No 490 / 24.11.2015 г.
СВИДЕТЕЛСТВО ЗА ЗРЕЛОСТ на Симеон Рангелов Цветков от Народна Държавна Мъжка Гимназия гр. Видин под N606 от 29.Юний 1915 г.
Как постъпва Отличника на Видинската гимназия, постъпва във военното училище, завършва съкратените курсове и заминава на Фронта – като истински родолюбец.
СИМЕОН РАНГЕЛОВ като млад офицер
„Съдбата“
„вредителите във военната промишленост“ – това е обвинението на комисията .
ЕДНА ПУБЛИКАЦИЯ НА журналиста Светлозар Стоянов хвърля повече светлина върху събитията след 1950 година.
Кой уби българското оръжие
МАЙ 29, 2015
Светлозар Стоянов
Чистките и репресиите срещу водещи специалисти в отбранителната промишленост се разгарят с пълна сила само петилетка след 9 септември 1944 г.
С Решение №684 от 14 юни 1950 на Секретариата при ЦК на БКП е определена комисия, която да обследва ръководния кадър при ДСО МЕТАЛХИМ и заводите към него с отговорник на комисията Антон Югов, министър на промишлеността, и членове Иван Ралев, инструктор на отдел „Кадри“ на ЦК на БКП, Теодора Гюрова – референт-ръководител на отдел „Кадри“ при Министерството на промишлеността, Стою Косеков – началник на отдел „Кадри“ към МНО, Никола Атанасов – началник на отдел „Кадри“ при ДСО МЕТАЛХИМ. В комисията участват и представители на Министерството на вътрешните работи.
В този състав комисията започва да работи на 25 юни 1950.
За „по-бързо и по-правилно извършване на работата си“ комисията, пристигайки в определен завод, търси помощта на околийските и заводските партийни комитети, на заводските проф.-комитети, кадровите служби на заводите, на ДС, на отделни стари и честни работници, започнали трудовия си стаж преди 9 септември.
По план комисията е прегледала общо 202 дела на ръководни кадри в ДСО и заводите №10, №11, №12, №13, №14, №15, който се водят на отчет към Обединението. Прегледани са делата и на 18 души извън плана.
Комисията излиза със заключение:
„По-голяма част от ръководните кадри на заводите са от старата монархо-фашистка власт. Почти всички от тях са завършили образованието си в Германия, Италия и Австрия. По-късно са изпратени на специализация или за доставки на оръжейни припаси по няколко пъти в същите страни. Всичко това е оказало още по-голямо въздействие за оформянето на техните (фашистки) възгледи и ги е направило непоправими врагове на днешната народна власт“.
Ето как служебни командировки и чисто производствени задължения биват разтълкувани от новите господари на България като
опасна и подривна монархо-фашистка дейност
Естеството на заводите обаче е такова, че представляват обект както на вътрешните, така и на външните врагове и по-нататъшното оставане на тези специалисти е опасно. Въпросните кадри са добре подготвени, някои от тях са ненадминати специалисти, поради което не са били уволнени до 1950 г. „Те обаче не са си поставили задача да обучават млади кадри в средата на работниците, а напротив – пречат за създаване на резервни кадри“, изтъква комисията, водена от Антон Югов.
Доброволните организации за реагиране и помощ при производствени аварии и бедствия са посочени за фашистки, трайчокостовски, легионерски или браннически тайни сдружения.
Арестувани са ген. Боньо Бонев, началник на Държавната военна фабрика в периода 1938 г .-1943 г., полк. Крум Тодоров, началник ДВФ 1944-1948 г., инж. Ганчо Гигов, гл. инженер на ДВФ от 1944 г. до 1947 г. Последните двама са осъдени на смърт по Дело №710 1952 г. по нареждане на Москва.
По обвинение от прокуратурата при Софийски окръжен съд с преписка и обвинителен акт са осъдени на смърт ръководителите на оръжейния завод в гр. Сопот, тогава Завод №11, ген. Димитър Томов, полк. Иван Стефанов, полк. Симеон Рангелов, полк. Ценко Ангелов, инж.-химик Георги Колев.
ДС по сталинистки образец арестува ръководните кадри на ВМЗ-Сопот, като ги атакува сутрин в 5 часа по домовете им, безпомощни и сънени. Един от арестуваните е Светослав Попов, гл. технолог на ВМЗ-Сопот, който е обвинен в отказ да приложи „новите“ съветски технологии във въонната промишленост.
„Защо трябва да се връщаме 15 години назад, след като ние вече сме го минали този период и работим по европейски образци“, възпротивява се Попов – думи, които му костват 158 дни в ареста в очакване изпълнението на смъртната си присъда. И след като неговият адвокат успява да издейства по-лека присъда, той е осъден на доживотен затвор.
Освободен е след 13 години, оневинен от Върховния съд на НРБ. Попов моли тогавашния директор Кемалов на ДСО „Хидравлика“ да бъде назначен на работа и въпреки че е политически затворник, е назначен и се превръща в един от най-добрите в иновациите при хидравличните елементи до 1975 г., когато умира.
Редакцията на в. „Българска армия“ разполага и с плана на следственото дело на
„вредителите във военната промишленост“
през юли, август и септември 1951 г. Документът носи гриф „Строго поверително!“ и е утвърден от началника на 7-и отдел на ДС полковник Н. Дворянов.
Целта на следствието е да получи от главните последствени Ватев, полк. Крум Тодоров, полк. Симеон Рангелов, Ганчо Гигов и полк. Николов разгърнати признания, „разкриващи целия състав, ръководство и структура и връзки на вражеското подполие, да получи покрития и препокрития по тях и да се подготви за ареста на вражеските групи в заводите с цел скорошен процес на вредителската група в Завод №11…
Главните въпроси, на които трябва да отговори следствието, са принадлежността на последствените към агентурата на чуждото, респ. английското разузнаване: Каква мрежа от агенти има английското разузнаване преди 9 септември 1944 г. в ОДП при МНО и във вражеските заводи, каква е дейността им? Какво представлява ген. Красновски и каква е неговата агентура? Какви други резиденти в отдела е имало? Каква е ролята на Иван Балабанов като английски резидент и какви са връзките му с военните лица и по специално ген. Красновски и полк. Рангелов? Какви са връзките на вражеската организация с трайчокостовци? Какви са мястото и ролята й в цялостно провежданата заговорническа дейност срещу народната власт.
Комисията пита още:
Какви са съставът, структурата, ръководството, целите и задачите, методите на работа и дейността на трайчокостовата организация в ОДП, военните заводи, както и във ВУЗ и евентуално МНО, министерството на промишлеността? Какви са връзките на същата с английското и евентуално титовото разузнаване? Кой и по какъв начин ръководи вражеската организация, какви задачи й възлага, какви мероприятия готви? За каква вражеска дейност се подготвят при настъпване на изключителни събития – мобилизация, война.
Комисията си поставя задачите изцяло да документира показанията на Крум Тодоров и Стефан Ватев като основни в момента, да бъдат установени връзките на ген. Красновски, полк. Рангелов и полк. Иван Стефанов с английския резидент Ватсон в Казанлък. Да се поиска основно проучване на Иван Балабанов и неговото семейство. Да се поиска ускоряване разработката на Б. Богданов. Главните последствени да бъдат снабдени с подходящи камерни агенти, да бъде осигурен
ежедневен разпит не по-малко от 6-7 часа
Да се проведе разобличаване на последствените с всички налични материали и чрез очни ставки до тяхното пълно разобличаване.
Планът е съставен от майор Р. Миларов, началник 3-о отделение на МВР, одобрен е от майор гл. инсп. Съботинов.
През февруари 1951 г. от пом.-министъра на МВР Г. Кумбилиев е одобрен план за следствието на вредителствата във военната промишленост. Целта на следствието е „да бъде разкрита англо-американската агентура във военната промишленост и създадена под нейно ръководство вредителска организация“… За отговорници са назначени майорите Манов, Ерменков, Миланов и о. р. Ангел Вучев, провеждали целодневните разпити.
До нас достигна копие на досието от Министерство на войната на ген. Симеон Рангелов, завършил „Конструкция на оръжие и бойни припаси“, както и „Висши артилерийски курсове“ в Торино, Италия, с диплом от италианското министерство на войната. Той е един от основните последствени, ликвидиран от ДС.
Разполагаме и с писмо от Софийския окръжен прокурор от 7 февруари 1952 г., който иска удължаване на следствието на лицата Стефан Ватев, Иван Бояджиев, Бочо Натев, Ганчо Гигов, Георги Радков, Крум Тодоров, Иларион Тихчев, Михаил Герасимов, Тодор Новкиришки и Марин Калбуров поради сложността на престъплението им. Молбата е подписана от началника на 7-и отдел на ДС подп. Н. Ангелов.
Не е излишно да кажем накрая, че след като следствието и прокуратурата удрят на камък, ръководните кадри на българската оръжейна промишленост са осъдени на смърт чрез разстрел и обесване, в краен случай – на доживотен затвор, за да бъдат заменени с млади и до голяма степен необразовани „специалисти“, но верни на КПСС и БКП.
Прави впечатление израза за Симеон Рангелов – „ТОЙ Е ЕДИН ОТ ОСНОВНИТЕ ПОСЛЕДСТВЕНИ, ЛИКВИДИРАНИ ОТ ДС.
В родното му село Калугер /Гранитово/ по – възрастните хора си спомнят, че той е осъден на доживотен затвор и умира в затвора 1958 година. Но това са само приказки, няма нищо сигурно.Може би някой имат повече информация по случая, ще се радвам да я споделят.
Това са осъдените на смърт по делото.
ИНФОРМАЦИЯ!!!
Белската библиотека!
Една книжка от Сава Ничев
„ПРИЧИНИТЕ НА ПОГРОМА“
Кой е Сава Ничев: р.1872 г.
“Отказва да служи през Първата световна война и е задържан във военнопленническия лагер. Той е първият изявен толстоист в България. Издава сп. „Ново слово”. Религиозните книги на Толстой го спират да не се самоубие. Журналист и преводач от руски език. Основател на първата толстоистка комуна в България през 1900 г.“
Някой в Бела активно е изучавал „Толстоистите“– може би някой от учителите, които са били в селото. По това време 1921 – 24 година в нашия край е било доста модерно. Съществувала е комуна в с.Ружинци, имали са градина в с.Дражинци и т.н.
24.11.2015 год. IBSBela
НА ПЪРЗАЛКАТА
belahistory 