Не 381 / 05.23.2015 г.

Снимката 18.07.1917 година „ПУНКТА“

До Г-жа Иванка Капитан Белоречкова

КОТА 1248

51-и Пехотен Полк на „Перистери“

ПЕРИСТЕР к.25 47 – Черната скала.

Невидимата катречница

Щаба на 51 п.п. на ПЕРИСТЕР

Кинотеатър на полка – зад ПЕРИСТЕР

Една Картичка 07.19.1918 година „БДИНЦИ -ОБЕЗВЪШЧАВАНИЕ“

05.23.2015 год. IBSBela

No 380 / 23.05.2015 г.

От книжката “ С БДИНЦИ В ОГЪНЯ“ (през 1915 – 1918 год)

П.Кръстев –   о.з. полковник

Видин – Печатница Пантелей Конев – 1943 г.

Посвещава се на младите Бдинци

Началото

В поход – 18.09.1915 г.

“ През тази нощ станаха следните промени в личния състав на на офицерите: командирите на 5-а и 7-ма роти капитани Белоречки и Попов Д. бяха преназначени – първия за за адщтант на 1-ва бригада, а вторият – адютант на полка. Вместо тях на бяха назначени – за комадир на 5-та рота поручик Милчев Г. и на 7-ма рота капитан Монев П.Последният, макар и титулярен ротен командир, по известни и сериозни причини бе оставен до този момент без длъжност и вървеше с полка като излишен.“

ЕДНА ИНТЕРЕСНА СНИМКА ИЗПРАТЕНА ОТ ФРОНТА ОТ К-н БЕЛОРЕЧКИ – 18.07.1917г.

Обявяване на войната – 1-ви Октомври 1915 г.

Дружините на полка се раздвижиха: 3 та остана западно от Големаново срещу „Рунтава -могила“, вляво от Ломци; 4 та др. бе западно от с.Извор махала по двете страни на шосето Кула-Зайчар, 2 ра дружина – в гр.Кула, а 1 ва дружина в движение от с.Бойница за гр.Кула.

Първо кръщаване в огъня – 2 Октомври 1915 г.

В нощен марш към „Връшка – Чука“

Така гр.Кула бе спасен, Видин защитен и общото положение тук затвърдено.

  Всички войници от 5-а и 6-та рота и 2-те картечници бяха повишени в „Ефрейтори“, подофицерите – по-горен чин, а офицерите – наградени с ордени за храброст. На ротите се дадоха по 70 кръста за храброст, който се раздадоха, по избор от самите войници. 

Атаката при Болевац – 20 и 21 Отомври 1915 г.

Вероломството на Сърбите

Какво виждат Бдинци от боевете на Ломци през ноща. ( 15 Ломски пехотен полк)

„.. Пътят на движението бе добре издържаното шосе, което от с.Планиница минаваше през в.Буково, покрит с едра и редка гора, а от тук правеше един завой на с. запад и вземаше посока към Болевац.

  Тук в гората миризмата на още прясна човешка кръв. размесена с тая – на изгорелия барут и бомбовия експлозив, а в момента на движението – и с миризмата на тамян, разнасяна от кандилницата на полковия свещеник, дразнеше обонянието на калените вече бойци, а изострения им слух долавяше  тъжната мелодия на заупокойната молитва, идяща нейде от хладните недра на буковата гора. Санитарите като сенки бродеха с носилки и вършеха мълчаливо своята скръбна работа… трупайки на купчини, до зеющите големи черни ями, телата на падналите през тази кървава нощ герой -ЛОМЦИ, над останките на които свещеникът отправяше топли молитви към Всевишния, за да приеме и приюти в мирните си покои буйните им души. Памятна ще бъде за Ломци тази кървава нощ на в.Буково (к.620), където те гърди с гърди през цялата нощ водиха борба с упорития враг от едно близко разстояние и където със своя героизъм в борбата, те покриха бойното поле със стотици трупове, а знамената си с вечна слава.“

В този бой загива редник Цеко Стаменов Джонов от село Бела, погребан в двора на църквата в с. Планиница.( 19.Октомври 1915 г.)

Наследниците на загиналите Ломци от 1915 г.  – от село Бела.

„Войната продължава и на мястото на загиналите идва ново попълнение.“

Надписа:

Млад набор Моцо Иванов; гр.Белоградчик 5 Април 1916 година.

За съжаление не знам кой на снимката е Моцо Иванов, но на първата редица последния, най в дясно е Панко Панов Кумитски (р.1890 – п. 21.09.1941 г.)

Снимката ми е предоставена от Панко Василев Маринов (Кумитски)

23.05.2015 год. IBSBela

No 379 / 20.05.2015 г.

Действията на 8-ма Тунджанска Дивизия през месец Октомври 1915 г. за завлядяване на гр.Княжевац. 

Полковник Вл.Ангелов от генералния щаб; в списнието „Военно-исторически сборник“ N1 от 5-та годишнина.

Положението на 8.п.дивизия към 27.09.1915 година.

Дивизията е разположена в Белоградчишка околия и част от нея в Белската община.

Шеста пехотна дивизия в която влизат 15 Ломски пехотен полк и 3 Бдински пехотен полк са разположени на северозапад от град Белоградчик срещу гр.Зайчар.

Осма пехотна Тунджанска дивизия срещу гр.Княжевац а щаба и в гр.Белоградчик.

Подготовка на операцията

Съсредоточаването на частите от дивизията стана по оперативния план от щаба на армията „В – Г“ за една война срещу Сърбия и Гърция. Дивизията комндувана от генерал Митов и началника на щаба полковник Янакиев, влезе в състава на 1-ва Армия само с 1-ва и 2-ра бригади, 8-ма Артилерийска бригада и 8-ма пионерна дружина, заедно с нужните дивизионни учреждения и служби. (без 3-та бригада/55 и 56 полкове/. Първите дни на Октомври дивизията действа с намален състав.

Съгласно план“Б-Г“ дивизията се съсредоточава в района: Белоградчик, Праужда. Салаш, Раяновци, Рабиша, Върба, Сливовник, Калугер, Орешец.

От ж.п. спирка Брусарци дивизията се придвижва основно по два пътя:

Брусарци, Чорлево, Ружинци, Белоградчик

Брусарци, Чорлево, Ружинци, Върбовчец, Орешец, Белоградчик

В село Александрово се устройват разходни артилерийски складове за 2 ра Бригада,

На 30.09.1915 г. Първа Бригада е съсредоточена в района на село Бела – Калугер – Орещец и Ружинци.

Деиствия на Дивизията от 1 до 14 Октомври 1915 г.

Положението на частите на 30.09.1915г. преди да започнат военните действия.

1 – ва Бригада – в района на село Острокапци, Бела, Калугер.

18 – ти Артилерийски полк – в село Калугер.

8-ма Пионерна дружина – на пътя за село Калугер.

Дивизионният огнестрелен парк и дивизионният Лазарет в района на гр.Белоградчик и с.Дубрава.

На 12. Октомври 1915 година градът Княжевац бе завлядян от нашите войски, а разбития противник отстъпи на запад.

Увод и сведения за силите и средствата на двете страни:

Участници от село Бела във Световната война, една част от тях са загинали:

Тази снимка е изпратена от Мико Иванов Панов /Мико Радин/ до неговото семейство от фронта .29.10.1916г. От дясно на ляво прави са: Михаил Милов- лицето му не се вижда,  Втори Анто Николов Стоянов/Миновски/ р.1884г. – загинал, Трети Панко Панов Кумитски /Каменов/ ,Четвърти Йосиф, Пети Анто Николов Маджарина – загинал, Шести  Матео Тодоров- загинал. Втория ред от ляво на дясно, Първия Виктор Стоянов р.1885г. п.1940г., Вторият по средата Михаил Иванов Панов/Мико Радин/ р.04.06.1884г. п.14.03.1965г. Третия Петър Андреев Петров- загинал. Последен ред легнали от Ляво Стамен КировСтаменов р.1893г. п.1969г. От дясно Косто не е от нашето село, загинал като пленник в Гърция – удавен.
Надписа на снимката: Тате този портрет е изваден кога стигнахме в полка. Приемни искрения ми поздрав. Поздрав и на гоши и на Пенка и на Динка и на свинца ви и на бай Тодор. Мама поздрави и децата. 29.10.1916г. За спомен от зета с войнишс.ка руба. Подпис.

На 19. Октомври 1915 година в състава на 15 Ломски Пехотен Полк в Боя в местността Букова глава при село Планиница до  Зайчар – загива редник Цеко Стаменов Джонов от село Бела. Погребан е в двора на черквата с.Планиница. Това е може би първият загинал от село Бела в Световната война.

Повече информация за тези боеве:

//bvtoshev.wordpress.com/2015/05/18/1296/

20.04.2015 год. IBSBela

Не 378 / 05.17.2015 г.

Още две снимки от 1951 година, създаването на младежки парк „Боян Чонос“ и празнуване на събора в село Бела.

Снимките са ми предоставени от дъщерята на „Кольо“ – Гинка и нейната майка Вена Георгиева Василев от с.Бела.

Никола Георгиев Василев (р.17.11.1933 – 2014 г.)

Снимката е на ж.п. линията над парка.

1. Васко Кумитски, клекнал.

„След работа“ – следва забава.

Няколко снимки на гара Димово.

„Александрово – Бела“

Земятя на която е построена самата ж.п. гара е била собственост на Панко Комитина (п.1891 г.) от село Бела.

05.17.2015 год. IBSBela

No 377 / 10.05.2015 г.

Снимката е на Лозан Христов Георгиев. Той е шестият от ляво на дясно. Снимката показва, младежи които работят по голямата петолъчка, преди откриването на парка на 12.08.1951 година. Събора в село Бела е бил на Петровден, след това е преместен като дата на 12 Август, на тази дата 1942 година Боян Чонос, скача от влака и бяга от полицията над село Бела. Има и паметник на Боян Чонос над парка до ж.п. линията. 

Снимката

Сградата в дъното на снимката е воденицата на Васил Попов, тази воденица работеше до 70 -те години. Тя беще последната която беше разрушена.

Парка и петолъчката при откриването.

Лозан Христов Георгиев (14.04.1925 – 21.01.1982 г.)

Това е родната му къща в село Бела – сега.

10.05.2015 год. IBSBela

Не 376 / 05.08.2015 г.

Вече писах за учителя Лазар Филков и неговите публикации за приридата във Видински окръг.

В списание „ПРИРОДА И НАУКА“ от Март 1940 г0дина пише за незапомнени студове и заледяване на река Дунав при Видин.

Моят дяди ми е разказвал, че Видинчани са се возели с шеини с конни впрягове по реката.

Една снимка село Бела зимата:

ДУНАВСКИТЕ ЛЕДОВЕ ОКОЛО ВИДИН – Лазар Филков

„….. Наричат ​​го“ запора „. Станало е е същото нещо с ледовете, както сега, които заприщили навсякъде водата и тя нахлула в полето на гр.Видин и в самият град. Разправят още, че турските военни власти опитали да разбият ледовете с топове, но не сполучили …… „

„Природа и Наука“ – Юний 1940 година.

Наводненията във Видинско от река Дунав – Лазар Филков, учител естественик

“ А град Видин заслужава голямо внимание, защото той е бил и днес е страж на северозападната част на нашето Отечество. България трябва да пази Видин като зеницата на очите си.“

Лазар Филков

Град Видин – с лодки в града.

08.05.2015 год. IBSBela

No 375 /07.05.2015 г.

Една снимка запазена за поколенията и скъп спомен за отминали времена:

Снимката ми е предоставена от внучката на гвардееца Румяна Рангелова Георгиева.

Гвардееца е Трифун Георгиев Иванов – Гуцов, направена е 1920 или 1921 година.

Неговият баща Георги Иванов Гуцов е загинал на 16 Март 1913 г. при Арнаут кьой, Чаталджанско в Балканската война.

На Трифун му е предлагано да остане на служба, като син на загинал за Отечеството, но той е отказал, бил е вече семеен, както се вижда от снимката.

Един документ от 1975 г.

+ Трифун Георгиев Иванов (р. 1896 г.)

+ Съпругата му Спаса Антова Георгиева (р.1896 г.)

Една снимка на гвардеец:

Така изглежда униформата на ротмистър Г.Ст.Гъдев от с.Шипка, загинал при атентата в църквата „Св.Неделя“ 16.04.1925 година.

05.07.2015 год. IBSBela

No 374 / 05.06.2015 г.

На Югозапад село Бела (бившата Белска община) граничи със село Орешец (Башовица).

Рафаил Попов – една статия за „Ново палеолитно находище в България“

„Първите следи от палеолита у нас се откриха в“ Малката пещера „до Преображенския манастир край Търново. След това такъв се доказва в пещерата“ Моровица „при село Гложене (Тетевенско), а по късно в пещерите“ Темната дупка „при село Карлуково ( Луковитско) и „Миризливка“ при село Орешец (Белоградчишко) …. „

* Рафаил Петров Попов (Троянски) -по това време е директор на Народния Археологически музей.

Роден в В.Търново 27.08.1976 г. – Поч. 08.15.1940 г.

На Юг от село Бела, около Орешец.

05.06.2015 год. IBSBela

No 373 / 04.05.2015 г.

Статия във вестник „Белоградчишко Ехо“ – 1979 година от Ангел Малкочев, под рубриката „1300 години България“ – Хайдушкото движение в България.

“ На 1 Май  каймакаминът на Белоградчик изпраща телеграма до мутасаръфа във Видин, с която го уведомява за нападения на хайдути над черкези в района на село  Калугер /Гранитово/…..“

Тези и други действия на местното население не позволяват да се създаде черкезко селище в Горна Бела. Временно пребиваващите черкези при м.“Стана“ – местност на разклона за с.Орешец – да се заселят в „Османие“, лозята на с. Княз Александрово /Димово/-  пътя за Извор.

04.05.2015 год. IBSBela

No 372 / 02.04.2015 г.

Ведомост за получените и изразходвани продукти за изхранване на децата при училищната трапезария село Бела, рез 1935; 1936 учебна година (от 12.16.1935 – 01.05.1936г.

Децата които са се хранели в трапезарията са 86.

Продуктите са събрани от:

+ Клона в село Бела на „Съюза за защита на децата“

+ Доброволни помощи

+ Заможни родители на деца

02.05.2015 год. IBSBela