Календарче за 1916 година с карта на бойните дествия в Сърбия, изпраща се до всеки военнослужещ, който да посочи къде е воювал, ранен или в болница да посочи и изпрати до близките си – за да се знае къде е ! В това календарче село Бела е посочено на ж.п. линията до Видин , има и Орещец. Всички следващи населени места до Видин ги няма. Т.е. към 1916 година ж.п линията вече е стигала до с.Бела.
Great rarity Bulgarian heroes in the war with Serbia1915
Голяма рядкост Българските герои във войната със Сърбия1915Great rarity Bulgarian heroes in the war with Serbia1915
Голяма рядкост Българските герои във войната със Сърбия1915Great rarity Bulgarian heroes in the war with Serbia1915
Голяма рядкост Българските герои във войната със Сърбия1915Great rarity Bulgarian heroes in the war with Serbia1915
Голяма рядкост Българските герои във войната със Сърбия1915Great rarity Bulgarian heroes in the war with Serbia1915
Голяма рядкост Българските герои във войната със Сърбия1915Great rarity Bulgarian heroes in the war with Serbia1915
Голяма рядкост Българските герои във войната със Сърбия1915
ИНФОРМАЦИЯ!!!
Белската библиотека
Книгата: Общественото движение в ЯПОНИЯ, Ж.Лонге, 1906 г. превод от руски Хр.Драганов, издател печатница на М.Богданов гр. Враца.
2. Какво ни липсва – реч пред народното събрание от проф. Д.Дюлгеров – 1930 год., издание гр.Видин от ученика Л. Димитров – Библиотека „ВЕЧНОСТ“ – Стенографно дружество „ОРЕЛ“ – ВИДИН. Печат „НАЧАЛО“ Видин.
„Завършил първоначално образование в с.Влахович (Подгоре), Белоградчишка околия, прогимназиалното в с. Б. Раковица и с. Грамада, Кулско а средното в Ломското педагогическо училище през учебната 1922/23 година. Встъпва в длъжност в с. Влахович на 15.09.1923 г. и е учителствал до 29.05. 1931г. и се премества в с. Б. Раковица….“
Кръсто е син на учителя Вълчо Кръстев родом от село Влахович, който по това време е учител в с. Бела. Жени се за Елена И. Мицкина от село Бела. С малко прекъсване е учител от 1899 до 1913 година, с големи заслуги към село Бела. Той е инициатор за създаването на Кооперацията „ИЗВОР“ той завежда „Летописната книга на Белското училище“ и тя започва с неговите записки.
Кръсто започва своето първоначално образование в Белското училище и го завършва в с. Подгоре.
Сведенията за него са взети от книгата на Благовеста Стаменова „УЧИЛИЩНИ ЛЕТОПИСИ документален сборник“ 2015 год
Съпругата на Кръсто Вълчев Кръстев също е учителка – Тодорка Вълчева Кръстева род. в с. Б.Раковица.
ИНФОРМАЦИЯ!!!
Братя Тричовски гр.Оряхово 6 ти Януари 1908 година.
В пост N40 от 2014 година тази воденица е посочена, като първата на Белската река. Сега ще представя една снимка, която не е датирана но е около 1950 година.
Децата са от Горна Бела.
Воденицата или част от нея – в дясно бялата сграда.
Снимка на същата воденица от 2004 година, по късно беше разрушена и сега не съществува.
Един списък на водениците на Белската река изготвен от Иван Георгиев Петров от с.Бела р.1922 – п.1990 год.
Воденици Горна Бела.
1.Караджейката на джамията в Белоградчик (до Младен Дяката, до пътя); Иван Дончев е бил воденичар.
2.Голямата на Мустафа – строена 1912г.
3.Богдан Неделков – под стопанството. Била на ортаци, прокурора от Белоградчик Пенко и Васил Попов. След това я изкупува само Пенко. Воденичар е бил Васил Паунов. Имало е влачарка в нея.
Воденици Долна Бела.
4.Воденицата под Стопанството – била е на Калугерчани (от село Калугер) Главчеви. Воденичар е бил дедо Цено (на Борис Ценов). Още я викали Ценовата воденица.
5.Васил Попов – в парка.
6.Коравската
7.На Диздар (срещу Камен Дудов) – турчин от Белоградчик
8.Каменовската (срещу Якимовите) Ортаци били: Каменовци, Комитите, Васил Кривия. На дедо Георги Каменовски я викали.
9.Герговата – Васил Филков (Дживгара) и Иван Дживгара (зет на дедо Герго) са му били ортаци.
Една стара
10.Мико Йосифов (до бобука големия)
11.Арнаутската -. На Никола Арнаутина, Под Мико Йосифоф Деспод Е бил ОТ Кюстендилско. След връщането си от Америка, жени се за Сива дъщеря на Никола Арнаутина, купува машини и я прави валцова.
12.На поп Марко (при манастира) -до върбите, яза е бил при манастира.
13.На Якимови (ортаци с Делегатина)
14.Рътовете – на дедо Лазар Рътовски, купил я от Костичовчанин.
15.Светогорска – под кантона в Белщица.
16.Шипотчанин имал до тунела – според Васил Матеев (Гльождарката)
17.На Лиловите – Александър Лилов от Княз Александрово (Димово) – до Загорка, Ал. Лилов с най-голям дял.
18.На мястото на бояджийницата в Димово.
Този списък не е пълен и е възможно някой воденици да се повтарят , в различни години са били собственост на различни фамилии.
ИНФОРМАЦИЯ!!!
Белската библиотека.
„Върху възрастта на еоценските седименти при с.Кладоруб, Белоградчишко.“ К.Аладжова – Хрисчева – 1972 г.
“ …Фосилното находище е разположено в източния склон на Цигански дол, на 1 км. източно от с.Кладоруб…“ Там се събират Кладорубското, Белското и Калугерското землище. „Цигански дол“ в някой източници е посочен и като „Червен дол“.
В по-голямата си част Белчени са служили в 15 пех. Ломски полк, но има и в 3 пех.Бдински полк. Сега ще представя няколко снимки на Белченина Васил Миков служил вБелоградчик 1941 – 1942г. и не само в Белоградчик.
Васил Миков
Нашия 2 ри взвод на 5 та рота от 15 пех. Ломски полкСнимки без надпис, но очевидно от 1942/43 год.
ИНФОРМАЦИЯ!!!
Белската библиотека.
Откри се още една книжка: „Биографически бележки за за полковник Илиев Стефан Илиев командир на 15 ти пехотен Ломски полк – убит на 26 Март 1917 год. на Червената стена.“
Запасно подофицерско дружество – Полковник Ст. Илиев
Печатница на Ст. Каменов – Белоградчик 1933 год.
Към книжката има „ПОМЕН“за полковник Стефан Илиев, заедно с негова снимка от Найден Стефанов – Феликс от с. Кладоруп, датирано 26 Март 1932 година. Този „ПОМЕН“ е раздаван с всяка книжка. В първата книжка, която открих в с.Бела също имаше поставена снимка на полк. Стефанов с този „Помен“ за него.
В по-голямата си част Белчени са служили в 15 пех. Ломски полк, но има и в 3 пех.Бдински полк. Сега ще представя няколко снимки на Белченина Васил Миков служил в Белоградчик 1941 – 1942г. и не само в Белоградчик.
Васил Миков
Нашия 2 ри взвод на 5 та рота от 15 пех. Ломски полк, на стрелбището на 26.09.1941г. в началото на нашето учение.
11.03.1942 год.
За спомен от градинката с паметника на 06.05.1942 год. с мойте другари от школната рота от нашия Белоградчишки край в град Крагуевац.
Поручик Никифор Ненов Данов /Дановски/ е командир на 7 ма рота от 15 пехотен Ломски полк. Загива на 07.08.1917г. на „Червената стена“. Погребан е в двора на църквата в гр.Прилеп. В седмичното списание „ОТЕЧЕСТВО“ от 30 Септември 1917г. кн.39 в раздела – ПАДНАЛИ ЗА РОДИНАТА се събщава за неговата гибел.
Капитан НИКИФ. Д. НЕНОВ командир на рота от 15.п.п., на 07.-08.1917 год. при Червен. Стена.
Една неизвестна снимка на поручик Никифор Ненов в полите на планината Беласица от 05.06.1916 година.
Надписа на снимката: „5 й Юний 1916 година.
почивка на г-да офицерите от 7- а рота,
след работа на Беласица планина.
От дясно на ляво следват:
1.подпоручик Крум Каменов
2.подпоручик Богоев
3.подпоручик Шишков
4.капитан Йосифов
5.поручик Ненов
Капитан Йосифов по това време е командир на 8-а рота от 15 пех.Ломски полк.
ИНФОРМАЦИЯ!!!
Една снимка на Неделчо Г. Грънчаров – 28 й Май 1918 год. гр.Гюмюрджина.
„До господина Неделчо Киряков, стрелочника гара Скобелево.“
„Гр.Гюмюрджина 7 й Юлий 1918 г. Драги Неделчо…….ваш братН.Грънчаров“
Тази снимка е направена за спомен във фотоателието на Абаджиев в гр. Лом. Тя е спомен на Никола Живков Арнаутски от с. Бела, роден 14.10.1872 – п.08.05.1954 година за тези времена. Снимката има надпис на гърба:
„Спомен от освободителната война на Македония гр…………(не личи надписа)“
Списъкъ на фотографираните:
Кърста Каракашовъ, Иванъ Тодоровъ, Георги Живковъ Кюнджийски, Никола Живковъ Арнавутски, Георги Д.Пиперковъ от гр.Орехово, Ваци Куков от гр.Орехово, Аралампи Ладозов от гр.Ломъ, Александри Георгиевъ от село Ставерци (Ореховско),
Абаджиев фотографинъ град Ломъ
Първи от ляво на дясно: Кръсто (Кръстан) Каракашев – известна фамилия в гр.Белоградчик
Четвърти от ляво на дясно: Никола Живков Арнаутски р. с. Бела 14.10.1872 – п. 08.05.1954 година, с брада и каскет.
Пети от ляво на дясно: Георги Д.Пиперков – 1904 годиа е Държавен контрольор в гр.Оряхово, по късно се преселва в гр.Белоградчик.
Седми: Харалампи Ладозов – по това време Мирови съдия в гр.Лом, през 1918 гонина идва за Мирови съдия в гр.Белоградчик. Той е роден 1886 г. в гр.Велико Търново.
Никола Живков Арнаутски – с.Бела , 50 те години.
Някой може би знае повече за тази снимка и лицата свързани с нея ???
ИНФОРМАЦИЯ!!!
През 1979 година излиза книгата „Страници из стогодишната история – Районна болница гр.Лом 1879 – 1979“ – Д-р Ал.Русинов и Л.Еленкова
В нея е посочено, че завеждащия АГО Д-р Марков има изключителни заслуги за събиране на материали свързани с историята на болницата.
Д-р Иван Марков Стоянов е роден в село Бела 07.01.1926 – п.27.02.2002 г. също в село Бела.
Д-р Никола Василев завършва медицина в гр. Лозана, Швейцария. Веднага след завършването е мобилизиран и участва в Първата световна война, като дружинен лекар в 42 пехотен полк. Награден е с кръст за храброст. По собствено желание работи във Френска болница лекувайки българските войници оставени в заложничество. След войната работи във военната болница в гр.Враца, като Околийски лекар в гр.Белоградчик и като ординатор в Александровска болница. Около 1940 година в сътрудничество с издателката на списанието „Икономия и домакинство“ Теодора Пейкова публикуват „ЗА БЕЗМЕСТНИ ДНИ /зеленчуци , плодове, сладкиши и диетична кухня/
Д-р Никола Василев написва частта : „Какво трябва да се яде при различни болести“
Д-р Никола Василев
Теодора Пейкова
ИНФОРМАЦИЯ !!!
Командира на 3 ти Бдински пехотен полк. П-к Минчо Сотиров 1917 година.
Д-р Никола Василев завършва медицина в гр. Лозана, Швейцария. Веднага след завършването е мобилизиран и участва в Първата световна война, като дружинен лекар в 42 пехотен полк. Награден е с кръст за храброст. По собствено желание работи във Френска болница лекувайки българските войници оставени в заложничество. След войната работи във военната болница в гр.Враца, като Околийски лекар в гр.Белоградчик и като ординатор в Александровска болница.
През 1936 година излиза книжката „ИЗВЕСТИЯ на главната дирекция на народното здраве“ книжка N 149/153.
Картотека за лекарите в България. Излиза с одобрението на Главния директор Д-р Руси Радков , под редакцията на Д-р Петър Вербов, маг. фарм. Иван Гешев.
Под N 384 е записан: Василев Никола Попов, 1888, с.Бела, (Белоградчишко), Женева, 1915, свободна практика, София, бул.Христо Ботев N 70, вътрешни и гръдни болести.
ИНФОРМАЦИЯ !!!
Една интересна снимка на трима военни и едно магаре, което носи две бъчви с вода. Град Белоградчик – няма надпис, няма година.
Д-р Никола Василев завършва медицина в гр. Лозана, Швейцария. Веднага след завършването е мобилизиран и участва в Първата световна война, като дружинен лекар в 42 пехотен полк. Награден е с кръст за храброст. По собствено желание работи във Френска болница лекувайки българските войници оставени в заложничество. След войната работи във военната болница в гр.Враца, като Околийски лекар в гр.Белоградчик и като ординатор в Александровска болница. През 1935 година издава – „Какъ да пазимъ и лекуваме БЪБРЕЦИТЕ“
ИНФОРМАЦИЯ!!!
Белската библиотека !
През далечната 1929 година в град Видин е издадена една малка книжка – Полезно четива N1
Проф. П. Мутавчиев със съдействието но „Комитет за културното повдигане на Видинския край“ издава една малка книжка от 39 страници “ Въ кои земи е живялъ и живее Българскиятъ народъ“
belahistory 