No 504 / 15.12.2015 г.

До Господин Борис Николов Живков, учител в с.Бела, Белоградчишко

Борис Николов

Министерство на Народното Просвещение Дирекция на Основното Образование. Отделение за първоначалното и за предучилищното образование.

Началник на отделение:/П/ 01.09.1941 год.

Удостоверение N172/18.01.1943 г.

3. От 1 Септември 1941 г. до 14 Септември 1942 г. вкл. /1 г. и 14 дни/ в Народното Първоначално училище в село Бучин, Крушевска околия.

Печат: Окол.уч.инспектор: /П/ Д.Димитров – гр.Белоградчик

Открит лист 

село Бела Църква, 30.08.1942 г.

Печат: БЕЛО ЦЪРКВЕНСКА СЕЛСКА ОБЩИНА – КРУШЕВСКО * ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ*

Общински кмет: /П/

Средищно Народно Основно училище, с.Бела Църква, Крушевско

до Борис Николов Живков, учител с.Бела, Белоградчишко 20.07.1942г

Печат: СРЕДИЩНО НАРОД. УЧИЛИЩЕ* с.Бела Църква-Крушевско*

Средищен Директор: /П/ И.Кацаров

18.06.1942г.

Билети

Ж.П. гара Княз Александрово, Ж.П. гара Прилеп

Доплащане за ср.д. железници от Чифлик до Гърделица и обратно.

От Бела-Паланка до Гърделица

Административен акт за напускане на длъжност:

Борис Николов Живков, напуска длъжността си – назначен в новоосвободените земи

1 Септември 1941 г. с.Бела

Директор: /П/ Павлина В.Мишева

Присъствали: 1./П/Цветана Матеева, 2./П/ Т.Даковска

Удостоверение        

Учителски Платежен Пункт

с.Княз Александрово, Белоградчишко

Печат: Учителски Платежен Пункт* Кн.Александрово-Белогр.*

Пунктов учител:/П/ Н.Георгиев

18.08.1942г. със заповед на М.Н.П. N2288/ 20.06.1942 г. Борис Николов Живков се възвръща на първоначалното си местослужене с.Бела

Областен Уч.Инспектор: /П/

Секретар-счетоводител:/П/

АКТ за встъпване в длъжност

Встъпил в длъжност: /П/ Борис Николов

и.д.Директор:/П/ Илия Матеев

Присъствали: 1. /П/ Цв.Матеева, 2./П/ Павлина В.Мишева

Борис Николов Живков р.с.Бела 18.07.1901 г. – п.28.01.1984 г.

ИНФОРМАЦИЯ!!!

Белската училищна библиотека:   

„ДЕТСКИ СВЯТ“ – година петнадеста 1935-1936 г. илюстровано списание за деца.

Редактори: Ст.Чилингиров, Д.Чолаков и Хр.Спасовски.

15.12.2015 г. IBSBela

No 502 /12.12.2015 г.

Трудове на Българското Природоизпитателно Дружество

/По случай 25 годишния му юбилей/

ГЕОЛОГИЯ НА ТИМОШКАТА ОКРАЙНИНА , Д-р Стеф.Бончев

Geologie der Umgegen von Timok /Bulgarien/, von D-r St.Bontsche’f

„ Видинския край, гледан от високо, напр. от юрските височини над Белоградчишка Бела, заключен между Белоградчишката планина, Черноглав и Връшка чука от една страна, Тимок от друга и Дунава от останалите две, представлява за окото просторно гладко плоскогорие, което под краката на наблюдателя се простира далеко на север без видим край…“

Някъде горе в дясно е това място от което се вижда далеко на север. „Зелена глама“

„ Отсъствието на мушелкалк от покривната плоча-който, знайно е, играе такава голема роля в състава на западния Балкан, взет изцело-не требва да ни очудва, понеже на запад от линията Покръвеник/С. от Пирот/-Горни Лом-Калугер/Белоградчишко/ пластовете на тоя етаж са били измити още преди утайването на долния лоас и догер, предполагайки, че прочутият лиас при Рготина е на мястото си.“

ИНФОРМАЦИЯ!!!

Геологично-хидрологично изучаване по водоснабдяването на гр.Видин. Д-р Ст.Бончев 1912 година.

…„Ако Москва, Берлин, Букурещ, Белград, Загреб и стотици още благоустроени европейско-американски градове се водоснабдяват чрез вода от подпочвата и то при условия даже много по-неблагоприятни, Видин със спокойствие може да започне работите си за водоснабдяване също от подпочвата. Водата му ще бъде в изобилие и с добри качества, а по цена тя ще може да бъде вода евтина.“…

• Стефан Бончев Иванов р.гр.Габрово 17.01.1870г. – п. гр.София 21.02.1947 г.

Български геолог, основоположник на тектонските изследвания в България.

12.12.2015 год. IBSbela

No 501 / 11.12.2015 г.

Надявам се сведенията в тази книжка да са сходни и за Белоградчишка околия, като две съседни околий, а Белската община, като сеседна на Макрешка община. Белското и Острокапското землище са съседни на Макрешкото землище и се надявам изследванията на картофите в Кулско да отговарят, като резултати или да са сходни до голяма степен с тези в Белоградчишка околия.

Разпространение:

По величина на засятата с картофи площ. Кулска околия заема второ място / след Белоградчишка околия/ във Врачанска област/. 

Таблица 2, показва площите 1927 – 1936 г.

Цялата книжка

ИЗСЛЕДВАНИЯ ВЪРХУ КАРТОФИТЕ В КУЛСКО – 1938 г.

 ЙОТО НИКОЛОВ

С встъпителна статия от проф. Ив.Странски

KARTOFELUNTERSUCHUNGEN IM BEZIRK KULA

IOTO NIKOLOFF

MIT EINEM VORWORT VON PROF. IV. STRANSKI

Видин- VIDIN – 1938 г.

Работническа печатница „Панталей Конев“ – Видин

/На г-н проф. Младенов от автора/

Картофите в България-от проф. Иван Странски

„Наред с чуждите сортове, желателно е да се изучат и местните сортове, които и не са толкова много. От това гледище изучаването на Йото Николов, колкото и малък принос да изглежда че е, има голямо значение и ние го приветствуваме за голямото търпение и за голямото желание да работи, макар и в крайно неблагоприятна обстановка.“

ПРЕДВАРИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

Картофите / Solanum Tuberosum L./

Йото Николов – Ръководител на Допълнителното земеделско училище в с.Грамада, Кулска околия.  Съдействие на проучването от проф. Иван Странски, Хр.Казаски, проф. д-р Ст.Младенов.

Картофи – барбой /патати/ – Ръководство по земеделие на Стефан Захариев

„Специално за Кулска околия събраните от нас сведения сочат западен произход на отглежданите в тоя край картофи. …Това е станало около 1840 година. Най-широко разпространеният сорт „Месечари“ е пренесен през 1886 г. от Унгария“

Имена: кромпир, барабой, картоф, кромпил, компир…

Произход от южнонемски – Проф. Ст.Младенов

Немски – Kartoffel – картоф : Endäpfel- земна ябълка : Grundbirne /n/- почвени , земни круши

Френски – pommes de terre – земни ябълки

Италиански – tartuffoli – картоф

Сортове: Месечари /Бели картофи/, Жълти картофи /Свински картофи/, Сини картофи, Жълти босчати, Цилиндрични жълти, Яйцевидни….

Месечари-Messetschari, Жълти картофи-Jelti kartofi, Сини картофи-Sini kartofi, Жълти босчати-Jelti bostschati, Пишляци-Pischliazi

Агрономски картофи, Розови картофи, Бели/яйцевидни и обли/ картофи, Бели/свински/ картофи, Карминеночервени картофи, Бели картофи със сини петна и сини очи.

Zusammenfassung

*Иван Тодоров Странски р.гр.Сливен 18.04.1886– п.гр.София 29.10.1959

 През 1921 г. към Софийския университет е открит Агрономически факултет. Дотогава агрономи за България се обучавали в чужбина.1 Един от създателите на факултета е Иван Тодоров Странски (1886–1959), който от 1927 г. е професор, а от 1936 г. – академик. Студентите по “агрономство” в открития факултет са получавали знания и по “земеделска машинария”, в която се включвало всичко – от мотика, сърп, рало, же- лезен плуг, пръскачки и др., до парен локомобил и мотори.

ИНФОРМАЦИЯ!!!

Трудова книжка

ТКЗС „ЦОЛО“ село Бела

Ангелина Николова Борисова / Ангелина Василева Матеева/ – 1951 г.

• Ангелина Василева Матеева р.с.Бела 31.03.1933 година.

Бригадир: Г.Василев

Бригадир: Никола Ненов

Бригадир: В.Николов

11.12.2015 год. IBSBela

No 500 / 09.12.2015 г.

Улов  на живи зайци Януари 1968 година.

Улова ще се проведе около гара Макреш, съгласуване с Димовската дружинка – Мико Петров, счетоводител при млекокомбината.

Председател: /П/ Г.М.Татаров

Секретар: /П/ Андрей Антов

Списък на ловците в село Бела:

1.Андрей Антов Иванов, 2. Васил Матеев Петров, 3. Борис Николов Живков, 4. Борис Ценов Панов, 5. Васил Миков Петров, 6. Иван Асенов Иванов, 7. Иван Борисов Ценов, 8. Матей Иванов Велков, 9. Матей Ценков Матеев, 10. Неко Иванов Велков, 11. Янко Николов Ахчийски, 10. Борис Тодоров Стоянов.

Ловно стопанство N 73 – 31000 декара.

Председател : /П/ К.Дроцанов

Счетоводител: /П/К.Кирилов

Избрани за инспектори на Белската дружинка:

Иван Борисов Ценов и Младен Иванов Велков

Секретар: Борис Николов

Планова книжка за 1968  година.

Няколко снимки от живота на Белската Ловна дружинка.

Снимката е в района на „Червен дол“ – ловците са Борис Николов, Неко И.Велков, Иван Б.Ценов, Цанко Богинов.

09.12.2015 год. IBSBela

No 499 / 8.12.2015 г.

Ученици от село Бела, пишат в детското вестниче „Изворче“

Василка Иванова Иванова 1-ви клас, село Бела

Село Бела

Село Бела се намира се намира на Североизток от гр.Белоградчик. Разположено е в красива долина, през която се вие като змия река Белщица. По нея са накацали десетина воденици, от които три са модерни. Има два водопада- единият е висок 3 м., а другият – 10 м. Над селото се намира Известното Белско врело, от което води началото си реката. Не далеч от него има развалини от латинска крепост. На Югозапад се намира Столовата-планина. От нея започва селото. То е разпръснато из цялата долина. Има около 200 къщи и 1350 души жители. В средата на селото се намира училището. Не далеч от него е ж.п. линиятасъс спирката. На малък баир до селото е кацнала като птичка църквата „Св.Петър и Павел“. Покраи село Бела минава шосето Белоградчик – Видин, а през селото – шосето с.Ружинци – с. Княз Александрово. Жителите се заниват със земеделие. Мнозина отглеждат и хубави крави за работа и за млеко. Млекото се преработва в сирене и  масло в кооперативната мандра. 

     Чудно хубаво е нашето село през месец Май! Омайната пролет го украсява със зеленина и пъстри цветя, а въздухът се изпълня с приятна миризма.

Василка Иванова 1 ви клас с.Бела

Любимо място на Белските ученици, ж.п. спирката „Белщица“

Василка Иванова Иванова

Със свой съученички.

Спасовден 1934 г. Василка – седнала на столчет. Участие в женското дружество, в дъното родната и къща.

Със сина си Емил, в градината пред къщата в село Бела /така както тя е описала Бела през месец Май./

Родната и къща сега.

Всички снимки са ми предоставени от леля Василка, за съжаление тогава не знаех за  описнието на Бела – което е направила, като ученичка. Благодарности за всички разговори по историята на село Бела. Тя бе от  хората в селото, която си знаеше рода и се гордееше с него. Тя е потомка на „кнез“ Пешо от времето на Белоградчишкото въстание 1850 година. Баща и -Иван Иванов Пешев /Иванович/ е един от основателите на Читалище „Възраждане“ село Бела.

• Василка Иванова Иванова – Тошева р.с.Бела 1926 г. – п.2014 г.

Някой от забележителностите описани от Василка Иванова

Големия водопад – 10м.

Водопад малък-3м

Белското врело /сега е каптирано /

Училището

Ж.П. спирката „Белщица“

Църквата „Св.Петър и Павел“

8.12.2015 год. IBSBela

No 498 / 7.12.2015 г.

Първи принос към пеперудената фауна на Западна Стара планина от Кр.Тулешков

Erster Bejtrag zur Schmetterlingsfauna des Westbalkans.

/Westliche Stara-Planina/

Von Kr.Tuleschkow

Царска Ентомологична Станция – София 1932 г.

Пеперуди от района на с.Орешец, Белоградчишките лозя и района срещу тях.

4. Pieris nani L./57/ – с.Орешец

5. Deilephila eurhorbiae L. /849/ – Срещу Белоградчишките лозя

6. Spatalia argentina Schiff. /830/ – Срещу Белоградчишките лозя

7. 33.Pygaera anastomosis L. /865/ – Срещу Белоградчишките лозя

8. Cilih glaucata Sc. /1057/ – Пътя за Белоградчик, срещу лозята.

9. Luceria virens v. immakulata Stgr. /1927/ – Срещу Белоградчишките лозя

35. Acontia luctuosa Esp. /2380/ – Срещу Белоградчишките лозя

36. Thalpochares communimacula Hb. /2422/

37. Emmelia trabealis Sc. /2391/

38. Plusia gutta Gn. /1551/

39. Zanclognatha tarsiplumalis Hb. / 2765/

40. Acidalia moniliata F. /2951/

41. Acidalia rusticata F. /3034/

42. Acidalia rubiginata Hufn. /3053/ – Белоградчишките лозя

43. Acidalia ornate Sc. / 3095/

44. Ephura annulata Schulce /3111/

45. Semiothis alternaria Hb. /3783/

46. Phasiane glarearia Brahm. /4033/

47. Eubolia murinaria F. /4038/

48. Phragmatobia fuliginosa L. /4168/

49. Crambus falsellus Schiff. /99/

50. Crambus craterellus Sc. /109/

51. Crambus hortuellus Hb. /111/

52. Pyrausta nubilalis Hb. /1218/

53. Pyrausta sanguinalis L. /1242/

54. Pyrausta cingulate L. / 1262/

55. Euxanthis hamama L. /1800/

Една екскурзия на Кръстьо Тулешков от 5. до 24. Юли 1931 година по билото на Западна Стара планина, включително до село Орешец и Белоградчишките лозя.

Кръстьо Н.Тулешков

р. с.Кайнарджа-Силистренско,24.ІХ.1901+28.ХІ.1976, професор – зоолог; завършва естествена история в СУ, специализира зоология в Прага – Карловски университет. Асистент в СУ, директор на – Природонаучен музей в Скопие и София, както и на Зоологическата градина – София. Автор на над 30 книги, студии и статии /на български, руски, чешки и немски/

ИНФОРМАЦИЯ!!!

Съюз на Българо-Съветските Дружества в България

Село Извор, Видинско – 1947 година.

КАРТА

Борис Николов Живков, учител от село Бела

Печат: Българо Съветско Дружество с.Извор, Видинско. 1947 г. 

касиер: /П/

07.12.2015 год. IBSBela

No 497 / 06.12.2015 г.

Снимката е на Васил Филков Иванов, предоставена ми от Панко Василев Маринов. Преди няколко години той ми предостави тези снимки, но чак сега разбрах, че Васил Фиков е бил мобилизиран и 1943 година е бил някъде около гр.Ксанти. На снимката са с двама офицери от Германия. На снимката има само едно име Асен Иванов. Такъв човек има в село Бела, но до сега не съм получил потвърждение бил ли е запас по това време. Може би някой знае повече за тази снимка.

• Асен Иванов Каменов р.с.Бела 1905 г. – п. 1993 г.

Къщата на Васил Филков Иванов.

Снимки войната: с.Бела

ЕДНА КАРТИЧКА ОТ БИТОЛЯ – 10.09.1941 г.

Адресирана е до Киро Александров /Цветков/ Пастрамаджииски 

от Подп. Илия Василев, уч. взвод Конната Дивизия гр.Битоля.

Поздрави: Иван Викторов, Иван Марков, Славчо Стаменов, Петър Александров Дудов ,…- мой приятели.

Твоят братовчед Пано Киров, Иван Антов, Иван Каменов – нали те са от нашия випуск.

• Кой е Илия Василев?

06.12.2015 год. IBSBela

No 496 / 04.12.2015 г.

Разпространение на отровните змии /Viperidae/ в България и на Балканския полуостров. От Д-р Иван Буреш и Йордан Цонков

Die Verbreiting der Giftschiangen /Viperidae/ in Bulgarien und auf der Balkanhalbinsel. Von Dr Iwan Buresch und Jordan Zonkow

Разпространение в Северна България, /Около Видин/

Заловени екземпляри около село Калугер, Белоградчишко

6. Около с.Калугер, Белоградчишко / 24. екз. в цар.Музей ловени през 1926 г. и 1927 год. от Гер.Кръстев и един млад екземпляр уловен на 01.06.1927 г. от М.Аджаров.

1.Кой е ?

Гер.Кръстев???

2. Кой е М.Аджаров

Минко Аджаров е роден през 1874 г. в Карлово. След защитата на дисертацията си се завръща в България и работи като учител по химия в Търговската гимназия в Бургас. През средата 1926 – началото 1927 г. е редактор на списанието „Наука и разум”. Той е един от известните български толстоисти.

Adjarof, Minko. Recherches experimentales sur la physiologie de quelques Algues vertes [Експериментални проучвания на някои зелени водорасли] These. Geneve, H. Kuendig, 1905. 104 p.

• Интересен факт е че Минко Аджаров е известен „ТОЛСТОИСТ“ – по това време в нашия край, това движение е доста популярно!!!

Цялата публикация

Иван Йосифов Буреш (27 декември 1885 – 8 август 1980) е български зоолог,ентомолог, академик и дългогодишен директор на Института по зоология към БАН.

Ivan Yosifov Buresh /Bulgarian/: Иван Йосифов Буреш; 27 December 1885 – 8 August 1980) was a Bulgarianand zoologist, entomologist who has been dubbed „the patriarch of Bulgarian biology“.

ИНФОРМАЦИЯ!!!

Павел Илиев, Модерна мелница гр.Лом

Pavel Iliev, minoterie LOM, /Bulgarie/

Ломска Популярна Банка – 1930 год.

04.12.2015 год. IBSBela