No 415 /21.07.2015 г.

„БЪЛГАРИЯ “ 1-во Българско Застрахователно Дружество

Клон „Живот“ – Никола Живков, земеделец село Бела

Никола Живков Арнаутски е бил и собственик на воденицата ( В общия списък на водениците под N11) Тази воденица са я наричали „Арнаурската“. По късно Деспод, който е зет на Никола Живков я модернизира и я прави валцова.

Никола Живков Арнаутски

Застрахователен агент в гр. Белоградчик е Никола Савчев Василев.

Информация???

Библиотеката на Читалище „Възраждане“ село Бела.

„Дъщерята на воденичаря“ – пиеса в три действия

Пиесата е написана от Георги Савчев Василев от гр.Белоградчик.

Едва ли има село в Белоградчишка околия което да има толкова много воденици като село Бела. На река Белщица те са около 19 – 20.

Библиотека Родна Драма

Книгоиздателство Д-р Жеко Маринов

В тази Библиотека Георги Савчев издава още една книжка „Когато Самодивите Залюбят“.

ГЕОРГИ САВЧЕВ

Георги Савчев Василев, български писател, е роден на 10.10. 1883 г. в гр. Белоградчик. Основно образование получава в родния си град. Поради липса на средства е принуден да се самообразова. Препитава се изключително с литературен труд. Изявява се като поет, хуморист, сатирик, романист, драматург, литературен и театрален критик. Сътрудничи на списания „Ново време”, „Червен смях”, на в. „Работнически вестник”, „Барабан”, „Българан”, „Развигор”, „Людокос”, „Артист”, „Народ” и др. с художествени и публицистични материали. Издава и собствен вестник „Бран” (1931-1934 г.) – за политика, култура и стопански живот. За антифашистката си брошура „Черните камионетки”, в която разобличава цанковистките зверства от 1925 г., е подведен по ЗЗД. Книги: „Към звездни висини” (стихове, 1908), „Годежният пръстен. Роман из общоевропейската война” (1919), „Викът на сърцето” (1921), „Към звездни висини. Избрани лирически песни. 1908-1920″ (1921), „Лириката на Цанко Церковски. Критически етюд” (1921), „На сянка в пустинята. Драма в 3 действия” (1928), „Гробът на едно сърце. Лирическа повест” (1930), „Дамата от хайлайфа” (комедия, 1930), „В гръцки плен” (роман, 1931), „Когато самодивите залюбят…” (1923), „Новата борба. Исторически роман из македонския живот” (1932), „Дякон Левски” (исторически роман, 1933, 1943), „Поет на античните форми. Критически етюд” (1934), „Христо Ботев” (исторически роман, 1935, 1941, 1943, 2012), „Дъщерята на воденичаря” (пиеса в 3 действия, 1936), „Баташкото клане” (исторически роман, 1937), „Жертва на модата” (комедия, 1937), „Бялото агънце” (1938), „Розена” (роман, 1940), „След жътва” (1940), „Грехът на жената” (роман, 1941), „Златни приказки” (1941), „Внуците на Бай Ганьо” (сатричен роман, 1946), „Зоологическа градина” (стихове за деца, 1946). Оставя ценни спомени за Пейо Яворов и Димчо Дебелянов, очерци за Петко Д. Петков и Йосиф Хербс, критически етюди, посветени на Цанко Церковски (1921) и Стилиян Чилингиров (1938). Псевдоними: Г. Савел, Савел, Савченко, Жорж Савел, Жорж Боне, Несретник, Ирин-Пирин, Буревестник, О. Иванов и др. Спомага за идейно-творческата ориентация на Гео Милев. Един от основателите, заедно с Найчо Цанов, на Радикалдемократическата партия, народен представител в пет обикновени и едно Велико народно събрание. Умира на 04.11.1949 г. в София.