No 345 / 01.04.2015 г.
Наскоро ми попадна този Устав, бил е притежание на Христо Георгиев Иванов – Гуцов, той е бил дълго време в църковното настоятелство и в училщното настоятелство също е участвал. При него се е пазел архива на църквта, който е бил предназначен за предаване в държавния архив гр.Видин. За този архив вече писах.
Устава е първо издание от 1934 г. и е с нанесени поправки на ръка.
Възниква един въпрос ! Кой от село Бела, Калугер и Острокапци наградени по време на войните и след това? Имало ли е организация в Белската община или са членували в Белоградчик?
От фамилията Гуцови има загинал през войните.
Георги Игнатов Гуцов, служил в 15 п.п. убит 16.03.1913 г. с.Арнауткоьй, Околия Чаталджанска.
Презимето може и да е Иванов, а в документа да е грешно написано.
* През м.Март 1878 г. е произведен в Ефрейтор и награден с „Орден за храброст“ опълченеца от с.Бела Никола Първанов.
Утвърден от Министерството на Вътрешните Работи и на Народното Здраве с N 1669 от 12.08.1935 г.
Признато за Юридическа личност от Софийски Областен Съд с решение N 588.07.1934 г.
Настоящия Устав се прие от учредителното събрание на „Обществото на Кавалерите на Ордена за Храброст в Българив на 30.01.1934 год. гр.София
Централен секретариат (Върховно управление):
Председател: г-л. л-т. о.з. Христо Недялков
Главен секретар: П-к. о.з. Георги Симеонов
Финансов секретар: Петър Дошкинов
Административен скретар: Димитър Попов
Научен секретар: Поручик Проф. Д-р Н.Жабински
Секретар за поръчки: Ротмистър Цветко Манов
Секретар – съветник: Капитан Димитър Лазов
Секретар – съветник: Фелдфебел Мено Младжов
Секретар – съветник: Старши подофицер Мито Г.Дудов
Секретар – съветник: Младши подофицер Хр. Н. Колебинов
Контролна комисия :
Председател: Полковник о.з. Д-р Ал. Драгомиров
Член: Капитан о.з. Бойко Цветанов
Член: Капитан о.з. инжинер Иван Парлапанов
Обществото на кавалерите на ордена за храброст (ОКОХ) е българска обществена организация създадена през 1934 г. като обединение на офицери – кавалери на Военният орден „За храброст“ и низши чинове (подофицери и войници), наградени със знака на ордена – войнишкия кръст за храброст. През 1936 г. ОКОХ започва дейността си с 28 местни структури, а през 1938 г. вече обединява 661 местни кавалерски дружби с над 18 000 члена.
Организацията издава списание „Боен подвиг“. Първият брой на списанието излиза на 1 март 1936 г. а последният – на 10 август 1944 г., когато организацията е разтурена от комунистическата власт като „фашистка“. Главен редактор на „Боен подвиг“ е Г. Симеонов.
През 1941 г. ОКОХ променя името си на „Съюз на наградените с ордена За храброст в България“
През 1992 г. е създаден Съюзът на въспитаниците на Н.В. училище е организация на бившите членове на офицерския корпус на Царство България. В нея членуват повечето живи кавалери на Военния орден „За храброст“, завършили Военното училище на Царство България или Школа за запасни офицери. По силата на регистрирания в съда устав, Съюзът е официален наследник на Обществото на кавалерите на ордена за храброст, както и на забранения след 1944 г. Съюз на запасните офицери (създаден 1908 г.)
ЗА ХРАБРОСТ
Орден „За храброст“ голям кръст на великия магистър на ордена
Знак „За храброст“
Кратко сведение за ордена:
Орденоносци поставят началото на парадите
На 1 януари 1880 г. българският княз Александър I с указ учредява първия български орден, придобил по-късно популярност под името „Орден за храброст“. На 17 април 1880 г. се е състояло и първото награждаване с този орден за заслуги по време на Руско-турската освободителна война. Наградени са 33 души – българи и руснаци, между които поручик Стефан Кисов, подпоручиците Олимпи Панов, Никола Генев и Атанас Узунов, юнкерът Андрей Парлапанов. За офицери орденът е имал четири степени. В цялата му история с първата са наградени само четирима българи – Стефан Стамболов, Георги Живков, ген. Сава Муткуров и ген. Данаил Николаев. Още след Сръбско-българската война през 1885 г. и особено след Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война се увеличавал и броят на наградените с ордена. Притежателите му се обединили в Общество на кавалерите на „Ордена за храброст“. За свой ден те определили датата 27 ноември (по нов стил), когато е овладян Пирот по време на Сръбско-българската война. За да се придаде по-голяма тържественост и за да се приобщи целият народ към празниците на своите герои, на 6 май 1926 г. тогавашният военен министър ген. Иван Вълков издава заповед, с която определя 6 май, Гергьовден, денят на св. Георги Победоносец за общовоенен и общонационален празник „На храбростта и победите на българската войска“. Оттогава ежегодно 6 май се чества по най-тържествен начин в цялата страна. Той не само обединява полковите празници и Деня на кавалерите на „Ордена за храброст“, а се превръща в празник на целия народ. А той обичаше своята армия, радваше й се, уважаваше я. С умиление и възторг гледаше стройните редици на своите синове, маршируващи по площадите, с пушки на рамо, каски на главите и раници на гърба. Хората, изпълнили от двете страни улиците, по които преминаваха войските, ръкопляскаха и обсипваха с цветя бойците. Радваха се, като гледаха как година след година се увеличаваше българската войнска мощ, как се появяваха новите оръжия, как моторизираните колони заменяха конските повозки, когато се появиха първите танкери, а след тях танковете. После самолети прелитаха над маршируващите колони, тежки влекачи придвижваха големокалибрени оръдия. В своята армия народът намираше упование и се зареждаше с вяра за бъдещето. След 1944 г. тоталитарната власт прехвърли бойния празник на 9 септември, а през 1956 г. – на 23 септември. След 40 години Денят на храбростта и празникът на армията отново започнаха да се честват на 6 май. Традицията и справедливостта победиха. И ние пак ще се радваме заедно със своите армейци на възродения Гергьовден.
о.з. полк. Никола Рухчев
председател на Съюза на възпитаниците
на НВ военни училища
Първият български орден, учреден от Княз Александър I на 17 април 1879 г. За образец е ползван стария орден „За военна заслуга“, съществувал до 1866 г. във великото херцогство Хесен. Орденът представлява малтийски кръст пред кръстосани мечове. В средата има фигура на изправен лъв обиколена от зелено поле с надпис „за храбростъ“. На реверсът е вензелът на княз Александър с надпис „князъ на Българiя 1879″. За звездата на великия кръст се използват т.нар. „мъртвешки глави“. Статутът на ордена е подобен на руският отден „Св Георги“. Празник на ордена – 6 май (23 април ст.ст.). Има Голям кръст на монарха – велик магистър и 4 степени. До 1908 г., когато е учреден династичният орден „Св равноапостоли”, в.о. „За храброст” е най-високото българско отличие. До III степен орденът е с бял емайл, а IV ст. – с червен. От 1915 г. III и IV степени имат по два класа – 1 клас е тип значка и се носи на гърдите, а 2 клас е на лента, пак на гърди. Дава се само на владетели и офицери. Лента – небесносиня, известна като „военна лента”. Князът е кавалер на I и IV ст. едновременно. Към орденът е учреден и войнишки кръст „За храброст”, който се дава на войници, подофицери и непроизведени офицери. Кръстът е метален, в 4 степени – 1 и 2 от жълт метал, 3 и 4 от бял, 1 и 3 степен синя лента.
Първи с ордена са наградени 33-ма опълченци. За защита на българското небе през Втората световна война с ордена са наградени 112 офицери-пилоти.
В самия указ на княз Александър е записано, че наградените с ордена се наричат„Кавалери“. По подобие на руския Георгиевски кръст, кавалерите имат право да гравират знака на ордена на плочка на дръжката на сабята си. Съществува практика кавалерите да поръчват пръстен със знака на ордена, както и миниатюра за носене на цивилен костюм, след преминаване в запаса.
belahistory 