No 529 / 18.02.2016 г.
Една карта на „Реките и езерата в Царство България“ на която Белската река е отбелязана с особено име. До сега реката винаги е наричана: река „Белщица“, „Белската река“ или просто без име.
На тази карта е отбелязана като „Врельска река“ с „ь“ след буквата „л“. Извора от който извира реката е „Врело“, „Връло“, „Врълото“, „Врелото“ и е нормално така да се нарича, но на тази карта от 1904 година за първи път я виждам отбелязана по този начин.
Съществува и река Калугер, приток на река Арчар, в ляво от надписа Белоградчик. Ако село Калугер /Гранитово/ е над края /началото / на Врелската река, то старото място на с.Калугер /Гранитово/ може би е било някъде около този приток – Калугер.
СОСТАВ. АВТОРОМЪ. ПРИЛОЖЕНИЕ КЪ КНИГЕ „25 ЛЕТНИЕ ИТОГИ“
КАРТОГРАФИЧЕСКИ ИНСТИТУТь, СОФИЯ. 1904 год.
Книжка на многодетна майка село Бела. 1944г.
Петра Гергова Илиева
село Бела, Община Кн.Александрово, кмет: /П/
ИНФОРМАЦИЯ!!!
Министерство на Финансите. Белоградчишки акцизен район. 3.11.1921 година.
18.02.2016 год. IBSBela
Така трябва да се напише. Знакът „ер малък“ не се чете – този знак показва, че съгласната пред него не е твърда, тя трябва да се произнесе „меко“.. Така е и в края на думите, които завършват на съгласна – тя е твърда, когато зад нея има ер-голям и мека, когато зад нея има ер-малък
Примери: човекъ – чете се човек с твърдо к
председатель – чете се председател с меко л
LikeLike