / 10.05.2017 г.

През 2007 година излиза книгата на Иван Петков родом от село Вълчек: „ВЪЛЧЕК – исторически очерк в документи, спомени и легенди“

В глава 9 : Участие на населението на с. Вълчек в политическия живот /политическите борби/ от Освобождението на България от Турско робство до наши дни. – Иван Петков пише.

…“ Несъмнено най-ярка страница в политическия живот на населението след войните е участието  в Септемврийското въстание 1923 година….“

…“ Центърът на въстанието е гара Макреш, тогава носеща името Вълчек-Макреш. Водачи на въстанието са братята Крум и Асен Бъчварови / Асен по това време  е учител във Вълчек / и народния учител в село Грамада Тодор Титуренков /по това време депутат/. На гара Макреш се събират над 2000 въстанници от Вълчек, Макреш, Княз Александрово /по това време с.Александрово/ , Шипот, Извор, Гайтанци и др….“

..“Сигналът за въстанието е получен във Вълчек на 23 Септември. И 42 мъже от село Вълчек излизат на гара Макреш….“

…“ Ръководители на въстаналите жители на селото са Иван Рангелов и Герго Веков – отговорник за работата с младежите и снабдяването с оръжие….“

…“Въстаниците се съсредоточават на гара Макреш в очакване на влак с оръжие, който да пристигне от гара Воднянци. Оръжието е укрито от съюзническата контролна комисия / по изискване на Ньойския договор от 1919 г./…

Но се оказва, че пушките са без затвори. Затворите пък били складирани в казармата в Лом – това става повод да тръгнат разговори, че в случая е действала предателска ръка…. Останали без очакваното оръжие, въстаниците се разпръскват през нощта. Тридесет и един от мъжете на Вълчек се прибират в селото, останалите единадесет се укриват в гората….“

…“ На следващата сутрин призори, полиция и войска блокира селото и арестува всички 31 въстаници… товарят ги на вагони заедно с въстаници от други села…“

….“На машиниста на влака нареждат да спре влаковата композиция в местността Широка падина / на 150 метра от жп. линията София Видин, срещу село Лагошевци/, където е трябвало да бъдат избити. Но в това време капитан Йоцко Илиев /може би  става въпрос за Игнат Илиев/ от полка в Белоградчик, настига на кон влака и заповядва на машиниста да не спира на широка падина, а да продължи за град Видин…“ Така нашите въстаници избягват разтрела…“…Петър Начов, Цеко Петков, Александър Симеонов, Камен Гергов, Йоцо Йолов и др….“

….“През това време армията и полицията продължава претърсването на района и селото ни с цел арестуването на укрилите се въстаници. Отредено било Вълчек да бъде заличен от картата. Една усилена батарея се разположила в близост до селото и чакала заповед от командира си поручик Пантев, за да изравни със земята селото ни….“

Намесва се фелдфебел Камен Тошев………спасява селото.

….“инквизирани са Иван Рангелов, Вълчо Петров, Цветко Иванов, Ценко Монов, Иван Йоцов, Камен Пенков и др. Георги Велков е бил спасен от  Мико Минкин, който от София издействал освобождението му….

….Двайсет от заловените в района на село Макреш  въстаници са избити по най жесток начин и хвърлени в пещерата Чуката….Тодор Титуренков, Петър Джонов, Христо Каменов, Цоло Младенов и др….“

Чешмата паметник в памет на Цоло Иванов Младенов в село Бела

ЦОЛО ИВАНОВ МЛАДЕНОВ

роден 1899 год. в с.Бела

БОЕЦ ОТ СЕПТЕМВРИЙСКОТО

НАРОДНО ВЪОРЪЖЕНО ВЪСТАНИЕ

ЧЛЕН НА ПАРТИЯТА 

ЗВЕРСКИ УБИТ НА 27.09.1923 ГОД.

КРАЙ ГАРА МАКРЕШ

10.05.2017 год. IBSBela

N 627 / 04.05.2017 г.

В тази книга много неща са казани чрез карти на районите в които е имало въстание!

Септемврийското Народно Антифашистко Въстание 1923 г.

На тази карта всички села са заменени с едно понятие гр.Димово.

Няма гара Александрово, няма с. Бела, с.Костичовци, с.Калугер, с. Шипот, с.Лагошевци. с.Кладоруб и т.н.

Гара Макреш съответно е заменена със село Макреш.

Населени места в които партията печели обшинските избори в годините 1919 -1923 г.

От 1923 година за кмет на Община Бела е избран Георги Цветков, същият е избран за кмет по време на взимането на властта от въстаниците 23.09.1923 г. Секретарят на партията по това време Цоло Иванов Младенов е бил Общински писар при него. В някакъв смисъл те са били на власт и преди въстанието.

Георги Цветков на снимката в ляво и Цоло Младенов.

Карта на Юнското антифашистко въстание.

За Белската община няма  сведение да е имало въстание, посочено е с. Макреш,  село Извор и село Арчар.

Тодор Петров 1879 – 1924 г. дългогодишен ръководител на Видинската окръжна организация на БКП /т.с./ член на ЦК на БКП.

Въстанието в Северозападна България.

По важни сражения са посочени : Димово /т.е. Доброглед – Белската община над гара Александрово/, село Костичовци и около с. Воднянци.

Движение на правителствени войски: От Белоградчик през с.Калугер, с.Бела, гара Александрово. От Видин към с. Лагошевци, с. Костичовци, с. Дълго поле, с. Воднянци.

На тази карта е дадена любопитна подробност за която не съм срещал до сега да се пише нещо. Движение на въстаническа група от село Кладоруб през село Бела до мястото на сражение село Костичовци.

И трите села на Белската община са въстанали /село Бела, село Калугер и село Острокапци/

Крум Бъчваров 1898 – 1938г.

Живко Кръчмарски 1894 – 1942 г.

В тази къща в град Ниш /Югославия/ се озовават ръководителите  на Септемврийското въстание – Васил Коларов и Георги Димитров, и няколко десетки други местни ръководители, като Крум Бъчваров Хаим Юда Пизанти и Живко Кръчмарски….

Останалите са избити и затворени във Видин.

Един документ от Цоло Иванов Младенов издаден от него като писар в Белската община.

6.08.1921 г. Писар: /П/ Цоло Младенов

ИНФОРМАЦИЯ!!!

Село Бела или Бледи следи!

Един Документ : Квитанция N 202 / 02.10.1921 год.

Настойник Никола Живков от с.Бела, на малолетните Васил и Мито Г. Луковски ………

Георги Луковски – техен баща е загинал във Всеобщата война /Първата Световна война/

Секретар – Бирник: /П/ Иван Панов

04.05.2017 год. IBSBela

Исп

N 626 / 28.04.2017 г.

Книгата е издание на Окръжен Народен Музей и Окръжна Методична Библиотека гр.Видин 1961 година, като препоръчителна библиография.

..“Създаден бе военен щаб от Илия Дечев, Панайот Каменов, д-р Цветан Филипов и д-р Христо Косовски /БЗНС/…“

12 Септември 1923 г. ….“ Хаим Пизанти и Йосиф Пилов заминават за София…“

22 срещу 23 Септември 1923 г. …“ въстанаха селата Брегово, Косово, Градец, Арчар и съставните му села, Септемврийци, Ярловица, Динково, Дреновец, Извор, Шипот, Макреш и почти всички села в Белоградчишко без града…“

Боеве се водиха …“ село Арчар, гара Воднянци, Димово, Ружинци в местността „Суха падина“ край село Горни Лом, задържаха за известно време движението на правителствените отряди, настъпващи от Видин и Белоградчик към Лом и Михайловград.

26 и 27 Септември 1923 г. …“бъстанието бе разгромено…“

…“ Без съд и присъда на гара Макреш……..  бяха убити: Тодор Титуренков, Михаил Здравков- с.Подгоре, Христо Каменов – гр.Видин, Илия Филипов – с.Костичовци, Петър Джонов – с.Белотинци, Цоло Иванов – с.Бела, Георги Пророков – гр.Видин, Дени Станчулов – с.Арчар, Ангел Хитров – с.Ружинци, Илия Иванов – с.Димово /Александрово/, Цанко Живков – с. Ярловица, Младен Петров Иванов – с.Септемврийци и много други…“

28,29 Юли 1923 г. – …“ Доклад изнася в гр.Видин Хаим Пизанти…“

5 – 7 Август 1923 г. – Тодор Петров участва в заседанието на ЦК на БКП – курс кум въоръжено въстание….“

Септември…..1923 г. Илия Дечев, Панайот Каменов, д-р Цветан Филипов и Христо Косовски /БЗНС/ – ръководство на въстанието…“

17 Септември 1923 г. – Христо Каменов провежда съвещание в парка на гр.Белоградчик – занимават се с план за въстанието…“

20 Септември 1923 г. – Тодор Петров – определя се деня на въстанието 22 срещу 23 Септември ..“

21 Септември 1923 г. – в местността „Локвите“ край с.Макреш се свиква околийско военно съвещание с представители от Кулско, Крум Бъчваров докладва изработен оперативен план за въстанието…“

22,23 Септември 1923 г. – установява се работническо селска власт в с.Брегово, Косово, Градец, Арчар и съставните му села, Макреш, Извор, Шипот, Септемврийци, Ярловица, Дреновец, Динково и почти цяло Белоградчишко без града….“

23-26 Септември 1923 г. – Сражения на въстаниците с правителствените фашистки войски при с.Брегово, Косово, Градец, Арчар, Димово, Костичовци, гара Воднянци, Ружинци и в местността „Суха падина“ край Горни Лом….“

Септември – Октомври 1923 г. – Масови разстрели на въстаници в местността “ Широка падина“ на гара Макреш..“

27 Септември 1923 г. – На Макрешкия кантон убити по най-зверски начин: Христо Каменов – гр.Видин, Тодор Титуренков – Тулчанско, Боян Статев – Ружинци, Петър Джонов – Ружинци и Цоло Иванов – с.Бела….“

Живко Еленков Пуев /Димо/ – р.26.01.1906 г. с.Александрово – убит 01.07.1943 г. с. Стакевци – като командир на партизанския отряд „Георги Бенковски“

По време на въстанието идва в село Бела с Ангел Димитров Гелдиин и Еленко Александров Еленков….

Илия Филипов Монов – убит на 14.10.1923 г. на гара Макреш

Като организатор на въстанието в село Костичовци – изпраща една група начело със Симеон Джамбаски в село Бела….

Никола Живков Долумджийски р.1894 г. с.Александрово – 27.09.1923 г. край Брусарци.

На 23 Септември по обяд заедно с Виктор Стоянов от село Бела, Тодор Г.Маринов прекъсват железопътната линия при „Върголия“

Крум Жеков Бъчваров р.20.08.1898 г. с.Салаш – 1936 г. разстрелян от Сталин в СССР.

 /В СССР е преподавател и началник на катедра „Военно изкуство“ във Военно-Политическата Академия „Н. Г. Толмачев“ под името Константин Иванович Бочаров – Професор и бригаден генерал. Арестуван е на 9 септември 1936 г., осъден на смърт на 19 декември 1936 г. и същия ден е разстрелян – 1961 година тези неща не са се коментирали.?/

Цоло Иванов Младенов р. 1900 г. – убит 27.09.1923 г. на гара Макреш

Роден през 1900 г. в село Бела, Белоградчишко. Основател и секретар на партийната организация в селото. На 23.09.1923 г. вдига цялата организация и завзема властта в селото. На другия ден войскови поделения нападат селото и се завръзва сражение. Цоло и други комунисти са арестувани и откарани на гара Макреш.

На 27.09.1923 г. заедно с други другари той е убит.

КАРТА

На гара Александрово  е водено сражение / с флагче/ .- местността „Доброглед“

На картата е отбелязано общо като с. Димово – 1961 г.

Кметството на Белската община по време на Септемврийското въстание се е намирало в тази къща. Тук Цоло Иванов Младенов е бил общински писар, а Георги Цветков Алексиев е бил кмет.

ИНФОРМАЦИЯ!!!

„Село Бела – Бледи следи“ – 19.10.1951 г.

Емил Борисов 19 годишен с.Раненци, Кюстендилско и Елена Томова 21 годишна с.Бела.

Свещеник при храма с.Бела – Цветко Георгиев Игнатов.

28.04.2017 год. IBSBela

N 625 / 25.04.2017 г.

ПРОДЪЛЖЕНИЕ от страница 65

Група изпратена в помощ на село Бела.

Еленко Живков Пуев, 

помощници: Ангел Димитров Гелдиин, Еленко Александров Еленков.

Когато пристигат в село Бела, под ръководството на секретаря на партийната организация Цоло Иванов Младенов са арестувани кметът на село Бела  Иван Груев, отявлен сговорист, чорбаджията Васил Попов – който беше завладял икономически селото и фактически той ръководеше управата. Арестуван е и един стражар, който по това време е бил в отпуск. 

Според Живко Пуев мисията им е била: Да пазят да няма частни разправии и отмъщения.

Към обяд на 23 Септември в село Александрово:

В 14 часа на 23 Септември тръгва влаков ешелон от гр.Видин със силен правителствен отряд – в състав 2 роти и шест картечници и 10-1/2 мм. оръдие с командир подполковник Лопушнов.  

Георги Цветков Табачки изпраща: Никола Живков Долумджийски /Кантонер/ , Тодор Г.Маринов и Виктор Стоянов от село Бела със задача да прекъснат линията в местността Върголия. – / за Виктор Стоянов вече писах/

Никола Живков Чифутски и Иван Живков Кочанов прекъсват телефонната линия с Видин в местността Кантона.

На 23 Септември вечерта подполковник Лопушнов с отряда завзема гара Макреш – без бой и се насочва към гара Александрово. 

През ноща  срещу 24 Септември въстанника Тодор Първулов Ценов арестува две лица от които разбира, че към Александрово се придвижва от гр.Белоградчик военнофашистки отряд под командването на подполковник Петров.

Революционният комитет разделя въстаниците на два отряда по 25 човека:

Отряд първи с ръководител Рачо Попов от с.Макреш да настъпи по шосето от село Александрово към село Бела……

Отряд втори с ръководител Крум Бъчваров по ж.п. линията от село Александрово към село Бела…..

На 24 Септември сутринта в 6 часа на 200 метра южно от м.Доброглед: Отрядът на Рачо Попов с въстаници от Александрово, подсилени от селата Костичовци, Бела, Калугер, Извор, Шипот и Лагошевци се сблъскват с правителствения отряд. Боят трае 1-2 часа………

В този момент Асен Бъчваров пред част от въстаниците и насъбралият се народ пред общината – с.Александрово , апелира всички въстаници да минат границата за Сърбия.

Братята Асен и Крум Бъчварови, Рачо Попов и няколко ??? въстаника потеглят на запад към сръбската граница…..

Към 7 часа на 24 Септември : Командирът на Видинският отряд подполковник Лопушнов влиза в село Александрово…

В 7 часа и 20 минути е изпратена телеграма до Видин за заемането на село Александрово….

При влизането на Лопушнов в селото – Влашо Вълчев Маринкин ги замеря с камъни и правителственият отряд моли за  помощ  командването в град Видин….

На 24 Септември до обяд са арестувани:

 Затворени в старото училище:

Еленко Живков Пуев, Петър Иванов Терзиев, Никола Георгиев Въртолийски, Георги Цветков Табачки, Георги Иванов Петканичов, Ценко Николов Дацков, Славчо Николов Паральоскин, Петко Миков Маринов, Еленко Спасов Чуканов, Саво Атанасов Върбовски, Тодор Първулов Ценов, Еленко Александров Еленков, Ангел Иванов Жеанов, Никит Влашев Вълчев, Никола Манойлов Цветков, Стефах Живков Янкулов, Еленко Петков Долумджийски, Георги Живков Зъцков, Илия  Алексндров  Глождаров, Милен Радулов Миленов, Влашо Вълчев Марийкин, Ангел Велков Живанкин и Цветко Велков Живанкин.

На 25 Септември са арестувани:

Тодор Виденов Савов, Илия Николов Доцински, Иван Русинов Стоянов, Никола Живков Чифутски, Илия Манойлов Цветков, Цветко Манойлов Цветков, Петко Игнатов Симеонов, Коста Първулов Правушки, Иван Милушев Петков, Вълчо Христов Маричов, Ангел Лилов Манчов, Лозан Николов Пуев, Иван Николов Пуев, Милан Еленков Терзийски, Тодор Миков Маринов, Виден Живков Маричов, Димитър Живков Маричов, Виден Живков Маричов, Димитър Живков Наричов, Иван Перов Манойлов, Васил Петров Правушки, Ангел Живков Долумджийски, Велко Живков Първулов, Димитър Живков Първулов, Иван Алексиев Еленков, Марин Стоянов Зилин, Симеон Тодоров Тонински, Еленко Христов Илиин, Михаил Цветков Гъсчарски, Спас Младенов Чуканов, Велко Еленков, Александър Радулов Миленов, Лазар Еленков Маричов, Цветко Тодоров Кръстев, Иван Г. Младенов, Георги Перов Манойлов. Николо Стоянов Пейчев, Иван Ж. Анов, Иван Живков Кочанов, Алексахдър Ценов Младенов, Ангел Иванов, Иван Илиев Пекачев, Славчо Живков Първулов,  Александър Еленков Стоянов, Симеон Виденов Първулов, Коста Живков Янкулов, Иван Еленков Младенов, Лазар Еленков  Маринкин, Харалампи Еленков, Иван Велков Палин, Манойло Перов Манойлов, Иван Еленков Манойлов, Симеон П. Палин, Виден Савов Ценкин, Лало Тодоров Еленкин,  Славчо Радулов Миленов, Атанас Радулов Миленов, Ангел Г. Ценов, Еленко Станков Пейчев, Никола Славчев Пейчев, Васил Рангелов Тисин, Лазар Янкулов Живков, Еленко Влашев Вълчев, Нинко Станков Петканкин, Томо Станков Петканкин, Стоян Първулов Ценов, Георги Миленков, Иван Богданов, Димитър Василев, Никола Илиев Джанкин, Лозан Стефанов Рангелов, Иван Виденов Ошански, Никола Еленков Влашев, Никола Иванов Паральосин, Михаил Христов Дуничев,  Алекси Еленков Тодоранкин, Еленко Младенов Виденов, Иван Велков Костурски, Гаврил Христов Спасов, Георги Христов Спасов, Ангел Стефанов Рангелов, Илия Иванов Стоянов, Георги Виденов Кръстев, и Велко Николов Живанкин.

На 25 Септември е арестуван Живко Еленков Пуев заедно с Иван Христов Зъцков и Ангел Димитров  Гелдиин.  Над тях издевателствува стражарът Станко Влашев.

На 26 Септември:  На гара Макреш ги чака капитан Атанас Пантев Тенекеджиев.

На 26 Септември през нощта: Капитан Пантев  умъртвява край Макрешкия кантон – Найден Найденов Арнаутски, Панайот Първанов Рангелов, Александър Ангелов Миленков, Георги Първанов Рангелов и Горан Цанов  Гигов от с.Ружинци.

Забележка: Имената на арестуваните са изписани без да е посочено кой от кое село е!!!

Михаил Цветков Гъсчарина е от село Бела. 

На 27 Септември през нощта:

Пантев организира зверското убийство на народния представител от Белоградчишко Тодор Титуренков и адвоката Христо Каменов от гр.Белоградчик

Петър Иванов Джонов – учредител на партийната организация в с.Белотинци и неин секретар.

Цоло Иванов Младенов –  учредител на партийната организация в с.Бела и неин секретар.

Боян Петров Статев – член на БЗНС с.Ружинци

„…По нареждане на фашистката власт капитан Пантев е трябвало да разстреля без съд  всички, но решителната намеса на капитан Игнат Илиев / родом от с.Калугер- по късно става генерал/ командир на картечната рота на 3 ти Бдински полк, спасява  въстаниците от саморазправата на развилнелия се капитан……“

Въстниците са откарани с вагони от гара Макреш и са затворени във Винарското училище в гр.Видин. По-късно са освободени.

Местността „Доброглед“ в мерата на Белската община.

Паметника на Септемврийци.

Цоло Иванов Младенов р.1899 г. – 27.09.1923 г.- по време на въстанието е работил като писар в Белската община.

Георги Цветков Алексов /Йолеца/ р. 1888 г. с.Бела – по време на въстанието е бил кмет . /ляво/

Михаил  Цветков Петров /Гъсчара / – участник в метежа. /дясно/

Снимката е от времето на пребиваването им „Америка“.

25.04.2017 год. IBSBela

N 623 / 7.04.2017 г.

През 1973 година  Тома Николаев издава книгата “ Исторически бележки за село Костичовци-Видинско“ където в глава втора  „Политически живот  на селото“ описва подготовката и провеждане на Септемврийското въстание 1923 година.

За участието на Белските комунисти и земеделци във въстанието не е писано и се знае малко, повечето от сведенията са разказани устно:

В два поста съм показал един документ и спомени за участието на Виктор Стоянов.

N 51 / 24.09.2014 г.

1923 год. 23 Септември „Виктор Стоянов от с.Бела и участието му в Метежа /Септемврийското въстание/

No 113 / 4.11.2014 г.

1943 год. Сведение за родителите на Лозан Христов Георгиев и Мико Георгиев от с.Бела.

Какво пише Тома Николаев за тези събития.

„..Семето на социализма е посято от учителя Иван Божиков 1903 г.,   Даскал Петко от гр. Ески Джумая дружи с Давид Костадинов Станков, Илия Филипоф Монов и Трифон Велков Лилчов…“ 

„..Пръв,  който заработва за изграждане на партийна организация в с.Костичявци е Илия Филипов Монов – държи непосредствена връзка с Рачо Попов от с. Макреш и Иванов от с. Княз Александрово.  През 1919 г. в една плевня на Станковската фамилия се провежда организационно събрание…“

Първото партийно бюро:

Илия Филипов – секретар

Членове – Цоло Ваков, Лозан Маринов, Благой Костадинов и Иван Наков – съществена помощ е оказана от Тодор Титуренков – учител в с.Княз Александрово.

„…През 1922 година в селото пристига Васил Коларов,…. на 22 Май 1922 г. се провежда голям митинг на който идва комсомолското дружество от с.Княз Александрово и окръжния организатор от гр.Видин Крум Бъчваров….“

„…През м.Февруари Илия Филипов е избран  и утвърден за окръжен съветник, помагат за изграждане на партийни организации в с. Дълго поле и с. Медовница. ..“

„.. В началото на м. Септември 1923 година в Костичовци пристигат братята Крум и Асен Бъчварови….“

„.. На 22 Септември вечерта с пушечни изстрели и камбанен звън възвестяват победата на въстниците…“

„.. На възторжения  митинг Илия Филипов поздравява победата на въстаниците и поставя  задачи пред трите бойни групи:..“

„..Две групи въстаници начело с Илия Филипов и Симеон Джамбазки заминават за Александрово и Бела. Илия Филипов отива в Макреш, установява връзка и се връща при александровската група, която се намира в местността „Под лозето“…“

„..Белската група имала за задача да окаже непосредствена помощ на белската партийна организация в завземането на властта. В нея влизат:  Симеон Джамбазки, Васил Яков, Костадин Гаврилов, Цветко Стоянов др., общо 25 въстаници. При пристигането си в с. Бела групата установява, че белчени още не са въстанали. Тя им дава импулс и кураж и тамошните комунисти правят опит за въстание. Този факт говори за силата и голямата активност на партийната организация в с.Косточовци, която изпраща свой представители за вдигане на въстание в с.Бела. След този успех белската група се завръща и присъединява към александровската група в местността „Под лозето“ под командата на Илия Филипов.

“ …В алексндровската група влизат: Благой Костадинов, Матей Монов, Младен Киров, Ценко Лилчов и др. Задачата на обединените групи е да отблъснат противника, ако се опита да настъпи към към с. Костичовци, и да помогнат на александровските въстаници при нужда…“

„.. На 24.09. 1923 г. пристига войскови отряд от Белоградчик и заема позиция над тунела на ж.п. линията, в местността „Доброглед“. Започва престрелка между войската и въстаниците, която прераства в бой. Това войсково поделение не е в състояние да превземе позициите на въстаниците, защото към тях се присъединяват и александровските въстаници…“

„.. На 25 Септември на помощ на помощ на белоградчишкия войскови отряд идва отрядът на подполковник Лопушнов от Видин на път от Алексндрово към Воднянци…“ Той трябва да води бой с въстаниците на Костичовци и Александрово. Правителствената войска е нападната дръзко от въстаниците и се завързва силна престрелка. Това сражение изтощава правителствения отряд, понижава духа му и забавя отиването му за с. Воднянци. Военните стрелят със снаряди, някой от които профучават над с. Костичовци чак. С пристъпи и и въоръжени схватки военният отряд разбива въстаниците и ги преследва чак до селото. В тези схватки с въоръжения до зъби противник биват заловени Найден Алексов, скрит под моста при берковския геран, Благой Костадинов, Цветко Диловски, Иван Каменов и др.“

Озверените фашисти арестуват и овчаря Ангел Ценов Мирчев. Заловените биват закарани в с.Александрово при коменданта Райнев, където ги бият зверски и след това закарват във Видин, във винарското училище…“

„..Третата бойна група, в която влизат: Борис Петров, Коста Божинов и др. – трябва да прекъснат линията при гара Воднянци и да спрат доставка та на оръжие и муниции на правителствените войски във Видин. ….“ Превземат гара Воднянци заедно с въстаниците от с. Воднянци. ..линията не е прекъсната поради липса на технически възможности. Залавят вагон с оръжие , но пушките били без  затворите, самите затвори били в съседна къща и т.н…..“ 

„.. На 26.09.1923 г. след поражението на въстанието в с.Костичовци започват арести:

“ Кузман Георгиев, Борис Матеев, Младен Киров, Борис Петров, Симеон Джамбаски и др.  биват натикани в един шлеп на река Дунав, целта с една бомба да бъде потопен шлепа, .. но за щастие не експлоадира…“

“ Освободени са от затвора Кузман Георгиев, Благой Костадинов, Ценко Лилчов и Младен Киров след като престояват там 3 месеца… „

„..Илия Филипов минава в нелегалност, при засада е заловен и откаран на гара Макреш където зверски е убит…“

До тук разбираме, че ръководителя на въстанието в с. Костичовци – Илия Филипов е заловен и убит на гара Макреш. За село Бела никакви подробности, няма имена, няма събития, не участват с нищо – само са въстанали.

Паметника над гр.Димово 1923 г.

От паметника научаваме – загинали 1923 г.

Цоло Иванов Младенов р. 1900 г. с.Бела

Илия Филипов Монов р. 1882 г. с. Костичовци

7.04.2017 год. IBSBela

N 622/04.04.2017 г.

„…Днес Гранитово е в Държавното земеделско стопанство /ДЗС/ – филиал Белоградчик…“

“ Трифон Петровски е кравегледач, неговите крави дават най-много мляко. Само през тази година три от неговите крави близниха…“

Новият краварник на село Гранитово.

5 Август 1960 година. Средношколците в помощ на селското стопанство.

„…Средношколците от Гранитово ожънаха 116 декара. Най-добри връзвачи на снопи от Гранитовската средношколска група се  отделиха Милчо Петров Савов и Иван Александров Иванов, които вързаха по 2000 снопа…“

Белски истории или бледи следи:

Пощенска карта 1934 година.

Борис Гергов – специалист мелничар с.Бела ,Белоградчишко – спирка Бела.

Вършец – Иван Димитров /агроном/ – диаграма за сеитбата/

04.04.2017 год. IBSBela

N 621 / 29.03.2017 г.

„Белоградчишко Ехо“

Пролетарии от всички страни съединявайте се!

ОРГАН на ГК  на   БКП, ДЗС, ГНС и ГК на ОФ гр.Белоградчик

Белоградчик, 15 юни 1960 г. – брой 1

Не е ясно по каква причина но този брой излиза в цвят /Тъмно синьо/ – „изглежда е станала Голяма грешка“ , следващият брой N2 – Светло синьо, брой N 3 – светло лилав и чак в брой N 4  в редакцията се  поправят – цвят Червен. Явно Червения цвят липсва. Брой N 5, 6, 7, 8 – в Синьо.

От брой N 9, последен за 1960 година и през 1961 година цвета е ЧЕРВЕН, много от вестниците са изцяло напечатани със синьо мастило но „логото“ е твърдо в Червен цвят.

 1850 година

„Нашите паметници на културата“

Христо Сомов

„…Районът на гр.Белоградчик е твурде богат на такива следи – канали или други археологически и исторически следи – паметници на някогашната култура….“

„…в чертата на гр.Белоградчик такива следи се откриват в м. „Селище-разсадника“, около село Гранитово и с.Бела, а в самия град съществуват крепостни следи и от римляните…“

Авторът на тази статия също напуска гр.Белоградчик и мястото на уредник на градския музей.

Какво пише за него Проф. Борислав Тошев:

„…По някое време интересите на адв. Сомов се насочиха към историята и той взе дейно участие в изграждането на Белоградчишкия исторически музей. От това време са познати две негови книги (в съавторство), които обогатиха българската туристическа литература: „Белоградчик и Белоградчишките скали“ (с Владимир Попов, 1960 г.) и „Белоградчик (Исторически очерк)“ (с Николай Александров, 1963 г.). По някое време Сомов продаде къщата си в Белоградчик и семейството се е установило (май) в Ботевград. Не ми е известна причината за тази голяма промяна в живота на един несъмнено надарен и способен човек….“

„…Христо Иванов Сомов е роден на 10 юни 1920 г. в гр. Белоградчик. През 1948 г. той се е дипломирал по специалността „правни и държавни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Преди това той е завършил с отличие Белоградчишката непълна смесена гимназия (до VI гимназиален клас), след което пак с отличие е завършил Видинската мъжка гимназия „Цар Симеон Велики“….“

Ще добавя едно оригинално писмо от Христо Сомов до неговия учител във Видинската мъжка гимназия „Цар Симеон Велики“ – Лазар Филков Лазаров / род. 1884 г. в с.Буйкочене, Кичевско-Македония/, където споменава за готов пътеводител на гр.Белоград1ик.

20.04.1960 г.

Същата година 1960 излиза „Белоградчик и белоградчишките скали“

Хр.Сомов и Вл.Попов 

Малка Туристическа Библиотека

Писмото вече съм го  публикувал но с грешна Фамилия –  Христо Сомлев. „1921 год. Една снимка от Учителя Лазар Филков Лазаров и пещерата Магурата, Белоградчишко“

Първите четири  броя на „Белоградчишко Ехо“ -промяната на цвета до Червен.

ИНФОРМАЦИЯ!!!

Белското училище:

Едно сведение от Училището в с.Горна Гноеница – 1890 година.

гл.учител: Ц.Благоев

Това сведение е на гърба на документ изпратен до гл.учител на село Бела на 8.01.1934 година от Инспекцията на Видинския учебен окръг.

Използван е документа два пъти – листа от обратната страна /т.е. чистата/

Така използвайки два пъти един лист за донесения е бил унищожаван архива от документи. В село Бела по същия начин са използвани стари документи – втори път,  и е била унищожена голяма част от архива на училището. В бъдеще ще покажа и други такива документи.

От обратната страна – същия документ.

29.03.2017 год. IBSBela