No 306 / 24.02.2014 г.


 

Село Калугер

АКТ

Днес 13 Март 1883 година Долуподписаний Архиерейски Белоградчишки Наместник, Васил п.Иванов съгласно с предписанието на Вид.Епархийски Духовен съвет от 28 ми миналий месец Февруари тази година под N 182 проврих сметките по прихода и разхода на църковното настоярелство в с.Калугер…….

Васил Васил2

За това и съставих настоящия акт в присъствието на църковните настоятели и свещеника потвърди с подписите и печата на църковното настоятелство.

Белоградчишки Арх.Наместник: Свещ. Васил п Йованов

Църковни Настоятел. 1. Тодор Иванов

                                         2. Живко Пешев  ( Живко Пешин Влашки)

Свещеник : Петър Кръстев ( Петър Кръстев Калугерски)

Кметски наместник: Найден Младенов

Васил3


 

Една книга издадена от Васил Поп Иванов

Книгата е „Поучение, държано от Белоградчишкия архиерейски наместник свещеник В. Попов“. Издадена през 1902 год. в печатницата на Д. Донов.

Васил 4

Повече информация за съдържанието на книгата на:

bvtoshev.wordpress.com


24.02.2015 год. IBSBela


 

 

 

 

Публикувано на от IBSBela | Вашият коментар

No 306 / 23.02.2015 г.


Белското Селско Общинско Управление дава настоящето свидетелство на Васил Попов Живков от село Бела в удостоверение на това, че той е учителствувал в селото ни Бела 1887/8 и 1888/9 година, като през това време е прекарал учителствуването си с добър и примерен успех.

     За това му се дава настоящий документ, за да му послужи където му стане нуцно.

с.Бела                 14.12.1894 година

За общински кмет : /П/ Мико Груев

Писар:…………

За същото време му е издадено подобно удостоверение от училищното Настоятелство в Бела под N 292 от 2.07.1892 година 

Подпис:……….

1892


1892-1 1892-3


1892-3 1892-4

 

  • Васил Попов Живков и Васил Николов Живков е едно и също лице.

Става въпрос за Васил Попов един от нал-заможните хора в село Бела по онова време.

Той е родом от село Калугер. В Бела е женен за дъщерята на Свещеник Никола Игнатиев.


 

 

23.02.2015 год. IBSBela


 

Публикувано на от IBSBela | Вашият коментар

Не 305 / 02.23.2015 г.


 

N 9

9 Юний 1884 год.

Гр.Белоградчик

                                                                                                         До Негово  Блаженство 

                                                                                                          Господина

                                                                                                            Видински  Митрополит

 Ваше Блаженство,

     Свещеникът Петър Кръстев на с.Калугер с прозбата си до мен от 9-ти този месец ми заявява, че Ваше Блаженство, сте му дали добавачни места на града, само за село Калугер и Сливовник, което се състои от 90 къщи, кагато в списъка при разпределението му е предвидено нему в Епархията и село Върба, което и сега му се падало да спада в неговата Епархия.

    За това като подава прозбата си до мене, моли да доложа за това на Ваше Блаженство, да ни явите за напред той да ли само ще свещенодейства на с.Калугер и Сливовник, и ако той остане само с тези 90 къщи, той не ще може да препитава своето многолюдно семейство.

      Считам за необходимо да доложа и това на на Ваше Блаженство, че свещеника в просбата си казва, че аз съм бил причината за дето той не си получил наградата за с.Върба, понеже съм бил представил списъка за разпределението на Епархиите неверен.

 Протопоп Васил

в Белоградчик

1884


1884-1 1884-2


1884-3

 


1884-5 1884-6

 


Антим I, Първият Български Екзарх

(1816 г. Лозенград – 1.12.1888 г. Видин)

Две снимки от 1934 година – Освещаването на мавзолея

An2 An4

An316.09.1934 г. Видин по случай освещаването на мавзолея Антим I – пред мавзолея.


An An1

16.09.1934 г. Видин по случай освещаването на мавзолей в сладкарница „САВОЙ“

Който има иформация за двете снимки или участниците в това събитие, нека пише!!!


 

Мавзолеят на Антим I – 1968 година в книгата „ВИДИН “ 

съставили: Йорданка Атанасова; Нинко Георгиев; Петко Михайлов.

An5 An7


 


 

Мавзолеят на Антим I – 1928 год. в строеж – от Книгата

“ Антим I Български Екзарх „

от Ив.Пндалеев Орманджиев

An24


 

                                          Книгата

An8 An9


 

Лозенград – родното му място

An12


 

Антим I

An10


 

Детство

An11


 

 

Майка му – баба Гена

An13 An14


 

An15 An16


 

An17 An18


 

An19 An20


An21 An23

 


2.23.2015 год. IBSBela


 

 

 

Публикувано на от IBSBela | Вашият коментар

No 304 / 22.02.2015 г.


 

Град Белоградчик в залата на общинското училище.

Изл.

                                    Изложение

 

Днес двадест и четвърти екемврий, хилядо и осемстотин и осемделет и трета година, под подписните свещеници от Белоградчишката околия, съгласно 65 член от Екзархийския устав, като се събрахме в залата на Белоградчишкото ощинско училище, за да поверим писмата от общините на тукашната околия, за станалите по тех избори, за ….на Епархийския Видински съвет. След като мина проверяването на общините и самите писма, намери се следуящето: От свещениците във всичките общини на тукашната околия получили гласове;   поп Първан от село Белотинци-82 , поп Йован от сло Пролазница-27 , поп Живко от село Тъговище- 36 , поп Васил от гр.Белоградчик- 86 , поп Петър от село Калугер- 12 , поп Стоян от село Воднянци- 7 , поп Цветко от село Реяновци-25 ,  поп Анто от село Г.Лом- 24 , поп Сава от село Рабиша-31, поп Никола от село Медовница- 3 и поп Петко от село Праужда- 10 ,  а от миряните получили гласове  Иван Цивков от село Върба-37 , Христо Живков от гр.Белоградчик- 40 , Богоя Иванов от село Медовница- 22 , Петър Вълчов от гр.Белоградчик- 75 , ……..от село Стакевци- 10, Томо Цеков от село Рабиша- 57, Васил Велков от село Ружинци- 29, Никола Велчов от село Чернополе- 17, Тодор Стоин от село Раяновци- 23, Живко Пешин от село Долни Лом- 4 и Виден Младенов от село Горни Лом- 14 гласа. От всичко изложено, както се вижда, вишегласието се паднало от цялата тукашна околия на Свещениците: Поп Васил от гр.Белоградчик -86, Поп Първан от Белотинци- 82 и поп Живко от Търговище- 36, а от Миряните: Петър Вълчов от гр.Белоградчик- 75, Томо Цеков от Рабиша-53 и Христо Вълчов от гр.Белоградчик – 40.

      В представеното излогение от Праужденската  община не са означени числото на гласовете на избраното от тях лица за казания съвет, но той като свещеник Петко от село Праужда доказа, че представлението на тази община са присъствали само 10 души лица, самите общински членове, и избора на лица ………………са 10 гласа.

 

Вернота на настоящето изложение…….подписи на Свещениците.

 

Присъствали:

 

+ Архиерейски Наместник: Васил

+ Поп Живко Николов

+ Поп Кръсто Лазаров

+ Поп Иван Трифонов

+ Поп Васил Пунчов

+ Поп Петър Ктъстев

+ Свещ. Цветко Русинов

+Поп Петко Велков

+ Свещ.Йован Петков

+ Свещ. Димитър Марков

+Свеш. Петър Спасов

 

Белоградчишкото общинско градско управление удостоверява действителноста на настоящето изложение за което и утвъргдава с подписите и прилогението на Общинския печат.

 

24-й Декемврий 1883 год. Гр.Белоградчик

 

Печат:

Кмет: /П/ Ш.Петков

 

Секретар: /П/  М……….


Изл.2 Изл.3


Изл.4 Изл.5


Изл.6 Изл.7


Изл.8 Изл.9

24-й Декемврий 1883 год. Гр.Белоградчик

 

Печат:Печатъ Белоградчикскаго городскаго совета 

Кмет: /П/ Ш.Петков

 

Секретар: /П/  М……….


Изл.10 Изл.11

 

За Белската община е представител Свещеник Петър Кръстев Калугерски – 12 гласа.


22.02.2015 год. IBSBela


 

 

 

Публикувано на от IBSBela | Вашият коментар

No 303 / 20.02.2015 г.


СМЕТКО -РАЗПИСКА

Долуподписаний, удостоверявам че получих от касиера на Белското Църковно Настоятелство…..

Белоградчик, ул. Кн.Борисова: /П/ Никола Савчев

с.Бела 08.Декемврий 1911 год.

За Главен Учител на Белското Първоначално Училище: Георги Чуперков

уч.


уч1 уч2

По това време училищната сграда е в двора на църквта. Училището е построено 1880 година. Църковното Настоятелство подпомага учениците.


20.02.2015 год. IBSBela


 

 

 

Публикувано на от IBSBela | Вашият коментар

Не 302 /20.02.2015


 

Белоградчишка окол.

Учителско Дружество „Раковски“

24 Джанюариъс 1894.

гр.Белоградчик                                                                      До Господина

                                                                                                        Главния Учител

                                                                                                        в с.Бела

1894

Уважаеми господа,

Настоятелството на новооснованото Учителско Дружество в гр.Белоградчик , като ви съобщавам че на основание чл. 3  от Устава му  всичките учители от Белоградчишката околия са действителни членове, умолява Ви в едно най- късо време да ни съобщите, колко и кой са учителите в поверените Ви училища , като при това съберете и изпратите в настоятелството му половината от годишния внос. За тази цел ще сметате съгласно чл.10 от устава по 50 стотинки на 100 лева за цялата годишна плата на учителя. Като ако учителя получава 100 лева годишно  ще внесе 50 стотинки; ако получава 200 лв. ще внесе 1 лв.

Твърде добре разбирате Г-н учителю, ползата от подобно Дружество на което целта е развитието на членовете му чрез четене  книги и Държание сказки. Освен това в целите на дружеството влиза и събиране на обичай, народни умотворения които ще се печатат в Министерския сборник. С тази  ….. Настоятелството ….Ви съобщи тази приятна за всеки учител новина , надева се , че ще бъдете така добри да се постараете и му доставите исканото по горе, за да може да се снабди с първоначалните средства без които е невъзможно съществуванието на Дружеството –

При това явете на всеки учител, че от сега за напред всеки може да се отнася по каквито и да било педагогически въпроси до настоятелството.

Освен това всеки да се снабди с Устава  му за да изучи целта и се старае с каквито и да било …средства да спомогне за напредъка му.

Печат: Белоградчишко Окръжно Трикласно Училище.

С…председател: Иван Граматиков

Delovodytel: M.St ……


1894-1 1894-3


1894-2 1894-4


gra

Кои е Иван Граматиков????

Важно за училището в село Бела и за неговата дейност, документа от Училищното Дружество „Раковски“ под N 1 е изпратен до Главния Учител на село Бела.

Кой е бил този учител в село Бела 1894 г. ???

 


 

Малко сведения от „Юбилеен Сборник на Българския Учителски Сиюз“ 1895 – 1905 г.

u u1


u2u3

 

От сведенията които разполагаме се вижда, че най-старите дружества са:

Видинско; Добричко; В.Търновско; Ески Джумайско; Котелско; Пирдопско и Шуменско са основани през 1889 год.

Казанлъшко и Дреновско – 1891 год.

Софийско и Тетевенско – 1892 год.

Врачанско; Панагюрско; Т.Пазарджишко и Царибродско – 1893 год.

Айтоско; Б.Слатинско; Балчикско; К.Агачско; Ихтиманско; Кюстендилско; Н.Пазарско; Павликенско; Преславско; Плевенско; Разградско; Самоковско и Чирпанско – 1894 год.

Анхиалско; Борисовградско; Белоградчишко; Бургаско; Берковско; Босилеградско; Варненско; Габровско; Дупнишко; Искрецко; Кулско; Карнобатско; Ломско; Ловечко; Н.Селско; Овчехълмско; Орханийско; Осм.Пазарско; Пещерско; Поповско; Радомирско; Сливенско; Севлиевско; Ст.Загорско; Троянско и Ямболско – 1895 година.


 

Таблица преглед

за членовете и внесените съюзни вноски от съюзените дружества през 1894 – 1904 година

u4 u5


                        Конгреси на Б.У.С.

Първи Учредителен Конгрес 21.07.1895 – 27.06.1895 година.

u6u7

Белоградчик – Няма представител

Видин – Ц.Сталийски

Кула – Кр.Ценов

Лом -А.Попов


 

Втори редовен конгрес на Б.У.С 20.07.1896 – 26.07.1896 година.

u8

На този конгрес Белоградчишко имат представител – Д.Негенцов.

Досю Негенцов на Първия Учредителен Конгрес 1895 г. е бил представител от Габрово. През 1896 година той е учител в Белоградчик и е представител на конгреса.

Досю Андреев Негенцов е роден в Габрово на 18 януари 1872 г., в рода на Генчо Негенцов (Ран Босилек), чиято майка е дряновката Мария Хаджигенчева. Досю завършва Априловската гимназия в родния си град, а след това учи Политически науки в Женева, Швейцария и Гренобъл, Франция.

След завръщането си в България работи като учител в Дряновското класно училище от 1891 до 1898 г. Като даскал се изявава и в Габрово, Белоградчик и Берковица, а след това става адвокат.

Изтъкнат деец на Българския учителски съюз, негов председател цели 31 години (1913-1934). Избран е за народен представител и е такъв от 1927 до 1932 г. Бил е редактор на няколко учителски вестници и списания, автор на книгите „Теория и практика на професионалното движение”, „Напред” и др. Починал на 23 август 1952 г.


 

                                                       УЧИТЕЛСКИ МАРШ

u9Хр.Д.Максимов


 

                                          УЧИТЕЛСКА ПЕСЕН

u10Ив.Стоянов Ахдрейчин


20.02.2015 год.IBSBela


Публикувано на от IBSBela | 1 коментар

Не 301 / 02.19.2015 г.


 

Редник Александър Тодоров Цоновски е роден в село Бела, служи в 15 Ломски Пехотен полк, 2-ра рота, умира на 10.28.1912 годиа в болницата в град Ямбол. Погребан е в град Ямбол.

F.39, OP.1, АЕ1, L.19

A.Tsonovski


A.Tsonovski1

 

Александър Тодоров е от голямата фамилия в село Бела (Цоновски, Цоньовци)

В книгата за Венчанията в село Бела е записано под N 5 за 1904 година, 

Тодор Александров и Найда Петрова и двамата от село Бела, той на 19 год., Тя на 18 год. Венчаха се на 14 Януари 1904 година от Свещеник Марко Стоянов. Вулата е от 01.13.1904 г. N 61. По тези данни трябва да е роден 1885 година.

1904-1 1904-2

1904-3 1904-4


 

Имат четири деца:

+ Иван Александров Тодоров р.1905 г.

+ Райна Александрова Тодорова р.1907 г.

+ Бона Александрова Тодорова р.1909 г.

+ Петър Александров Тодоров р.1912 г. (Петър Найдин), казват им Найдини на майка им Найда.

Александър Тодоров има брат Матей Тодоров, също загинал в Общоевропейската война.


 15 Ломски Пехотен Полк в Балканската война 1912 – 1913 година.

Боен състав на 15-и пехотен ломски полк към 23 септември 1912 г.: 95 офицери, 6 лекари, 5 чиновници, 8319 долни чинове, 825 коне.

Боен състав на 15-и пехотен ломски полк към 2 октомври 1912 г. (след отделянето на 47-и пехотен полк):

  • 58 офицери, 4 лекари, 5 чиновници, 347 подофицери, 4557 ефрейтори и редници и 247 коне
  • командир на 15-и пехотен Ломски полк -полковник Хранов
  • адютант на полка –капитан  Константинов

командир на 1-ва дружина –  майор Асенов

командир на 2-ра дружина – майор Тодоров

командир на 3-а дружина – подполковник Мандов

командир на 4-а дружина – майор Стефан Илиев

Люлебургаско-Бунархисарската операция от 28 Октомври – 2 Ноември (15-20 октомври стар стил) 1912 година е най-кръвопролитното сражение през  Балканската война. В него българските войски под общото командване на генерал-лейтенант  Радко Дмитриев нанасят тежко поражение на  османските сили в Източна тракия , които са принудени да отстъпят към столицата Цариград.

  • Предполагам, че след участити в в тези боеве (15-20 Октомври) е откаран в болницата в Ямбол и там умира.

19.02.2015 година. IBSBela


 

 

 

Публикувано на от IBSBela | Вашият коментар

No 300 /18.02.2015 г.


 

Васил Йорданов роден в село Бела, загинал 1917 година в Първата Общоевропейска Война.

Има паметник в гробищата в с.Долна Бела, заедно с Иван Николов Кенарски.

И.н.Кенарски И.Н.Кенарски1

ТУК 

ПОЧИВАТ

ИВАН НИКОЛОВ

1918 г.

ВАСИЛ ЙОРДАНОВ

УБИТ 1917 г.

В БОЯ


 

18.02.2015 год. IBSBela


 

 

Публикувано на от IBSBela | Вашият коментар

No 299 /18.02.2015 г.


 

Квитанция N 80

Свещеник Марко Стоянов, председател на Белското Черковно Настоятелство при обявлението днес внесе такса по Позволителен Билет за построяването  на ЗВЪНАРНИКА  N315. по бюджета за 1912 година – 1,75лв.

Село Бела 21.03.1912 г. 

Секретар-бирник /П/ Васил Иванов.

зв.


зв.1 зв.2


 

 

ЗВЪНАРНИКА – т.е. Камбанарията

Камбанарията

 

Снимката е от 2003 година. Сега вече на това място са само основите.

В ляво от сградата (Свещоливницата) до групата дървета, има останали основи, там е имало училище, построено 1880 година. В него са учили до около 1910 – 1912 година.


Църквата

Църквата

 

Църквата върви по пътя на Звънарника, част от покрива тече от години, както вече писах Архиерейството в Белоградчик си върна имотите на църквата, най-вече горите.

Да напомня, че горите са дарени от Белчени на църквата, а не на Архиерейството, така че сградата чака помощ!!!


На снимката на Звънарника не личи но (дзвоната, звоната) т.е.камбаната , вече я няма. Тя беше свалена от камбанарията и окачена на дървото което е до нея, за да се използва по лесно-нямаше кой да отремонтира камбанарията. Някъде в края на 90-те години, „добри“ хора от Княз Алексндрово (Димово) успяха да я продадат за цветни метали в Димово. Рабира се не без помощта на някой хора от село Бела.

Имена няма да споменавам повечето вече са в отвъдното, може би там ще обяснат постъпката си. За тази кражба знам от Бойко, който по това време беше кметски наместник. Разбира се никой нищо не направи за въстановяването на камбаната.

Сега за самата камбана.

За съжаление нямам снимка на самата камбана, останал ми е само надписа.

Надпис1

„Камбанолеяри Стоян Д. Алексиев и синове“ – София 1930 г.

Кои са тези хора?

Това са потомствени камбанолеяри от село Горно Броди ( Серско) сега в Гърция. Междусъюзническата война (1913 г.) те напускат родния край и с многобройната си челяд се заселват в гр. София. Бащата – Георги Алексиев, е потомствен камбанолеяр и впоследствие завещава своя занаят на двамата си по-големи синове – Димитър и Атанас.

Най-малкият син Стоян Георгиев Алексиев е бъдещият Архимандрит Серафим (Алексиев).

Серафим1

Той е роден в село Горно Броди 25.02.1912 г. – п. гр.София 13.01.1993 г.

Завършил Софийската духовна семинария и в Старокатолическия богословски факултет в Берн, Швейцария. Преподава в Пловдивска и Софийската Духовна семинария, а от 1960 до 1969 г. – и в Духовната академия „Свети Климент Охридски” в София, където е доцент в катедрата по догматическо богословие. През 1940 г. приема монашество, а три години по-късно е ръкоположен за йеромонах. През 1947 г. е въведен в архимандритски сан и поема ръководството на културно-просветния отдел при Светия синод в София.

Оттегля в манастира „Покров Богородичен” в Княжево край София. В него той остава до края на живота си.


 

По надписа се разбира, че камбаната е отлята 1930 година, остава открит въпроса каква камбана е имало преди това. В останалите запазени до сега документи има внасяне на суми за „биене на звоната… т.е. камбаната…“ може би по късно ще разберем око се намерят други документи.

Има още една подробност интересна за село Калугер и камбаната на църквата „Св.Константин и Елена“ Тя е подарък от населението на село Горно Броди – Серско. За нея ще пишем по късно.

Свещеник Петър Кръстев Калугерски и някой други фамилии от село Калугер са преселници от този край.

Свещеник Петър Калугерски е: (Петър Кръстев Цанков Секулов) , рода му е от Кукуш.

( Тези сведения са от Арсени Петров Цанков от село Калугер (Гранитово). Сведенията за  които става въпрос той ги знае от Тодор Лозанов Цолов (Тодор Лозанов Симеонов Цолов), този човек  е бил стражар, умира 1975 година на 95 години.

На Арсени специална благодарност!!!


 

18.02.2015 год. IBSBela


 

 

 

 

 

 

 

 

 

Публикувано на от IBSBela | Вашият коментар

Не 298 / 02.17.2015 г.


 

Иван Николов Кенарски е роден в село Бела, набор 1906г. – Изчезнал безследно

(Има го в списъка на безследно изчезналите)

В гробищата в Долна Бела има паметник.

И.н.Кенарски И.Н.Кенарски1

Тук 

почиват

Иван Николов

1918 г.

Васил Йордановубит 1917 г.

в Боя


В книгата за Венчанията на село Бела под N11 за 1905 г. е записан: 

Иван Николов на 22 г. от село Бела и Ана Живкова на 22 г. от село Бела.

Иван Николов трябва да е роден 1883 г.

02.17.2015 г. IBSBela


 


 

 

 

Публикувано на от IBSBela | Вашият коментар