---

N 566 / 10.08.2016 г.

---

През 1884 година Белската община предприема кампания за събиране на дарения за довършване строежа на църквата в село Бела. В този документ е представено дарението от Кулското градско общинско управление.

---

 

 

 

 

,, Кулското градско общинско управление подари волна помощ за църквата Белска  100 гроша, за удостоверение се подпечатва с приложението на опция печат 1884 година – Февруари 6 ти.

Печат: Кула – Видин окръг

Кмет : Г.Ц.Дреински

---

Кула в близкото минало

 

 

 

 

 

 

 

 

---

 

 

 

 

 

 

 

 

---

Част от иконостаса на Белската църква

 

 

 

 

 

 

 

!!! От сега постоянно ще напомням, че църквата в село Бела е оставена да се саморазрушава, покрива тече. Архиерейството в град Белоградчик си възстанови горите собственост на Белската църква. Позволява сеч в същата гора, но пари да се възстанови покрива на църквата няма. Надявам се да вземат мерки!!!

---

10.08.2016 г. IBSBela

---

 

---

N 564 / 06.08. 2016 г.

---

Преди около месец Милчо от Горна Бела ми предостави един брой „Кратка История на село Бела от Людмил Атанасов – Май 1978 г. “ която завършва по този начин???

 

 

 

 

 

 

---

Настоящата история е написана във връзка с организираната първа земляческа среща на живущите в гр. София  Белчени проведена на 9.Юни 1978 год. , където бе и прочетена.  Размножена бе и раздадена  на част от присъствуващите  на срещата земляци , но поради ограничения брой не всички желаещи получиха от нея.

  Инициативният комитет беше решил  в периода до следващата среща да се направят нови проучвания и се събере повече материал, който след преработката му да се включи и прередактира  съдържанието на първото издание . Открит бе доста много суров материал, който трябваше да се преработи , за което бе необходимо много време. Срещнахме голяма трудност  във връзка с превода на доста текстове, в които се  срещат сведения за село Бела.

  Всичко това наложи  да се отложи преработката на първото издание , като се реши  да се отпечати  отново първото издание и се предложи на вниманието на присъстващите на срещата.

  Второто  преработено и допълнено издание ще се предложи  по-късно или на следващата среща или по рано.

  Инициативният комитет се обръща с молба към всички земляци, които по един или друг повод срещнат някакви сведения за Бела да се отнасят до:

1. Людмил Атанасов

2. Мито Асенов Димитров

За включването им в следващото издание.

Април 1981 г.  гр. София

---

Тази земляческа среща е повода да се напише ИСТОРИЯТА. За съжаление трета среща не се е състояла и съдбата на материалите за село Бела, поне на мен не ми е известна. Ако някой знае нещо за тях нека да се обади. Не ми е известно и друго издание на Белската История. 

---

 

 

 

 

 

 

---

 

 

 

 

 

 

---

 

 

 

 

 

 

---

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

---

Кратка история на

село Бела , окръг Видински

от Людмил Атанасов

 Май/1978год.

 Местоположение и околност

  Село Бела, Видински окръг се намира в полите на Западна Стара планина, на 16 километра от гр.Белоградчик и на 40 километра от гр.Видин. Селото е построено в малката долина на река Белщица, като е разположено по двата бряга на реката и се състои от махали – Горна, Средна и Долна Бела. По-характерни височини над селото са Зелена глама и Мусия връх, а над тях е красивата Столова планина. Реката Белщица води началото си от високодебитен карстов извор наречен Врелото. През селото преминава железопътната линия от София за Видин, за която са пробити два тунела-под и над селото. В околностите на Бела се намират местности, свързани с поминака на селото като Башовица, Червен дол, Барна шиба, Доброглед, Белско поле, Равнището и др. През селото преминава асвалтова магистрала от София за Видин и асфалтов път за Белоградчик.

  По-точни данни от 1810 год. Бела се е състояла от 40 домакинства, които са нараснали на 58 през 1840 год. По-късните данни от преброяването са 1926 год. – 1,310 жители, 1934 год.-1,395, 1946 год. – 1,360, 1956 год. – 891, а от преброяването през 1976 год. са записани около 400 къщи с над 660 жители. Закономерният миграционен процес през последните десетилетия  безспорно е засегнал и населението на Бела.   

  В селото има построени обществени сгради, железопътна спирка, училище, две кооперативни сгради, няколко селскостопански обора и  една черква. В момента работят два магазина и една пивница. Преди години по течението на реката са били построени 19 водни мелници, наречени караджейки. Имало е също така в Горна Бела и една валцова мелница. Сега нито една от мелниците не е запазена така, че да служи като музейна ценност на селото.

  Селото се води в административно отношение към Градския народен съвет гр.Димово. В селото има партийна организация, земеделска дружба и селска организация на Отечествения фронт.  В стопанско отношение Бела е включена към АПК гр.Димово.

  Поминък

  Поминъкът на белчени се характеризира с околните условия. Предимно е застъпено земеделието. Производство на жито, царевица и слънчоглед. Животновъдство също се практикува. Отглеждани са главно овци, кози и крави, а така също и птици. По-малко са се занимавали белчени със зеленчукопроизводство и то по водните градини край река Белщица и Арчар.

 Минало

Почти нищо не се знае за далечното минало на село Бела.(1 Първите исторически съобщения за него са от края на 14 век т.е. от времето на самостоятелното Видинско царство на последния български цар до падането на България под турско робство – цар Иван Срацимир. В своята история на Видинския край Иван Цухлев говори, че над врелото при село Бела е бил изграден летния дворец на цар Срацимир, в която историкът описва двореца на Срацимир като редко творение на тогавашната архитектура. Той е представлявал двукатна сграда с колони от мрамор, целият заграден от яка крепостна стена, чийто цвят бил бял. От “белия” дворец на Срацимир идва и името на селото Бела. Това историческо обяснение можем да приемем за вярно, тъй като Бела се отличава от всички наименования на околните села.  Освен това, въпреки, че не са правени никакви разкопки от специалисти, белчени са намирали в Горна Бела остатъци от сграда, които представляват части от колона. Следователно това са следи от средновековната голяма сграда в случая двореца на Срацимир.(1)

 1.По данни намиращи се в градския исторически музей в град Белоградчик с.Бела /Беле/ съществува като селце обитавано още през II – III век от новата  ера. За това говорят редица експонати намерени при разкопки край врелото и около селото.

 В горния край на селото /Горна Бела/ в околността на построените днес кошари на овчарника североизточно от врелото при направените изкопи за водопровода за Белоградчик и Димово на дълбочина 1-1,50 са открити зидове с ширина от 1м. До 1,20 м, зидани с добре обработени камъни. Споени са с хоросан примесен със счукана тухла. Намерена е колона с база за колоната и цетка за шадраван, голям пиедестал и осморедъчен пиедестал. Малко по-късно са открити и глинеста тежест за тъкачен стан, бронзова фибула. От селяни са намерени три надгробни плочи. Намерените експонати свидетелствуват за живота в местността от II-III век на новата ера.    /Тези данни са от Ориенталския отдел на Народната библиотека Кирил и Методи открити по сигнал отработен от / М.Димитров/

 Твърдението, че Бела е едно от най-старите поселища в тези земи се подкрепя и от твърдението по наименованието на околните села. Така например Скомля носи името си от турската дума “скемле” което означава седло, стол, което значи, че води началото си от турското робство и води началото си от близостта до “Столове” т.е. село до столова планина.     Другото поселище – сега гр.Димово, до Освобождението от 1878 год. се е казвало Черкезли. То е било чисто черкезко село. Поради своето стратегическо местоположение турската власт е заселила в него черкези за да контролира долината на река Арчар до Стара Планина чрез тях.  Интересно е да се отбележи, че белчени са били са били много по-войнствени от черкезите и често са ги нападали. За да се отбраняват от тях черкезите са построили отбранителен вал, останки от който стоят и днес в местността “Метериза” под селото. (1) Особено са се проявявали в свойте нападения срещу черкезите  белчените от фамилиите на Комитските, Кърпелянците, Мицаковците, Дановците и Балъкчиите. Острокапци е също име на село от по – ново време. Явно то се е населявало от овчари с високи капи, а това не са били други освен молдовяни. Може би от същия период или малко по – ранно (2) са другите села от околността като Кладоруб, където е бил  някогашния град Комустика.  Макреш, от римското поселище Макриус и Шипот от старославянската дума “шепура”-чешма т.е. “село край чешмата”

   И така село Бела възниква в края на Втората Българска държава, чието население е работело в двореца на цар Срацимир като войници от охраната на двореца, коняри, соколари опитомяващи соколи за лов на дивеч и др.(3)

1.За това има открити данни макар и не изцяло преведени. Споменават се в текста такива фрази. След превода ще се уточнят.

 2.В “Изворите на Българската история не могат да се открият данни за горните селища в по-ранен период. Освен, ако те са имали по други имена. Това го посочвам, тъй като в предишните издания се употребява изразът “че единствено по-стари са от Бела…….”.

 3.Заключението “И така Бела възниква в края на Втората Българска държава…….” не е правилно, тъй като по-горе бе посочено, че свидетелствуват данни за наличието на селище в това местонахождение още от II-III век от новата ера. Може би на съществуващото малко поселище е изграден двореца на Иван Срацимир и по негово време вече се е разраснало селището.   /Тази забележки са по новооткритите данни в Ориенталския отдел на Н.Б. “К. и Методий”  М.Димитров/

 По-нови данни  за Бела ни дава в свойте спомени френският Рицар Бусико, който участвува в похода на унгарския крал Сигизмунд против турците. “Ние преминахме – пише той – през село, разположено на една река с много водни мелници и един прекрасен замък в подножието на планината”. Явно войските на Сигизмунд са минали през Бела в похода си срещу турците, за да се срещнат с тях в жестокия бой при Никопол, където са разбити от Лала Шахин шах.

   И последните две сведения от това време за Бела ни дава четири столетия по – късно големият Унгарски пътешественик Феликс Канец. В неговото произведение “Придунавска България” четем: “Северно от Белоградчик в една китна долина е разположено малко селце. Недалече от него има развалини от стар замък. Хората от джамията в Белоградчик разказват, че този замък е създавал три дена ядове на турския военоначалник Лала Шахин шах. Този същият завоевател не е превзел нито една крепост с юнашки пристъп, а с хитрост предателства. Така превзел и този як дворец”.

    “След като смръкна от наргилето си турският първенец Али Чауш довърши разказа на ходжата-продължава Канец – Дядо ми казваше, че белските и градишките гяури избягали в планината и се заселили около чудните скали”.  От тези ценни  исторически данни на Канец става ясно, че след турските  погроми белчени и градишчени, а това е вероятно населението, което е обитавало местността “Градището” до железопътния мост на река Арчар при Димово, са дали началото на сегашния град Белоградчик. Това се потвърждава и от последната книга за Белоградчик на Владим Попов.

  Исторически сведения за далечното минало на Бела намираме и в книгата “Видинският санджак през 16 век”, написана от югославският историк Милеевич. За Бела в нея се съобщава: “Село Мършава Бела, 90 къщи и двама беглекчии (събирачи на данъци)”. Явно след турския погром селото е обедняло и намаляло, както по население така и по жилищен фонд.  През време на вълненията срещу турците и особено през периода на Възраждането и въстанието през “лето 1850-то”, белчени участват в боя на Мусин връх, където въстаниците биват разбити от башибузука. За това можем да съдим по косвени данни, а именно от факта, че белчени от Балакчийската фамилия са избягали  в Одеса след  въстанието. Двадесет и шест години след това въстание, двама Ботеви четници, оковани във вериги, преминават през Бела, зорко охранявани от  конвоя, командван от младия турски офицер Шукри. Водели пленените четници при Видинския паша. След Освобождението един от четниците пише: “И като влязохме в това бедно селце, чийто керпичени къщички бяха разхвърляни на околните баирища, юзбашията Шукри ни пъхна в обора, гдето се запират селските животни, намерени в пакост. Гладни бяхме и много жадни, а туко под нас течеше една бистра река. По едно време през трънето, което ни отделяше от високия бряг на реката се подаде човешка глава, яко обрасла с коса и като метна нещо се скри. Ние се огледахме и като внимавахме да не дрънчат веригите се приближихме до “нещото си”, а то се оказа кози мех с вода. По-сладка вода не съм пил никога , въпреки че наоколо тракаха няколко караджейки, глад така  не чувствахме, както жажда. Този изнемощял ботев четник, подпомогнат така скромно от неизвестен наш прадядо е брата на легендарния войвода Христо Ботев. По една странна ирония на съдбата след 34 години бившият четник генерал Кирил Ботев, отличник на руската военна академия в Петербург, след блестящо извършена атака влиза в непревзема-емата Одринска крепост. Този, който някога го е превел през Бела, окован във вериги, сега с трепереща ръка подава сабята си на победителя българин.  През време на Руско-турската Освободителна война в Бела се е намирал щаба на румънския генерал Хараламби, който от тук командувал едномесечната обсада на Белоградчик.  След Освобождението селото бързо нараства. От Балкана слизат  заселници които оформят новите махали – Средна и Долна Бела.

  През време на империалистическите войни водени от Кобурга Фердинант, няколко белчени загиват.Селото е окупирано от сърби през време на междусъюзническата война.

  Партиен живот

Разгромът от войните, мизерията и болестите, особенно туберколозата, възбуждат социален гняв и у белчени. Под влияние на идеите на тесняшката партия на Димитър Благоев през 1919 година Цоло Иванов Младенов основав първата партийна организация в Бела и става нейн секретар.

  През Септемврийското въстание в селото е установена работническо-селска власт. Въстанници идват от околните села Макреш, Костичовци и Шипот, но пушките стоварени в една къща до ж.п. линията се оказват без затвори. На другия ден се появява войска, изпратена от Белоградчик, която разгромява въстаниците и на 27 Септември край село Макреш убива заедно с другите въстаници и Цоло Младенов.

  По време на борбата срещу фашизма и капитализма в Бела работи нелегална партийна и ремсова организация, която дейно подпомага и партизаните от отряд “Георги Бенковски”.

 Най-изявения ятак на партизанския отряд е Пешо Лишков

 Също така през 1919 год. Лукан Балакчийски, Мико Йосимов и други белчени основават първата земеделска дружба. По време на Септемврийското въстание сдружените земеделци участвуват заедно с комунистите в обявяването на работническо-селската власт в селото.

Настояще

 След  9 Септември 1944 година село Бела поема пътя на строителството на социализма. През 1946 год. в селото се създава ТКЗС, а сега то е включено в АПК Димово. Врелото, този красив извор сега е каптиран и подава вода на десетина селища, включително и на Белоградчик.Красивото местоположение и горския масив около него го правят неповторим кът за отдих и почивка, а шосейната и железопътна връзка създават условия за бързо придвижване до това стародавно село на България

---

06.08.2016 год. IBSBela

---

 

---

N 560 / 31.07.2016 г.

---

Няколко документа за валцовата мелница на Деспот Христов с. Бела. 30-те години.

 

 

 

 

 

 

 

Проверка на мелницата от Кирил Атанасов – ревизор при Дирекцията.

---

 

 

 

 

 

 

 

Общински налог на Валцова мелница за 1930 и 1931 г. – Секр.бирник : Васил Иванов

---

 

 

 

 

 

 

Съобщение от Видинската инспекция на труда до мелница Деспот Христов. 

Началник на инспекцията : Мойсей Събев

Секретар: К.М.Бирцоев

17.05.1937 г.

---

 

 

 

 

 

 

 

Село Бела за Щаб работническа осигуровка – 1927 г. Бирник : З.Стоянов

1929/30 – Секр.бирник: Васил Иванов

---

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Дълг към Анто Якимов: Съдия изпъкнител:/П/

Печат: Белоградчишки съдебен пристав – 1927 г.

---

 

 

 

 

 

Пътна тегоба за 1929 г. финансов агент: Илиев

---

 

 

 

 

 

 

 

1929 г. Кмет: Никола Иванов

---

 

 

 

 

 

 

 

Налог земята и Гората, Скотовъден фонд, Училищен фонд – Секр. бирник:К.Живков – 1934 г.

---

 

 

 

 

 

 

 

Разписка Общински кмет с.Бела: Матей Петров

---

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Разписка Васил Иванов-секр.бирник 1931 г. Общ доход за 1930/31 г.

Приход- 24000, Разход-20153, Наличност- 3847

---

 

 

 

 

 

Разписка-Заместник кмет с.Бела 1937 г. : Никола Иванов

---

 

 

 

 

 

 

 

1933 г. воденица : приход 18400, разход- 28400

---

 

 

 

 

 

 

 

Разписка 1933 г. Кмет с.Бела : Мико Йосифов, Налог на месница с един валц и един обикновен камък 1930 година – секр.бирник: Васил Иванов

---

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Общинско управление „Скотовъден фонд“ – 1930 г. Секр.Бирник: В.Иванов, 1924 г. Секр.Бирник Тодор Иванов Панов

---

 

 

 

 

 

Секретар Бирник 1909 г. Васил Иванов

---

 

 

 

 

 

 

 

1936 г. Белоградчишко данъчно управление – Бирник: /П/, Деловодител:/П/ Ст.Димитров

---

Това което е останало от Валцовата мелница 2016 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

---

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

---

 

 

 

 

 

 

 

 

 

---

 

 

 

 

 

 

---

Къщата на Деспот Христов

 

 

 

 

 

 

 

 

 

---

ИНФОРМАЦИЯ!!!

ОРИОН

Райковски и Сие О.О.Д-во 

Износ -Внос и представителство

1944 г.

 

 

 

 

 

 

 

---

 

 

 

 

 

---

31.07.2016 г. IBSBela

---

 

 

 

---

N 559 / 30.07.2017 г.

---

Една снимка направена на чешмата „Бигора“ в село Бела. Сега тя не съществува, намирала се е до водната градина на Васил Попов. По късно 50 – те години, градината на Васил Попов е превърната в парк „Боян Чонос“ и е бил място за събиране на младежите от село Бела. За парка и откриването му вече съм писал.

 

 

 

 

 

 

 

На снимката в народна носия: Петър Найдин, Катерина и Сенка. Плета който се вижда на заден план е ограждал водната градина на Васил попов.

---

Моста на реката в село Бела, този мост е построен от Италианци, които са работели по ж.п. линията.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Някъде в ляво от моста се е намирала чешмата наречена „Бигора“.

 

 

 

 

---

Някой отля този бетон върху моста за парапет и загрози този красив каменен мост.

---

Така изглеждаше моста с оригиналния парапет от дялани камъни.

 

 

 

 

 

Така е изглеждал моста 1950 година, снимката е от откриването на младежкия парк „Боян Чонос“. В дясно долу на снимката е чешмата „Бигора“, на нея са седнали няколко младежи с гръб към снимащия. Малкото мостче в ляво е част от големия мост, сега вече е покрит с пръст.

---

 

 

 

 

 

Младежи работят в парка, вижда се малкото мостче.

---

ИНФОРМАЦИЯ!!!

Осемдесет и пет годишнината от избухване на Видинското възстание.

т.е.Белоградчишкото възстание…

Списние „ОТЕЦ ПАИСИЙ“  1935 г. Юни год.8, кн.6

 

 

 

 

 

 

---

 

 

 

 

 

 

---

 

 

 

 

 

 

---

 

 

 

 

 

 

---

30.07.2016 г. IBSBela

---

---

 

---

N 557 / 26.07.2016 g.

---

През 1933 година излиза една книжка от Д-р Бърни Бончев, Доктор Бончев е един от най-известните кметове на град Видин и голям специалист в санитарното дело.Книжката е издадена със съдействието на  създадения през 1931 г. „ Комитет за културно повдигане на  Видинския край“……………

 

 

 

 

 

 

 

Печатница „НАЧАЛО“ гр.Видин 1933 г.

July 2016 © B.V. Toshev (Belogradchik Daily)

---

В тази книжка свещеник Петър Кръстев по късно е известен като свещ. Петър Кръстев Калугерски в главата „Учители и училища “ се споменава за един от първите учители в село Чупрене.

 

 

 

 

 

 

 

…Първи учител Петър Гяк, след него Йон Иванов Лилов от с.Равно Буче и /Николид Кръстев/ от с.Калугер….. След това е от 1870 г. учител е Лука Йоцов от с.Търговище.

т.е. Петър Ктъстев е бил учител в с.Чупрене до 1870г. Защо е записан като Николид ???

---

Един известен учител – Петър Павловски е учил при Петър Кръстев в килийното училище до 1871 г.

 

 

 

 

 

 

 

„….Петър Павловски род. 24.06.1856 г. се учил в килийното училище в село Чупреня при даскал Петър Кръстев до 1871 г….“

---

 

 

 

 

 

 

 

4/ Сия книга Софрония у село Чупреня удатиса писмо Николида Кръстевич от село Калугер. Седел у Чупреня учител 15 декември 1865 г. ….“

6/ Село Чупреня ермология писал учител поп Петър от с.Калугер….26 Август 1866 г…“

печат: Петър Кръстев

9/ Сие триод църковни писал учител Петър Кръстев от Калугер кога сидел учител у Чупреня, 8 Февруари 1868 г….“

---

 

 

 

 

 

 

 

„….1863 г, ..че поп Петър Кръстев от село Калугер е бил учител и поп и един от най-големите общественици , който е оставил най-много надписи и съобщения от това време…“

---

Свещеник Петър Кръстев Калугерски е починал на 1-ви Февруари 1910 г. на 76 години. Роден е около 1834 г. Погребан е в двора на църквата в село Калугер

 

 

 

 

 

 

---

 

 

 

 

 

 

 

Тук почива Свещеник Петър Кръстев починал на 67 г. на 1-ви Февруари 1910 г.  Вечна му Памет.

---

Има грешка за годините, разменени са цифрите и вместо на 76 год. е записано, че е починал на 67 год.

В книгата за умиранията на село Бела е записано от свещеник Марко Стоянов.

 

 

 

 

 

 

---

 

 

 

 

---

 

 

 

За 1910 година под N 8 е записан : Свещ: Петър Кръстев , Февруари 1- ви , пол- Мъжки, на 76 год. 

подпис: Марко Стоянов

---

Свещеник Петър Кръстев Калугерски е бил Свещеник в село Бела , предполагам след смъртта на Белския Свещ. Никола Игнатиев 1887 г. до 1902г , когато предава църквата на Свещ. Марко Стоянов.

Книгата за умиранията е започната от Петър Кръстев 1899 година.

 

 

 

 

 

 

Село Бела през 1899 г. подпис Свещ: Петър Кръстев

13 Февруари 1899 г.

---

26.07.2016 г. IBSBela

---