Не 302 /20.02.2015

Белоградчишка окол.

Учителско Дружество „Раковски“

24 Джанюариъс 1894.

гр.Белоградчик                                                                      До Господина

                                                                                                        Главния Учител

                                                                                                        в с.Бела

Уважаеми господа,

Настоятелството на новооснованото Учителско Дружество в гр.Белоградчик , като ви съобщавам че на основание чл. 3  от Устава му  всичките учители от Белоградчишката околия са действителни членове, умолява Ви в едно най- късо време да ни съобщите, колко и кой са учителите в поверените Ви училища , като при това съберете и изпратите в настоятелството му половината от годишния внос. За тази цел ще сметате съгласно чл.10 от устава по 50 стотинки на 100 лева за цялата годишна плата на учителя. Като ако учителя получава 100 лева годишно  ще внесе 50 стотинки; ако получава 200 лв. ще внесе 1 лв.

Твърде добре разбирате Г-н учителю, ползата от подобно Дружество на което целта е развитието на членовете му чрез четене  книги и Държание сказки. Освен това в целите на дружеството влиза и събиране на обичай, народни умотворения които ще се печатат в Министерския сборник. С тази  ….. Настоятелството ….Ви съобщи тази приятна за всеки учител новина , надева се , че ще бъдете така добри да се постараете и му доставите исканото по горе, за да може да се снабди с първоначалните средства без които е невъзможно съществуванието на Дружеството –

При това явете на всеки учител, че от сега за напред всеки може да се отнася по каквито и да било педагогически въпроси до настоятелството.

Освен това всеки да се снабди с Устава  му за да изучи целта и се старае с каквито и да било …средства да спомогне за напредъка му.

Печат: Белоградчишко Окръжно Трикласно Училище.

С…председател: Иван Граматиков

Delovodytel: M.St ……

Кои е Иван Граматиков????

Важно за училището в село Бела и за неговата дейност, документа от Училищното Дружество „Раковски“ под N 1 е изпратен до Главния Учител на село Бела.

Кой е бил този учител в село Бела 1894 г. ???

Малко сведения от „Юбилеен Сборник на Българския Учителски Сиюз“ 1895 – 1905 г.

От сведенията които разполагаме се вижда, че най-старите дружества са:

Видинско; Добричко; В.Търновско; Ески Джумайско; Котелско; Пирдопско и Шуменско са основани през 1889 год.

Казанлъшко и Дреновско – 1891 год.

Софийско и Тетевенско – 1892 год.

Врачанско; Панагюрско; Т.Пазарджишко и Царибродско – 1893 год.

Айтоско; Б.Слатинско; Балчикско; К.Агачско; Ихтиманско; Кюстендилско; Н.Пазарско; Павликенско; Преславско; Плевенско; Разградско; Самоковско и Чирпанско – 1894 год.

Анхиалско; Борисовградско; Белоградчишко; Бургаско; Берковско; Босилеградско; Варненско; Габровско; Дупнишко; Искрецко; Кулско; Карнобатско; Ломско; Ловечко; Н.Селско; Овчехълмско; Орханийско; Осм.Пазарско; Пещерско; Поповско; Радомирско; Сливенско; Севлиевско; Ст.Загорско; Троянско и Ямболско – 1895 година.

Таблица преглед

за членовете и внесените съюзни вноски от съюзените дружества през 1894 – 1904 година

                        Конгреси на Б.У.С.

Първи Учредителен Конгрес 21.07.1895 – 27.06.1895 година.

Белоградчик – Няма представител

Видин – Ц.Сталийски

Кула – Кр.Ценов

Лом -А.Попов

Втори редовен конгрес на Б.У.С 20.07.1896 – 26.07.1896 година.

На този конгрес Белоградчишко имат представител – Д.Негенцов.

Досю Негенцов на Първия Учредителен Конгрес 1895 г. е бил представител от Габрово. През 1896 година той е учител в Белоградчик и е представител на конгреса.

Досю Андреев Негенцов е роден в Габрово на 18 януари 1872 г., в рода на Генчо Негенцов (Ран Босилек), чиято майка е дряновката Мария Хаджигенчева. Досю завършва Априловската гимназия в родния си град, а след това учи Политически науки в Женева, Швейцария и Гренобъл, Франция.

След завръщането си в България работи като учител в Дряновското класно училище от 1891 до 1898 г. Като даскал се изявава и в Габрово, Белоградчик и Берковица, а след това става адвокат.

Изтъкнат деец на Българския учителски съюз, негов председател цели 31 години (1913-1934). Избран е за народен представител и е такъв от 1927 до 1932 г. Бил е редактор на няколко учителски вестници и списания, автор на книгите „Теория и практика на професионалното движение”, „Напред” и др. Починал на 23 август 1952 г.

                                                       УЧИТЕЛСКИ МАРШ

Хр.Д.Максимов

                                          УЧИТЕЛСКА ПЕСЕН

Ив.Стоянов Ахдрейчин

20.02.2015 год.IBSBela

Не 301 / 02.19.2015 г.

Редник Александър Тодоров Цоновски е роден в село Бела, служи в 15 Ломски Пехотен полк, 2-ра рота, умира на 10.28.1912 годиа в болницата в град Ямбол. Погребан е в град Ямбол.

F.39, OP.1, АЕ1, L.19

Александър Тодоров е от голямата фамилия в село Бела (Цоновски, Цоньовци)

В книгата за Венчанията в село Бела е записано под N 5 за 1904 година, 

Тодор Александров и Найда Петрова и двамата от село Бела, той на 19 год., Тя на 18 год. Венчаха се на 14 Януари 1904 година от Свещеник Марко Стоянов. Вулата е от 01.13.1904 г. N 61. По тези данни трябва да е роден 1885 година.

Имат четири деца:

+ Иван Александров Тодоров р.1905 г.

+ Райна Александрова Тодорова р.1907 г.

+ Бона Александрова Тодорова р.1909 г.

+ Петър Александров Тодоров р.1912 г. (Петър Найдин), казват им Найдини на майка им Найда.

Александър Тодоров има брат Матей Тодоров, също загинал в Общоевропейската война.

 15 Ломски Пехотен Полк в Балканската война 1912 – 1913 година.

Боен състав на 15-и пехотен ломски полк към 23 септември 1912 г.: 95 офицери, 6 лекари, 5 чиновници, 8319 долни чинове, 825 коне^.

Боен състав на 15-и пехотен ломски полк към 2 октомври 1912 г. (след отделянето на 47-и пехотен полк):

• 58 офицери, 4 лекари, 5 чиновници, 347 подофицери, 4557 ефрейтори и редници и 247 коне
• командир на 15-и пехотен Ломски полк -полковник Хранов
• адютант на полка –капитан  Константинов

командир на 1-ва дружина –  майор Асенов

командир на 2-ра дружина – майор Тодоров

командир на 3-а дружина – подполковник Мандов

командир на 4-а дружина – майор Стефан Илиев

Люлебургаско-Бунархисарската операция от 28 Октомври – 2 Ноември (15-20 октомври стар стил) 1912 година е най-кръвопролитното сражение през  Балканската война. В него българските войски под общото командване на генерал-лейтенант  Радко Дмитриев нанасят тежко поражение на  османските сили в Източна тракия , които са принудени да отстъпят към столицата Цариград.

• Предполагам, че след участити в в тези боеве (15-20 Октомври) е откаран в болницата в Ямбол и там умира.

19.02.2015 година. IBSBela

No 300 /18.02.2015 г.

Васил Йорданов роден в село Бела, загинал 1917 година в Първата Общоевропейска Война.

Има паметник в гробищата в с.Долна Бела, заедно с Иван Николов Кенарски.

ТУК 

ПОЧИВАТ

ИВАН НИКОЛОВ

1918 г.

ВАСИЛ ЙОРДАНОВ

УБИТ 1917 г.

В БОЯ

18.02.2015 год. IBSBela

No 299 /18.02.2015 г.

Квитанция N 80

Свещеник Марко Стоянов, председател на Белското Черковно Настоятелство при обявлението днес внесе такса по Позволителен Билет за построяването  на ЗВЪНАРНИКА  N315. по бюджета за 1912 година – 1,75лв.

Село Бела 21.03.1912 г. 

Секретар-бирник /П/ Васил Иванов.

ЗВЪНАРНИКА – т.е. Камбанарията

Снимката е от 2003 година. Сега вече на това място са само основите.

В ляво от сградата (Свещоливницата) до групата дървета, има останали основи, там е имало училище, построено 1880 година. В него са учили до около 1910 – 1912 година.

Църквата

Църквата върви по пътя на Звънарника, част от покрива тече от години, както вече писах Архиерейството в Белоградчик си върна имотите на църквата, най-вече горите.

Да напомня, че горите са дарени от Белчени на църквата, а не на Архиерейството, така че сградата чака помощ!!!

На снимката на Звънарника не личи но (дзвоната, звоната) т.е.камбаната , вече я няма. Тя беше свалена от камбанарията и окачена на дървото което е до нея, за да се използва по лесно-нямаше кой да отремонтира камбанарията. Някъде в края на 90-те години, „добри“ хора от Княз Алексндрово (Димово) успяха да я продадат за цветни метали в Димово. Рабира се не без помощта на някой хора от село Бела.

Имена няма да споменавам повечето вече са в отвъдното, може би там ще обяснат постъпката си. За тази кражба знам от Бойко, който по това време беше кметски наместник. Разбира се никой нищо не направи за въстановяването на камбаната.

Сега за самата камбана.

За съжаление нямам снимка на самата камбана, останал ми е само надписа.

„Камбанолеяри Стоян Д. Алексиев и синове“ – София 1930 г.

Кои са тези хора?

Това са потомствени камбанолеяри от село Горно Броди ( Серско) сега в Гърция. Междусъюзническата война (1913 г.) те напускат родния край и с многобройната си челяд се заселват в гр. София. Бащата – Георги Алексиев, е потомствен камбанолеяр и впоследствие завещава своя занаят на двамата си по-големи синове – Димитър и Атанас.

Най-малкият син Стоян Георгиев Алексиев е бъдещият Архимандрит Серафим (Алексиев).

Той е роден в село Горно Броди 25.02.1912 г. – п. гр.София 13.01.1993 г.

Завършил Софийската духовна семинария и в Старокатолическия богословски факултет в Берн, Швейцария. Преподава в Пловдивска и Софийската Духовна семинария, а от 1960 до 1969 г. – и в Духовната академия „Свети Климент Охридски” в София, където е доцент в катедрата по догматическо богословие. През 1940 г. приема монашество, а три години по-късно е ръкоположен за йеромонах. През 1947 г. е въведен в архимандритски сан и поема ръководството на културно-просветния отдел при Светия синод в София.

Оттегля в манастира „Покров Богородичен” в Княжево край София. В него той остава до края на живота си.

По надписа се разбира, че камбаната е отлята 1930 година, остава открит въпроса каква камбана е имало преди това. В останалите запазени до сега документи има внасяне на суми за „биене на звоната… т.е. камбаната…“ може би по късно ще разберем око се намерят други документи.

Има още една подробност интересна за село Калугер и камбаната на църквата „Св.Константин и Елена“ Тя е подарък от населението на село Горно Броди – Серско. За нея ще пишем по късно.

Свещеник Петър Кръстев Калугерски и някой други фамилии от село Калугер са преселници от този край.

Свещеник Петър Калугерски е: (Петър Кръстев Цанков Секулов) , рода му е от Кукуш.

( Тези сведения са от Арсени Петров Цанков от село Калугер (Гранитово). Сведенията за  които става въпрос той ги знае от Тодор Лозанов Цолов (Тодор Лозанов Симеонов Цолов), този човек  е бил стражар, умира 1975 година на 95 години.

На Арсени специална благодарност!!!

18.02.2015 год. IBSBela

Не 298 / 02.17.2015 г.

Иван Николов Кенарски е роден в село Бела, набор 1906г. – Изчезнал безследно

(Има го в списъка на безследно изчезналите)

В гробищата в Долна Бела има паметник.

Тук 

почиват

Иван Николов

1918 г.

Васил Йордановубит 1917 г.

в Боя

В книгата за Венчанията на село Бела под N11 за 1905 г. е записан: 

Иван Николов на 22 г. от село Бела и Ана Живкова на 22 г. от село Бела.

Иван Николов трябва да е роден 1883 г.

02.17.2015 г. IBSBela

No 297 / 16.02.2015 г.

Редник Стоян Владов Стоянов е роден в село Бела, служи в 47 Пехотен полк, в неизвестност от м.Март 1913 година.

Ф.39, ОП.1, А.Е.14, Л.128

16.02.2015 год. IBSBela

Не 296 /16.07.2015

Редник Стоян Младенов е роден в село Бела, починал е на 08.07.1913 година.

Ф.39, ОП.1, А.Е.14, Л.149

16.02.2015 год. IBSBela

Не 295 / 16.2015 г.

Редник Стоян Владов Биволарски е роден в село Бела, набор 1902 година, починал на 07.08.1913 година.

Ф.39, ОП.1, А.Е.14, Л.127

02.16.2015 год. IBSBela

Не 294 / 02.16.2015 г.

Редник Стоил Каменов Илиев е роден в село Бела, служи в 15 Ломски Пехотен полк, убит е на 07.12.1913 г. в околия Пехчевска.

Ф.39, ОП.1, А.Е.14, Л.96

02.16.2015 година. IBSBela

No 293 / 16.02.2015 г.

Редник Расим Муса е роден в село Бела, служи в 15 Ломски Пехотен полк, убит в околия Пехчевска, на 11.07.1913 година. 

ф.39.,оп.1,а.е.13,л.20

Семейството на Расим Муса са живеели в село Бела и са били собственици на една от водениците.

16.02.2015 год. IBSBela