---

N 602/29.01.2017 г.

---

Статистически Сведения за учителския персонал през учебната 1923/24 година.

Училище Народна Смесена Прогимназия – ХРИСТО БОТЕВ село Бела.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

---

Страница втора

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1. Георги Георгиев, гр. Берковица, 25 годишен, средно гимназиално, неженен, от 10.09.1921 г., преподава История, Вероучение, Гимнастика, – и.д. Директор

2. Илия Иванов, с.Бела, 24 годишен, средно гимназиално, неженен, 1.09.1921 г., преподава Аритметика, История, Рисуване, Ръчна работа, класен на 3 клас,

3. Ангелина поп Маркова, с.Макреш, 21 годишна, средно гимназиално,неженена, 15.09.1922 г., преподава Естествена, Български, Френски, Физика, Химия, Ръкоделие, Краснопис, ….

4. Мария Вл. Лилова, гр.Белоградчик, 20 годишна, средно гимназиално, неженена, 15.09.1922 г., Български, География, Пеене, предишната година е била учителка в с.Белотинци

---

Статистически Сведения за основните училища през 1923/24 година – Образец Б

Директор: Г.Георгиев

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Втора страница

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Трета страница

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Четвърта страница

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1. Училището се издържа от Белската община

2. Учениците идват от селата: с. Острокапци, с. Кладоруб. с. Костичовци, с. Калугер, с. Александрово.

---

ИНФОРМАЦИЯ!!!

Декларация – за отказ да изпращат децата си в Александровската смесена прогимназия???

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1. Асен и Кирил Инкови, 2. Асен Киров Дановски, 3. Андрей Тодоров Андреев, 4. Ангелина Василева Паунова, 5. Ангелина Иванова Рангелова, 6. Ангелина Пантова Маркова, 7. Борис Пешов Моцов, 8. Верка Кръстева Иванова, 9. Васил Маринов Василев, 10. Гаврил Петков Василев, 11. Георги Петров Георгиев, 12. Георги Стоянов Георгиев, 13. Георги Тодоров Панов, 14. Елисавета Иванова Цандова, 15. Йордана Иванова Антова, 16. Илия Вълков Цоков, 17. Иван Христов Василев, 18. Крум Джурджов Андреев, 19. Мария Василева Пешова, 20. Мария Йосифова Панова, 21. Младена Илиева Младенова, 22. Матей Алексов Митов, 23. Мито Матеев Киров, 24. Надежда Лозанова Георгиева, 25. Найден Костадинов Каменов, 26. Найден Михайлов Иванов, 27. Петко Алексов Петков, 28. Пано Томов Георгиев, 29. Петра Пешова Иванова, 30. Райна Николова Иванова,31.  Севда Маринова Джонова, 32. Стояна Микова Йосифова, 33. Теофил Миков Здравков, 34. Асенка Трифунова Панкова.

---

29.01.2017 год. IBSBela

---

 

 

 

---

N 601 / 25.01.2017 г.

---

СПИСЪК:

 

 

 

 

 

 

 

1. Владимир Андреев-20.11.1911 г., баща Андрей Петров

2. Верка Антова-…… с.Скомля, баща Анто Живков

3. Дафина Панкова-18.03.1912 г., баща Панко Панов

4. Иван Антов-18.01.1911 г. баща Анто Николов

5. Иван Илиев-27.03.1911 г. баща Илия Иванов

6. Иван Марков-24.12.1911 г., баща Марко Ненов

7. Иван Тодоров-13.06.1910 г. баща Тодор Коравски

8. Иван Томов-8.11.1910 г., баща Томо Донов

9. Киро Александров-1.02.1913 г., баща Александър Цветков

10. Киро Илиев-10.11.1912г., баща Илия Лозанов

11. Лозанка Милкова-……….., баща Милко Здравков

12. Петър Александров-…….., баща Александър Тодоров

13. Петър Михайлов-…………., баща Михаил /Нетков/ Цветков

14. Рангел Маринов-………….., баща Марин Джонов

15. Ценка Михайлова-……….., баща Михаил Мицкин

16. Иван Каменов-………………, баща Камен Георгиев

22 Май 1923 год. село Бела, Главен учител /П/ Кр…….

---

Калугерско Народно Основно Училище,

до Белска Народна Смесена Прогимназия.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Главен Учител село Калугер 8.Юний 1923 г. /П/ Кръсто Иванов

---

СПИСЪК:

 

 

 

 

 

 

 

Калугерско Народно Основно Училище – учебната 1922/23 година

1. Александър Тодоров-7.08.1911г. – Тодор Иванов Цоков

2. Анто Тодоров-8.08.1911г. – Тодор В.Ковачев

3. Васил Иванов-3.04.1909 г. – Иван Симеонов

4. Георги Трифонов-23.02.1911 г. – Трифон Кръстев

5. Димитър Кръстев-26.11.1911 г. – Кръсто Иванов Пешев

6. Илия Василев-12.07.1909 г. – Васил Цветков

7. Иван Николов-12.03.1911 г. – Николо Соколов

8. Иван Игнатов – 24.05.1910 г. – Игнат Павлов

9. Игнат Стоянов – 1910 г. – Стоян Димитров

11. Мита Тодорова-17.09.1909 г. –  Тодор Иванов Цоков

12. Надежда Тошкова-20.09.1910 г. – Тошко Кръстев

13. Петкана Иванова-9.07.1910 г. – Иван Панов

14. Петра Филипова-28.07.1911 г. – Филип Иванов

15. Петър Панков-…………………….- Панко Джурджов

16. Райна Иванов-……………………- Иван Лилов

17. Стамен Тодоров-………………..- Тодор Лозанов

18. Томо Иванов-……………………- Иван Върбанов

19. Тодор Иванов-…………………..- Иван Тодоров

Село Калугер: Гл.уч. /П/ Кръсто Иванов

---

ИНФОРМАЦИЯ!!!

Белската библиотека:

*ПЛАНОВЕ И ДИСПОЗИЦИИ 

практическо ръководство

за основните учители и учителки*

съставено и преработено:

Т.П.Митев, Д.Леков, К.Иванов

гр. ЛОМ, Скоро-печатница на С.Цонов & Лилов – 1898 

 

 

 

 

 

 

---

 

 

 

 

 

 

---

 

 

 

 

 

 

---

 

 

 

 

---

25.01.2017 г. IBSBela

---

 

---

N 600 / 20.01.2017 г.

---

В пост  No 547 / 01.04.2016 г. публикувах документ за учителя от село Бела, Стоян Петков.  В една книга на Белската църква се е запазил надпис за Стоян Петков , годината която е отбелязана е 1871 г., учителят в село Бела е Стоян Петков……

 

 

 

 

 

 

---

 

 

 

 

 

 

 

 

 

---

 

 

 

 

 

 

---

 

 

 

 

---

За съжаление до сега не успях да свържа този човек с конкретна фамилия от село Бала, не открих следи за него и в Белските гробища. В документите които до сега съм открил за Белското училище и учителите  които са преподавали, следи за Стоян Петков няма. Надявам се в бъдеще това да стане.

---

Стоян Петков се появи в книгата на Владимир Тодоров-Хиндалов, „Въстания и народни движения в предосвободителна България според новооткрити турски документи“ (София, 1929 г.). 

„Изселване на Видинските българи в 1861 г.“

Оказва се че Стоян Петков заминава за Русия, с около десетина човека от селото, както пише в своите показания по-късно. Аз лично знам  за хора от Балакчийската фамилия заминали за Одеса.

ПОКАЗАНИЯТА

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

---

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

---

Тези показания са дадени 1861 г., почти десет години преди надписа в църковната книга, кога точно Стоян Петков е станал учител , къде е учил за сега не се знае, но че училище в село Бела по това време има е повече от ясно – остава да се търсят документи за него.

---

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Белската църква и разрушената камбанария.

В Историческата справка за село Бела, която се пази в Държавния Архив гр.Видин, – – написана 1967 година се споменава, че преди да е построена /1883 г./ църквата, на нейно място е имало може би нещо като  параклис.

---

Печат на село Бела.

 

 

 

 

 

 

---

Показанията на Стоян Петков са взети от: 

Sofia, 30 November 2016 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)

---

ИНФОРМАЦИЯ!!!

Библиотека на Белската църква.

Ръководство по Черковно пеене.

гр.Лом, Юни 1923 г. – А.Димитров

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

---

20.01.2017 г. IBSBela

---

 

 

 

---

N 599 / 16.01.2017 г.

---

Кой е Ангел Тодоров Петков и каква е връзката му със село Бела?

В  БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ  от 11.09.2016 г. проф. Борислав Тошев ни запознава с него и неговата поетична книга “Коловози на чувсатвата”.

 

 

 

 

 

 

 

…Ангел Петков е роден на 1 април 1922 г. в с. Дъбравка до Белоградчик. Завършил е Ленинградския институт по железопътен транспорт и е започнал служебната си кариера от гара Орешец като ръководител на движение, за да я завърши като първи заместник генерален директор на БДЖ. Той е писал стихове още в ученическите си години в Белоградчик. Има издадена поетична книга “Коловози на чувствата”. Книгата е излязла от печат след смъртта му – това посмъртно издание е редактирано от Йото Кръстев – журналист и висш партиен функционер от апарата на ЦК на БКП (Йото Кръстев е баща на известния политолог Иван Кръстев)….

Аз ще продължа от тук:

Неговата майка Мария Алексиева Цветкова е родом от село Бела, по точно Горна Бела. Тя е от големия род на Алекси Цветков.

Ето какво пише за него  братовчед му Митко Асенов Димитров р.28.02.1944 г. в своите спомени за с.Бела.

СЕЛО БЕЛА И НЯКОЙ РОДОВИ ХРОНИКИ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мария е сестра на дядото на Митко, – Димитър и има още няколко сестри и братя: Георги и Доса /Теодосия/, Елена и Райна. Както е видно от хрониката брат на майката на Мария -баба Сава, – Иван Кръстев е женен за Ванка /Иванка/ от с.Дъбравка. Ще добавя още че бащата на Ангел , Тодор Петров има брат Илия Петров  женен в село Бела за Цвета. Илия е произвеждал сладко от тръстика, за това му казваха Илио Благия. В село Бела има и други хора от с.Дъбравка, които са се заселили в селото: Милко Денчев – кръчмар и др. 

Няколко снимки от старата къща на баба Цона в която често е гостувал и Ангел:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Голямата фамилия на Ангел по майчина линия:

 

 

 

 

 

 

 

Кум: Ангел Тодоров, и кръстник на Митко, на когото благодаря за информацията и снимките, а така също и за – БЕЛСКИТЕ РОДОВИ ХРОНИКИ.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

---

Кисело от джанки с лук…….

 

 

 

 

 

 

---

 

ГАРА

 

 

 

 

 

 

 

Може спирка Белщица от  родното село на майка му са първите спомени за – ГАРА – и любов към железниците???

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

---

ИНФОРМАЦИЯ!!!

Вестник ЗДРАВЕ и СИЛА –  Юнашки вестник бр.1 от 1931 г.

 

 

 

 

 

 

---

 

 

 

 

Видинското гимнастическо дружество Бдински юнак, съобщава че годишното събрание състояло се на 1 Ноември т.г. избрало ново настоятелство в следния състав: Председател – подполковник Игнат Илиев

Подпредсдател: Владимир х. Младенов

Секретар: Константин П. Бошнаков

Касиер: Никола П. Рибаров

Домакин: Асен Ст. Тинков

Дописник: Николай Спасов

Съветници: Мих. Генов, Димитър Стоянов и Ил. Мисленов

Контролна комисия: Никола Геров, Стеф. Ковачев и Г. Жинкин

Почетен главатар: Георги Иванов

Главатар: Цветко Йорданов

Главатарка: Марийка Бошнакова

Подглаватар: Йончо Георгиев

Просветен комитет: Д-р Бърни Бончев, Николай Николаев, Йордо Велев, П.Бобчев и Ст.Станев

Забележка: Предсдателят  подполковник Игнат Илиев е родом от с.Калугер /Гранитово/ Белоградчишко, Игнат Илиев Талиански или Игнат Илиев Николов, по късно става генерал, депутат 1946 г.  Роден е в с. Калугер 1889 г. – починал гр.София 1973 г.

---

16.01.2017 год. IBSBela

---

 

---

N 598 / 15.01.2017 г.

---

Съществува една легенда за летен дворец на Иван Срацимир, който се  е намрал над Врелото  в село Бела и под село Калугер, някъде в Зелена глама. Разрушен от турците при падането на Видинското царство. Сега езерото от което води началото си Белската река не съществува. Водата е каптирана 50-те години за водоснабдяване на гр.Белоградчик и околните села /16 села/.

Легендата за двореца е описана в един разказ от Иван Георгиев публикуван във вестник – Белоградчишко Ехо 1962/63 година, в няколко поредни броя, със заглавие – Лето 1396 то….

Тук ще ви представя черновата на този разказ под името – При рудничарите.

Иван Георгиев Петров е роден в село Бела /1922 – 1990 г./

 

 

 

 

 

 

 

При рудничарите

…..1396 година, 12- Май. Видинския цар

Иван Срацимир току що бе пристигнал в летния си дворец в Бела, на път за Саксонските рудници в Хемус. Вечерния залез прибираше последните последните закъснели лъчи и отминаваше на запад. Мълчалив, свел глава той тръгна надолу по течението на реката покрай буен ракитак и приведените върби. Спря пред ниски дъбови врати на воденицата, похлопа и зачака. Слабото изскръцване на ръждиво резе го сепна. Изправи глава и срещна запрашения поглед на воденичаря.

          – Влезте гоподарю!… тихо и с покорност го посрещна поприведен здрав старец.

          – Има ли още жито Никола?

          – Преди още да настъпи зората ще завършим господарю, и посочи с ръка наредените в ъгъла чували покрити с брашнен прах.

      Цар Иван огледа с мъка в полумрака унесен от шума на шуртящата в улейте вода. Очите му опипваха всеки всеки ъгъл, всяка почерняла греда. Бавно пристъпи напред и влезе в малката стаичка където спише воденичаря. Никола затвори покорно вратите след него и се засуети. Цар Иван се отпусна на коравото дървено легло и отрони тежка въздишка. Един закъснял лъч с мъка си пробиваше път през запрашения прозорец и трепкаше със слаба златиста багра пред него. Отвън монотонното тракане на воденичното кречетало, го унасяше. Притворил очи, подпрел глава в ръцете си, се унасяше в някаква непозната дрямка на някаква чудна приспивна песен. Скърцането на дървените мъчници, раздрусвани от тежките удари на воденичните камъни го отнасяха в друг свят.В паметта му постепенно избледняваха тревогите и страха пред настъпващите орди на Рамадан бег, за когото вестоносци донесоха че е минал границата отсам Искъра.

         – Кажи Никола, кога пристигна последния съгледвач и какво донесе? Много ли агарянска войска идва насам?….

         Стареца изспусна бавно чувала, повдигна уморени очи и ги вторачи в него. Стана му едновременно и страшно и мъчно като гледаше колко много слабост има в него. Снажната му фигура с широки плещи сякаш като че ли бе смалена за една нощ. Когато очите им се срешнаха, стори му се че цар Иван плачеше, плачеше безмълвно и по лицето му се открояваха блестящи ивици по които струеха сълзи. Почуства как от гърдите му се надига вълна която засяда в гърлото и го задушава. Стареца пое дълбоко, въздъхна и със слаб глас заговори.

         – Снощи минаха на коне съгледвача Ярослав и двама копиеносци, господарю. Спреха за малко, докато конете изядоха по шепа зоб. Идвали от долината на Искъра, където видели отсам брега в подножието на планината лагера им.

     Много сган била опънала островръхи шатри. По средата била тая на бега, с побучено копие и полумесец на него. От околните миряни може да научим, че бегът щел да чака преминаването на дъждовете и се канел да тръгне на север към голямата река. Нищо повече не каза. Подир залез качиха конете и тръгнаха отново, бързали да те известят. Навярно сега са в престолнината.

         Тези вести още повече разтревожиха цар Иван. Слабо потреперване на плещите му говореше, че смътен страх  го наблягаше, превиваше. В главата му заседна гневна мисъл, която го водеше към усамотението. В последни дни странеше от всички, отбягваше ги, не споделяше с никого болката си, която се врастваше разраняваше гърдите му. От два дни вече как не ходи на молитва. Царица Ирина с часове го чакаше, хванала двете си деца за ръце, изправена пред светата икона в молитва. Търсеше закрила пред настъпващата беда. Грозната вест за пленяването на цар Иван Шишман в боя при крепоста на Никопол и затварянето му в тъмница, помрачи цялата престолнина. Страхът се загнезди и пропъди предишната забрава.

      Ето втори ден как беше дошел от престолния град в Бела. Но не излизаше никъде. По цели цели дни стоеше пред сводестия прозорец, впил очи надолу по обраслата с ракитак река, където на завоя се гушеше воденицата под сянката на големите сенчести върби. Тука се мелеше брашно само за двореца и войската. Само вечер при залез ще излезе самичък, упътил се по пътеката покрай вадата провирайки се през гъстия ракитак, докато достигне при воденицата. Вътре приседнали със стария воденичар тихо говореха в полумрака при слабата светлина на свеща. При него сякаш тежеста пред неизвестното изчезваше, чувстваше че болката намаляваше, дори съвсем изчезваше. Часовете които прекарваше с него, като че ли преодоляваха онова което идваше, неизбежното, гибелта.

      Вече два дни царските хора стояха на крак готови за път. Бе наредено да се оседлаят най-буйните и бързоноги коне. Царят искаше да обходи рудниците в Хемуса, където се вадеше метал и ковеха копия и мечове. Свитата която щеше да го придружи, бе навлекла бойните ризници изтъкани от металически люспи, като тези на костенурки. Вечерния залез втори път се отражаваше в различни багри по медните люспи в гърдите на суровите воини. Подрънкването на мечове, блясъка на триръби копия и тази вечер смълча. Конете привързани на колове спреха да ровят влажната земя с копитата си.

         От калето на върха, където стоеха войници по бойниците прокънтя рог. Вратите се отвориха и от тях излезе конник, който държеше копие над главата си. Зад него стоеше началника му, грамаден свиреп куманин. Войника се поприведе от седлото, пое навит пергамент в ръката си и бавно заслиза по каменистата пътека надолу към двореца.

       Цар Иван се прибра посред нощ от воденицата. На вратата го посрещна придворен и с поклон му предаде навития пергамент. Цар Иван го разгъна и при слабата светлина на горящия факел в дъното на коридора мълчаливо зачете. Накрая бавно го нави.

      По челото му слаб трепет отпусна дълбоко врезаните гънки. Дълбока въдишка се откъсна от гърдите му. Куманина съобщаваше, че по пътя не е забелязано нищо. От Фалконе донесли, че никакви набези на агарянците не са забелязани. Цар Иван го загледа в очите под слабата светлина на догарящия факел, опре ръка на рамото му и с шепот каза.

           – Иди съобщи на войниците, че преди още да е помрачена голямата светла звезда на запад ще тръгнем. Нека бъдат готови. Но всичко да стане съвсем тихо.

     И някак си уморено отпусна ръката си , която се удари в обкования меч на хълбока му. Прекрачи приведен сводестия вход и бавно навлезе в квадратната каменна стая, където в ъглите догаряха свещници. Приседна на приготвеното легло и отново се унесе в мисли. Тъгата го заяде примесена с непонятен страх вмъкнал се след него като тъмна сянка, разпръсквана от време на време при трептенето на свещите. Като на сън му се мернаха пред очите, брат му цар Иван Шишман, сестра му Мара и бащината престолнина в Търново. Очите му както преди много години съсреха отпреде си целия двор, обраслите в зеленина лехи и цъфналия бел храст до портите, където съзре любимото си куче излегнало се в полудремка под храста. Изведнъж същата оная картина;… вратите се отвориха и през тях се проточи бавно туловището на змия, която с устрема на стрела се насочи към белия храст, уви се около задремалото куче, клъвна го и отскочи към храста. Уплашено и от болка то скочи, изпищя и розтърсвано пада на тревата треперещо. Малкия Срацимир в миг се втурна около бойниците, изтича при храста. Когато се наведе над него посрещна го последен проблясък на загасващи очи. Тих стон и глухо скимтене на гърчещ се безпомощен труп го удря в ушите… последен трепет, последна въздишка и един безжизнен труп се изпъна. Отворените му очи облени във влага се устремяват в него. Той се наведе по близо, милва го и заплака…

И сякаш като преди години усеща, че някой го хваща за рамото, топъл лъх го парва във врата. Когато повдига глава срищна очите на брата си Иван Шишман. Сестра му тичаше на другия край на градината сякаш гонена от невидими духове, протягаше към тях ръце за помощ. Мъртвешка тишина бе обзела целия дворец, никакъв глас, никакъв шум на хора и войници. Цар Иван се изправи прекрачи трупа му и тръгна по зелената алея. В очите му рукнаха сълзи…

          Свършено е всичко с нас- парна го мисълта, като горещо желязо. Силата ни е сразена, няма мъж кой да брани с меч двореца на нашите деди…няма…няма…блъскаше се като ехото в студените каменни стени. Почуствува се сам, която самота още повече убиваше вярата що до преди седмица крепеше трона му, едничък още задържал се. Падна Търново, плениха Шишмана, Мара отведоха в сарайте на султана, Добротица се предаде, Кракра Пернишки се затвори в крепоста и чакаше смърта. Едничък той още бе цар, но всичко това как ще свърши?…Искаше му се да потъне в дън земята. Когато напусна престолния град на път за Хемус, по пътя го настигна вестител и съобщи, че угрите са рзбити при устието на Искъра. Поиска да го обърне, да се върне и затвори с Ирина в крепоста, но го досраме от тази му мисъл, почувствувал погледите на войните си спрени на на него. Подръпна юздите и като в сън, спре се чак в залез в двореца в Бела с твърдото убеждение тук да дочака края. Смътно си припомни, че бе наредил тая заран рано да са готови за път. Заяде го мисълта, че все пак няма право да отнема куража на онези, които очакваха от него онова, което и те самите не биха могли да дадът. Та нали и той е човек като тях.

        Глухи стъпки го сепнаха, изправи глава и забеляза че навън се сипеше зората. Наблизо в близкия усой долиташе радостна песен на славей, който лееше чудна мелодия. Цар Иван се вслуша в нея, пристъпи тихо до малкото прозорче към двора и виде плахото суетене на тъмни сенки около оседланите коне. Тръгна по каменния коридор и спре на прага. Далеч на запад светеше ярка голяма звезда, чийто блясък трепкаше в утринния хлад. Доближи го снажен в бойни доспехи, поклони се и тихо запита.

            – По кой път ще наредите да тръгнем, гоподарю?- и зачака смирено.

            – Ти как мислиш Добромире, ако вървим по протежение на планината, ще можем ли по тъмно да минем Фалконе?…

            – Да, господарю.

            – Добре! доведете ми коня и да тръгнем. Цар Иван почувствува топла вълна в гърдите си , която напира отвътре. Някаква слаба бодрост, като на оздравел от дълга болестго обгръщаше.

            – Чакай Добромире! – подвикна тихо по отминалия войн. Наредихте ли да вземат и хазна, за да платим на хората?

             – Да, господарю. Два товара сребърни монети са качени по малко при всеки войн на конете.

        Цар Иван забърза по стълбите към коня си-буен тъмно кървав жребец с къси малки изправени уши, постоянно риещ с крак. Из ноздрите му излизаше бяла топла пара, която го зале направо в лицето. Пристъпи до него, потупа го нежно с ръка по шията, подхвана юздите и се метна, като котка отгоре му. Почуствал товара на гърба си той понечи да скочи, но здраво опънатите юзди го задържаха. Всичко бе готово за път. Изведнъж поривисто цвилене се откъсна от гърдите на коня му и почуствал юздата поразхлабена политна напред. Зад него се чу тропот на множество копита, последвали го също така ненадейно. Цар Иван отпусна още повече юздите и се понесе с устрем под слабата раздираща се светлина на трепкащи звездици една след друга, изгасващи, оставащи зад гърба му. Утринната хлад шумеше в ушите му, пълнеше полуотворената му уста. Изкачиха за миг малката рътлина и се понесоха по мекия равен път в подножието на смълчаната планина. Дърветата зостанали, като тъмни сенки в надпревара се губеха отдире, сякаш никога няма да се върнат.

    Бледата зора остави далеч зад тях Фалконе. Пътя им сега вървеше през не много широка клисура заградена от двете страни с високи зъбери по чийто стръмни склонове се чернееха зелени дъбове. От време на време изплесването и пърхането на разбудени птици нарушаваше тишината и заглъхваше в тропота на набега на конете. На големия завой отпреде се показа Хемус изправил мощни гърди посребрен от снежния пояс на върха си, наподобяващ грамаден бял калпак. Тук там изкряскането на ранобудна сойка и плясък на крила караше конете да извиват глави напосоки.

     С разсъмването утринната хлад стана по-голяма. Отначало слаба, сетне по-силно от запотените коне започна да се вдигат цели кълба пара. Но ето че на най-високата точка на Хемус лъсва златисто петно, което почва да расте, растиля се и бавно бавно се спуска надолу към подножието. Златисти дълги копия се протягат от изток и се забиват гигантската гръд на балкана. Бледата тъмнина се разскъсва, и под заслепяващия отблесък от снеговете по върха към полето полетяват трепкащи стрели, които се стапят в зеленината на вековните гори. Когато преминаха през малкото балканско селце и тропота на конските копита прокънтяха по дървения мост, подире им се понесе кучешки лай. Ранобудна стара жена се връщаше с пръстени стомни с вода. Когато на завоя пред нея испъкват въоръжени мъже възседнали изпотени коне тя със страх се отдръпна от пътя им. Цар Иван приближи коня си до нея, спря го, скочи от него и метна юздата на врата му. С бавни едри крачки отиде при нея, вглежда се в лицето и, и със засъхнали уста я пита.

               – Бабо, къде са хората от паланката Ви?.

               – А че те всички отидоха към тъмните дупки, синко, още по тъмно. Воеводата снощи по здрач нареди, че всички трябва да излязят.

               – Ами Саксонските майстори горе ли са?

               – Горе са, синко, около пещите. По цял ден леят метал до горящия камък.

         Цар Иван се извърна към близкия войн и му даде знак да се приближи. Посегна с ръка и извади шепа сребърни монети изпод вързопа до седлото, приближи към старицата и ги подаде.

                – Вземи, това е от царя’ сетне се обърна, хвана коня за юздите и с лек скок го възседна.

         Поеха отново неравния път към планината покрай кленести дъбове и буки. Когато завиха последния завой пред тях лъсна бялото чело на Хемус, облял със сребърна светлина на утринното слънце дълга просторна ливада. Конете нагазиха тревата окъпана от майската ласка на росата. Простора залят от блясъка се пълнеше с шума на балканските ручей и песента на птиците. Вълна на бодрост изпълни гърдите му и чувстваше, че го обзема лекота. Бавно, бавно от него се откъсваше безболезнено предишната умора и се заменяше с чуден трепет на необяснима детска радост. До ушите му долиташе неразбран човешки говор, сякаш току що слязъл с водите на ручейте, весел, гърмящ, безгрижен. Като далечно ехо долитаха, подвикваня, подканяния и всичко пак замре. Миг и след това се проточи песен, волна, игрива, подканяща. Цар Иван пристегна юздите на коня и го запре. Спреха зад него и войните. Смълчан той заслуша песента, която галешгалеше душата му като нежна милувка. Простора и балканските усой се пълнеха с тая волнос, родила се със светлото утро на деня, дошла сякаш из ледените дебри на планинската гръд, застояваше за миг при тях и се губеше бавно всред глухите дебри на вековните гори. В нея се разказваше за някакво за някакво непознато щастие, мечтано като утринна зора. Незнаен юнак живял в непозната страна. Любел той красива девойка девойка от полето. И всяка нощ при бледа луна слизал до бедната колиба при девойката, и й носел букет от горски цветя. А сутрин когато звездите започвали да избледняват отново се връщал в планината. Така минавали дни, докато една нощ когато блестела луната, сияйна като усмивка, девойката чакала да и донесат свежите горски цветя. Но никой не идвал. Настанало потайна доба, часът на зли духове. Момата чакала и тръпнела в неземен страх. Взирала се във всяка далечна сянка на ноща. Ето че се дочувал глух тропот на копита. Сянката на самотен конник бавно, бавно се приближавала. Когато конят спрел пред нея, на седлото нямало никой, увиснал седял букет от свежи горски цветя. Тя посегнала и по белите цветове видяла капки кръв. В този миг прозвънял непознат неземен звън и станало чудо. Момата паднала мъртва пред коня. Остро изцвиляне прерязало ноща.

      На сутринта стар овчар намерил момата окъпана от ранната роса прегърнала букет от кървави горски цветя. Дълго, дълго плакал всред настаналата самотаза едничката си дъщеря, докато един ден хората от близкото село го намерили мъртъв.

       Песента завършваше бавно и сякаш разнасяше плача на осиротелия баща. Унесе царят потръпваше в сладостна тъга от магията на потайностите и опиянението на непознатата девойка. Чувстваше се самичък на земята. Беше забравил къде и защо е дошел. Сепна го тих глас.

              – Да вървим господарю!- песента вече завърши.

              – Да, да вървим куманине и да наберем от кървавите горски цветя, весело заговори той.

       По редиците преброди усмивка примесена с пръхтене на конски ноздри. Когато доближиха края на ливадата из под сянката на вековна шумната бука долетя детски плач. Мерна се прегърбена старица и плачът секна. Само тихо откъслечно проплакване, като в сън се откъсваше и стопяваше в голямата в голямата зелена корона. А долу при отсрешния рид почти до водата на планинския ручей, долиташе смях примесен с остри металически удари на чук, провираше се покрай пламъците на буен огън и замираше в недрата на околните долове.

     Цар Иван слезе от коня. Последва го цялата свита. Оставили конете те заслизаха по камениста пътека, която пресичаше ручея и излизаше на не голяма поляна, където горяха огньове около голям назъбен камък. На единия край току в самия рид на насрещния склон зееха гърлата на тъмни дупки, впили се в гръдта на Балкана. От дълбочината им долитаха тъпи глухи удари, и от време на време излизаше мъж с изцапани окъсани дрипи, с кошница из която блестеха късове надробени камъни. С бавни и уморени стъпки се приближаваше към буйния огън и изсипваше камъните в прикрепените голями гърнета около назъбения камък. След него идваше втори, трети и така се нижеха през целия ден и отново се връщаха към гърлото на зеещите дупки, където изчезваха в устата им.

        Стар широкоплещест брадат мъж, целия зачервен по чието лице се стичаше пот, обикаляше около буйните огньове и с дълъг метален прът разбръкваше наредените в полукръг топилни гърнета. Няколко млади мъже, полуголи, препасани с мръсни кожени престилки  постоянно подклаждаха огъня. Царят приближи до него и се вгледа в гърнетата. Вътре се полюшваше ръждиво червена разтопена смес на метала.

          – Сполай ти саксонецо, обърна се към брадатия мъж.

       Ведра усмивка и лек поклон откъснаха за момент плещестия мъж от работата му. Понечи да извади железния прът от топилното гърне, но царя го спре със знак на ръката си.

            – Продължавай! , завърши си работата че тогава. А когато метала стане готов нареди да се спре работата за днес. И всички да излезат, днес ще се наплащаме.

      Веста за пристигагането на царя преброди поляната и навлезе в тъмнината на галериите. От там като из мравуняк един по един заизлизаха уморени изпити и окъсани мъже с чукове и остри шила в ръцете си. Някой изнасяхя кошници, кои пълни, кои дополовината с лъскави надробени камъни.

Всред тях личаха грохнали старци наред с млади снажни мъже. По уморените им изпити лица личи отпечатъка на мъка. Цялата поляна се изпълни с тежи мъже, които години наред посрещаха първите пурпурни лъчи на деня и до късно вечерта изпращаха в сумрака последните кървави светлини на залеза. От тъмно до тъмно мъже и жени превиваха плещи под тежеста на непосилен труд. Наблизо под шумната бука растяха в люлки тези които щяха да ги сменят след години. Стара съсухрена баба люлееше в увисналите клони стоте люлки от цялата паланка.

       Излезе грамаден мъж, огледа наред поляната и изпитите лица и с бавен глас възвести, че тоя ден работата се отлага. Пристигнал е цар Иван от Видин, който ще заплати труда на всеки работник. Слаб шепот премина ‘ като планински пролетен зефир по насядалите мъже и жени, и стотици очи се отправиха към саксонците и говорещия с тях цар.

       След това воеводата нареди да се приготви обед за всички, такава била повелята на цара. Понесе се неразбираем глъч. Размърдаха се мъже и жени. Едни забързаха към реката, други прибраха сечивата’ а майките потърсиха свойте рожби под клоните на шумнатата бука.

       Когато слънцето разле приятна пролетна топлина, край планинския ручей димеха огньове около които на побучени колове се печеха току що заклани агнета. От към паланката по неравния селски път скрибуцаха натоварени коли с пълни чували и няколко дървени бурета. Като приближиха горния край на ливадата спреха и няколко млади мъже започнаха да ги разтоварват. Забързани пъргави жени застиляха козняви чулое по избуялата трева, нареждаха върху им земляни съдове, дървени гаванки и груби дървени лъжици. Други изваждаха от чувалите хляб и го оставяха наред по застланите чулове. Мъжете дотътриха буретата до единиединия край на наредената обща трапеза.

       Воеводата обходи покрай трапезата огледа наред всичко и с ръка смълчан определи мястото за царя и свитата му. Някъде откъм реката продрънчваха бакърни съдини, приготвяни за наливане на виното. По каменистата пътека се зададоха няколко стари мъже, които носеха изпечените вече агнета.

---

 

 

 

 

 

 

---

 

 

 

 

 

 

---

 

 

 

 

 

 

---

 

 

 

 

 

 

---

 

 

 

 

 

 

---

По късно ще представя и версията от вестника – Белоградчишко Ехо

---

Информация!!!

Белската библиотека.

Първият следвоенен славянски конгрес – Белград 8-11.12.1946 г.

В.Червенков

 

 

 

 

 

 

---

 

 

 

 

 

 

---

15.01.2017 г. IBSBela

---

 

 

---

N 597 / 15.01.2017 г.

---

На този курс от село Бела присъстват: Рачо Петков Томов -1926 г., Андрей Антов Якимов 1926 – 2000г., Иван Тодоров Мицкин, Ангел Груев Калъмски и др.

Снимката е от личния архив на Рачо /Архангел/ Петков Томов, спомените за участниците – за което БЛАГОДАРНОСТИ!!!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Снимката както се вижда е пред – КЛУБА на Работническата партия /Комунисти/ гр.Белоградчик

Рачо Томов с каскета, до военния –  Иван Тодоров Мицкин, ръководител на орг. Септемврийче и един от изявените <оратори > в село Бела. Военният – първият в ляво на снимката е ЗКПЧ т.е. заместник командира по политическата част на полка, ръководител на курса е бил синът на обесеният партизанин в  Ломския затвор 1943 година, предполагам / Замфир Хаджийски 10.10.1899 – 14.10.1943 г./

Присъствали са Иван Илиев, Надка Илиева, Петко Илиев и др.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Белските представители на РМС.

---

На този курс присъства и Иван Димитров, Иван Георгиев Димитров 1925 – 1915 г. от село Костичовци. По късно се издига до заместник-министър на вътрешните работи.

 

 

 

 

 

 

 

Иван Димитров е арестуван 1943 г. , като ученик в Ломската гимназия по ЗЗД и хвърлен в затвора, арестувани са също така  Петър Иванов Светогорски 1926 – 2014 г. и Иван Марков Стоянов 1926 – 2002 г. от село Бела / и двамата след това стават известни лекари – Иван Марков в гр.Лом – акушер – гинеколог,  а Петър Светогорски в гр.Видин – очни болести/.

Петър Светогорски е първи братовчед на Иван Димитров по майчина линия. На Петър баща му успява да го освободи от затвора и го прехвърля във Видинската гимназия.

 

 

 

 

 

Иван Светогорски със съпругата си Ангелина, Ангелина е от с.Салаш и е сестра на Тотка – майката на Иван Димитров.

Бащата на Иван Димитров – Георги Димитров Жабов от село Костичовци е пряк потомък на хайдут Велко, става въпрос за хайдутина Велко Жабов, който се бърка със станалият  известен по времето на Пазвантооглу <Хайдут Велко>  роден през 1778 г. и  убит от турците през 1813 ,Неготин.

Костичовският  хайдут Велко, станал известен след построяването на паметник на <ХАЙДИТИНА> в местността Хайдушки дол на пътя Воднянци – Костичовци.

Снимки при откриване на паметника

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Паметникът в с. Костичовци, Белоградчишко (снимка от откриването 7 ноември 1986 г.) Личното ангажиране на Иван Димитров / на снимката  с коженото манто /с паметника допринася за името на паметника и легендите около неговото построяване. Както се казва грешката е вярна.

Костичовският хайдут Велко:  

 В. Тодоров-Хиндалов. Въстания и народни движения в предосвободителна България според новооткрити турски официални документи. Печатница „Росица“, София, 1929.

В показания на Стоян Петков от село Бела, 1861 г. се споменава за Вълчо Жабиче от село Костичовци. Това е Велко Жабов – Костичовският хайдутин и пра-дядо на Иван Димитров.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

---

ИНФОРМАЦИЯ!!!

Белската библиотека.

ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ – ЦВЕТАН МИНКОВ

Издателство Печатница ЗОРА гр.Лом

П.Воднянски книжар гр.Лом

 

 

 

 

 

 

---

 

 

 

 

 

 

---

 

 

 

 

---

15.01.2017 г. IBSBela

---

 

 

 

---

N 596 / 13.01.2017 г.

---

ОБЯВЛЕНИЕ    N 87

5 Април 1943 г.

 

 

 

 

 

 

 

Документа касае имотите на училището, съмнявам се че някой си спомня за собствеността на Белското училище.

…Основното  народно училище в село Бела съобщава, че на 11 Април 1943 год. ще се възпроизведе търг за отдаване училищните пасища в местността:

+ Поляната при Врелото от 8 дк.

+ Поляната при Тунела от 25 дк.

+ Моново Торище от 5 дк.

за ползване за паша от 11 Април 1943 г. до 30 Октомври 1943 г. – нетната стойност се предплаща…

с.Бела – 5.04.1943 г.

От Училището

---

До директора на допълнителното земеделско училище село Княз Александрово. N 386

Ученици завършили 3-ти клас през учебната 1942/43 година.

1. Ангел Иванов Петров с.Бела , 2. Андрей Василев Илиев с.Бела, 3. Алексндър Спасов Марков с.Острокапци, 4. Василка Спасова Иванова с.Бела, 5. Васил Петков Василев с.Бела, 6. Васил Александров Василев с.Калугер, 7. Денка Василева Иванова с.Бела, 8. Димитър Асенов Димитров с.Острокапци, 9. Емил Илиев Младенов с.Бела, 10. Иван Кръстев Иванов с.Бела, 11. Иван Михайлов Петков с.Бела, 12. Лозан Иванов Василев с.Калугер, 13. Милко Мадов Калов с.Бела, 14. Найден Лозанов Кръстев с.Бела, 15. Никола Николов Петков с.Бела, 16. Никола Иванов Тодоров с.Калугер, 17. Петра Лозанова Петрова с.Бела, 18. Иван Лазаров Николов с.Бела, 19. Славчо Костов Иванов с.Острокапци, 20. Стояна Маркова Стоянова с.Бела, 21. Стоян Илиев Младенов с.Бела, 22. Таси Костов Найденов с.Калугер, 23. Ценко Петров Цветков с.Бела, 24. Ценка Микова Симова с.Бела, 25. Цветана Василева Николова с.Калугер.

      село Бела 29 Май 1943 г.

Зам.И.Д. директор: /П/ Борис Николов

---

 

 

 

 

 

 

---

Списъ от 2 Април 1943 година на децата родени 1936 година в село Бела.

1. Гено Тодоров Коцов, 2. Цоло Петков Цолов, 3. Иван Симеонов Пешев, 4. Иван Киров Василков, 5. Вергина Герасимова Басилкова, 6. Верка Архангелова Маринова, 7. Рилка Иванова Богданова, 8. Ридка Петкова Василкова, 9. Вика Кръстева Рангелова, 10. Любка Андреева Михайлова, 11. Любен Димитров Иванов, 12. Василка Борисова Тодорова, 13. Василка Първулува Василева, 14. Камена Маркова Алиева, 15. Марко Димитров Качов, 16. Тодор Иванов Викторов, 17. Екатерина Георгиева Василкова, 18. Лиляна Иванова Маркова.

Кмет: /П/ Мико Йосимов

Секретар Бирник: /П/ К.Живков

Печат: с. Кн.Алексндрово

---

 

 

 

 

 

 

---

ИНФОРМАЦИЯ!!!

Библиотека на Белската църква.

 

 

 

 

 

 

 

ПРОТОКОЛИ на петия общ свещенически братски събор през 1920 г. гр.София.

Надписана: Свещ. Марко Стоянов

---

 13.01.2017 год. IBSBela

---

 

---

N 595 / 08.12.2016 г.

---

Светогорската фамилия е една от големите Белски фамилии.

След построяването на железницата София – Видин 1923 година, Белчени започват постепенно да си строят къщи и  да се преместват до самата гара. В началото гарата след някой спорове между Белската община и  ръководството на Българските железници се е казвала „Александрово“, „Александрово-Бела“ и накрая след административното делене на България от 1934 година, когато село Бела  минава към Александровската община – гара „Княз Александрово“ .

Сега вече гара „ДИМОВО“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

СПОМЕН

от новозастроената  ни къща в  Княз Александрово с майсторите Ефтим Кюркчийски, Асен Илиев, Тодор Избашев, Стоян Пейчинов, Димитър Стойнев, Стоичко Асенов и Илия Асенов – всички от село Пишурка, Ломско.

Княз Александрово

12 Ноемврий 1948 г.

Къщата се строи от Иван Петров Светогорски и неговата съпруга Ангелина Ангелова Светогорска . С тях се преместват в Княз Александрово и децата им Петър и Ангел Светогорски. В село Бела остава бащата на Иван – Петър Иванов Ненов – Светогорски п.10.12.1953 година.

Голямото семейство „Светогорци“ 1935 година.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Къщата на Светогоци в село Бела, сега вече не съществува.

На цялата улица където е била „къщата“ сега вече няма нито една къща, последната на Буко Пешов Моцов бе счупена 2015 година, така завърши историята на цяла една улица в Долната махала на село Бела.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ангел Иванов Светогорски на стълбата – „плевнята“ на старата къща.

 

 

 

 

 

Иван Петров Светогорски р.с.Бела 30.06.1906 – 19.12.1986 г. 

Ангелина Ангелова Светогорска р.с.Салаш 21.01.1906 – 7.10.1986 г.

Погребани в гробищата на село Бела по изрично тяхно желание!

---

Село Пишурка

 

 

 

 

 

---

08.12.2016 год. IBSBela

---

 

---

N 594 / 02.12.2016 г.

---

През 1884 година Белската община предприема кампания за събиране на дарения за довършване строежа на църквата в село Бела. В този документ е представено събирането на средства от гр.Белоградчик. 

 

 

 

 

 

 

---

Град Белоградчик

1.Данйл, 2. Влъчо, 3. Йованчо, 4. Живко, 5. Ангел, 5. Лило, 6. Цеко, Петар Неделков, 8. Цеко Петров Сандов,  майка му Санда Неделкова, 9. Лазар Величков, 10. Тома Величков, 11. Йован Лилов, 12. Велко, 13. Пенка, 14. Лилко, 15. Мария Перу,..16. Перо, 16. Георги, 17. Димитър, 18. Петър, 19. Вельо, 20. Петрия, 21. Йован, 22. Цека, 23. Тодор, 24. Цеко, 25. Миян, 26. Тодор Андреов, 27. Николо, 28. Йован Златков, 29. Вълчко, 30. Цола, 31. Серебра, 32. Георги, 33. Георги, 34. Риста, 35. Николчо, 36. Йона, 37. Александри, 38. Стефан, 39. Николчо, 40. Алексндри, 41. Йован, 42. Георги, 43. Манола, 44. Алексндри, 45. Димитър Донов, 46. Г.Петров, 47. Димитър, 48. Васил, 49. Стефчо, 50. Савчо, 51. Йован, 52. Коста.

---

Това са последните листа от една тетрадка на Белската църква с дарения:

 

 

 

 

 

 

 

…„ В този тефтер се заключават /102/  сто и два листа прошноровани и скрепени с митрополитский печат…“

14. Декемврий 1883 година. 

Видин /П/ …Григорий

---

За съжаление от 102 листа са запазени само 64 листа. След списъците с даренията следва: 

Пренесени 573…65 с.

12.07 1920 г.

 

 

 

 

 

 

---

 

 

 

 

 

 

 

Както виждаме „ТЕФТЕРА“ започва да се използва за записване на други неща от ежедневието на църковното настоятелство….

+ 12.07. 1920 г.

Събор,  разходвано за един овен, и Свирджиите…

+ Разбираме , че Цоло Николов е бивш касиер, Иван Груев също е бивш касиер на църковното настоятелство.

---

ИНФОРМАЦИЯ!!!

Два документа от 1949 г.

 

 

 

 

 

 

 

Касиер- счетоводител гр.Белоградчик: /П/ Свещ. Иванов

---

2.12.2016 год. IBSBela

---

N 593 / 24.11.2016 г.

---

През 1884 година Белската община предприема кампания за събиране на дарения за довършване строежа на църквата в село Бела. В този документ е представено разрешението за събиране на средства от Видинския градски съвет. – Следват имената.

---

1.Димитър П.Петров,  2.Антанас  Пешов, 3.Тодор, 4.Радул Иванов, 4.Марко Костов, 5.Иван Стамов, 6.Ванко Белков, 7.Петър Христов, 8.Георги Николов, 9.М.Велев, 10. Йованчо Петров, 11. Пешо Мирчов, 12. Георги Кошлар, 13. Качо Симов, 14. Никола Тодоров, 15.Здравко Иванов, 16.Никола Тодоров, 17.Арсо Кузманов, 18.Витко Йованов, 19.Иван Николов, 20.Ристо Петров, 21.Ценко Стоянов, 22.Георги Ницов /Мицов/, 23.Петко Цоков, 24.Мито Алексов, 25.Лазар Иованов, 26.Иован Гергов, 27.Павел Стефанов, 28. Камен Стефанов, 29. Пую Сточнов, 30.Лозанов Джонов, 31. Пунчо Стоянов, 32.Николо-Ненка-Ценка-Еленко, 32. Ванка-Васил-Иван, 33. Лозан Иован 34. Иован Игнатов, 35. Велко Найденов, 36. Хараламби  Йованович, 37. Марин Якоб, 38. Глигор Гергов, 39. Петър Михов, 40. Алекси х. Миков, 41. Петко Лилов, 42. Дамян, 43. Найден и Божана, 44. Стоян Симеонов, 45. Стоян Филипов, 46. Панто Начов, 47. Тодор, 48. Герго Филипов, 49. Саво Лилов и Илия Савов, 50. Цеко-Елена-Камена, 51. Николо-Коста-Влъчко-Мария, 52. Йончо Ванко, 53. Петър Костадинов, 54. Петър Йованов, 55. Вано Младенов, 56. Тодор, 57. Николо Влъканов, 58. Еленка, 59. Нино Дика, 60. Русин  Димитър, 61. Марин Кръстев, 62. Йован Влъчов, 63. Тодор Милчов, 64. Стефан Минов. 65. Вълко Найденов, 65. Йован Митров, 66. Петко Николов, 67. Ванко-Паунка-Кръсто-Марица-Георги-Цена-Мита-Ставра-Цвета, 68. Камен и Елена- Дина-Петър-Антим-Георгин, 69. Геоги Миалаков  Видинлий- 35 гроша, 70. Митар Николов -10 гроша,

---

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

---

Белската църква !

„Св. Ап.Петър и Павел„

 

 

 

 

 

 

---

ИНФОРМАЦИЯ!!!

Вече писах за една книжка от Белската библиотека и нейният автор: Д-р Димитър Младенов лекар от град Видин. За сега никой не се обади за някаква информация относно Д-р Младенов и неговото творчество. Ще добавя още една книжка и “Предговора“ от книжката „БЕЕТХОВЕН“, може би този предговор ще подскаже нещо за живота на този забравен автор.

 

 

 

 

 

 

---

Книжката е : „РИХАРД ВАГНЕР„  геният му, музикалната му драма, идеята в драмата му.

ВИДИН 1939 г. Работническа печатница П.Конев.

..„ В памет на брат ми Петко и сестра ми Елена“

---

 

 

 

 

 

 

 

 

---

…„ На жена ми Агата..“

ПРЕДГОВОР

…„Малкият кръг, който от 1921 до 1926 година служи в „Дружеството Младежки Червен кръст“ – Видински клон за просвета и благотворителност, ще продължава да работи и за напред в същия дух извън дружеството, което мина в нови ръце, уверен, че чрез това намира възможност за себе си да живее върховен живот всред скромната, неизбежна действителност.

  С брошурите и книжките, които последователно ще се издават, се цели и образуване на един фонд в помощ на всеки гражданин, почуствувал нужда да сподели и разпространи за благото на всички преживени в даден момент хубава мисъл, дълбоко чувство или силно желание.

  Наистина, всеки град и село представляват поотделно жива клетка от мозъка на държавата. Нека отвсякъде се погрижим и създадем гражданство по културно надмощие, нравствено-духовно превъзмогване, по възторг, въображение и воля, достойно за най-смелия войник, който някога Балканите са отгледали и от Аспаруховото прогонване на византийците до последните удивляващи света кампании е трупал чудеса.

  Деца на онази България от златния Симеонов век, заела място в културната история на човечеството между старите цветущи градове и царства – Периклевата Атина, Августовия век, Италия на Медичите, Царствата на Елисавета и Людовик 14-ти, ние не можем стоя на страна от утрешната щастлива действителност. Модерният западен ум, който след Декарта бе обърнат единствено към материята / от там успеха на англосаксонския прагматизъм/, с по-доброто опознаване на източната цивилизация/ вниква отново все повече и повече в тайните на чистия разум, който средните векове още познаваха и чието ценно хранилище със свещенните текстове и метафизическата си традиция е Изтока. В блясъка на материалния напредък с неугаснала сила отново си пробива път стремлението към чисто-духовното и човек не се задоволява само с практическата стойност на истината, а в търсене на Истината на мира своето усъвършенствуване, тайната на красноречието и благотворителността, най-висшето правило в изкуството и живота, цели на своята дейност, единственото нещо вечно, както е вечен и напредъка на самия разум. Така се потвърждава истинността на хубавата мисъл на Тагоре, че степента на съвършенството на една цивилизация се мери не с източника на сила, която е могла да се мери не с източника на сила, която е могла да създаде, а с ритъма, по който институциите и създадените от нея закони са развили любовта към човечеството.

   В тайните на висшата душа, в дълбочините на вътрешния живот, в шемета на тялото, духа и душата ще се освободят от смъртта и намерят спасение, тясно свързвали нравственото и физическо осъвършенствуване, пазителите на най-слабото, лесно уязвимо място на Европейския колос, чиито здраве и целост съдбата им е поверила.

Видин, Октомври 1927 г.                                                   Д-р Д. Младенов

---

За справка: Настоятелството на Червения кръст в гр.Видин 1929 г. е:

Председател: Петър Стаменков

Подпредсдател: Д-р П.Стаменов

Деловодител -касиер: Евгени Минков

Членове: Капитан И.В.Мандизов, Иван Пожаревски, Арон А.Лиджи

---

24.11.2016 год. IBSBela

---