N 592 / 18.11.2016 г.

През 1884 година Белската община предприема кампания за събиране на дарения за довършване строежа на църквата в село Бела. В този документ е представено разрешението за събиране на средства от Видинския градски съвет.

Видинската община – градска управляваща съгласно утвърждението на Г-на Видинския Окръжен Управител от 21 тово, позволява на предявителите да събират волни пожертвования за казаната цел по града Видин.

гр.Видин 21 Януарий 1884 год.

За кмет: /П/ М.Иванов / Младен Иванов Найденов 1859-1905 г.

Секретар: /П/ И.Петрович / Иван Петрович п.14.03.1890 г.

Печат: Печатъ на Виддинскый Градскый съвьтъ

По това време кмет на гр.Видин е Севастаки Иванов Гънзовянов но по някаква причина не той подписва разрешението, а го подписва Младен Иванов Найденов- по късно два пъти кмет на гр.Видин.

След тази бележка следват имена, предполагам от град Видин или такива които случайно са се отзовали на призива за дарение.

На имената в тези няколко листа след разрешението ще се спра по-късно, не е ясно как са събирани – след три листа с имена започва да се изписва населено място.

Кои са хората които са подписали документа:

Според Генади Вълчев.

Севастаки Иванов Гънзовянов 1825 – 1898 г.

….„СЕВАСТАКИ ИВАНОВ ГЪНЗОВЯНОВ /1825 – 1898 г./ е роден в с. Гъмзово през 1825 г. Кметува от 2 януари 1883 г. до 13 април 1884 г.

ПРОБЛЕМНИЯТ СЕВЪСТАКИ ГЪНЗОВЯНОВ Между чука и наковалнята! На следващия ден след уволнението на Панталей Янакиев, на 2 януари 1883 г, на кметския стол седнал 58 -годишния Севастаки Гънзовянов. Той имал солиден житейски опит и твърде противоречива репутация сред видинското гражданство. Забогатял още съвсем млад, той поддържал много добри отношения с турската власт, заради което е укоряван както от българската емиграция в Букурещ, така и от Захари Стоянов, който ненавиждал сътрудничеството с турското управление! За Гънзовянов Любен Каравелов пише в своите вестници „Свобода“ и „Независимост“, че е „зъл чорбаджия, грабител и турски изедник…“, а Захари Стоянов в книгата си „Дяконът Васил Левски“ отбелязва, че ако „.. се учреди орден „За шпионство“, то той би прилягал най-добре на Хаджи Иванчо Хаджипенчович, Григории Доростолски -пастир, Арнаудова и Севастаки Гънзовянов – патриоти, твърде срамен ще бъде онзи съвременник, който стисне очи пред  този позор и извика френетически: „Да живей България „!“. Много остра и бичуваща е критиката на нашите първи възрожденци към бъдещия видински кмет и сигурно са имали известни основания за това… Упреквали са го, че при следствието и разпитите на заловените Ботеви четници, доведени във Видин, е присъствал и е укорявал „комитите“ с думите: „Защо сте вдигнали ръка срещу Султана, бре…“!Трудно е да се каже, дали тези „укори“ са били като порицание за участието им в борбата срещу турската власт, или са израз на двуличието на кмета, с цел да омаловажи вината на четниците пред турския съд! В своя живот и дейност Гънзовянов е имал и много народополезни дела, като активно е подпомагал черковната борба и просветната дейност. Бил е страстен привърженик на книгите. Още през 1861 г. финансира издаването на списание „Български книжници“ в Цариград. Като силно набожен човек, страстно защитаващ православието, написва една прочувствена статия за вестник „Македония“ /бр. 35/ 25.VI 11.1869 г/, в която бичува остро опитите на католическите проповедници да наложат своето вероизповедание във Видинската епархия. На тази статия може да завиди всеки съвременен журналист. Той е един от основателите на читалище „Цвят“ през 1870 г, за което отделил солидна парична сума от личния си капитал. По негова инициатива е открита детска колония при манастира „Св. Петър“, до днешното село Дружба. Въпреки приписваните му грехове за сътрудничество с турската власт, народополезните му дела натежавали повече, според тогавашните първенци на града и на 2 януари 1883 г. бил назначен за кмет на града – пети по ред след Освобождението. За краткото време на кметуването си Севастаки Гънзовянов полагал големи усилия да заличи у народната памет негативите от сътрудничеството с турците, с помощта на които от обикновен  бояджия, станал първи чорбаджия! В народното съзнание обаче останало чувството на презрение към неговата личност, съпътстващо го до края на живота му! Това най-релефно проличало при избирането му за представител на Видин, за освещаването на стария паметник на Христо Ботев във Враца. Гражданите на Видин изразили възмущението си на бурен протест и Общинския съвет отменил решението си. През целия си живот, Севастаки Гънзовянов сякаш постоянно се е намирал между чука и наковалнята! От една страна винаги се стремял да бъде в най-добри отношения с турците, защото на тях дължал „чорбаджилъка“ си, а от друга – полагал постоянни грижи да помага в борбите и свободолюбивите стремежи на поробените си братя -с каквото може! Действията му като кмет били рутинни и се заключавали до продължаване на делата, започнати от предшествениците му. На 13 април 1884 г. без да остави впечатляващи дела от своето кметуване, бил сменен от новия – шести по ред градоначалник след Освобождението. Севастаки Гънзовянов починал на 23 февруари 1898 г. на 73-годишна възраст и бил погребан от богатата си фамилия с подобаващи почести. Може би, като компенсация за прегрешенията на бащата, синът на Гънзовянов – Иван взема най-активно участие в Сръбско – българската война през 1885 г. и показва истински героизъм в сраженията, за което е награден и достига до чин полковник в българската войска….„

Младен Иванов Найденов 1859 – 1905 г.

той подписва документа

…„МЛАДЕН ИВАНОВ НАЙДЕНОВ /1859 – 1905 г./ е кмет на Видин почти едно десетилетие с малки прекъсвания. По време на неговото кметуване е завършена една от забележителностите на Видин – новият видински храм “Св. Димитър”. Осигурява 30 000 лв. от държавния бюджет за довършването му, когато събраните за тази цел пари от видинчани свършват.

На 18 май 1894 г. правителството на Стефан Стамболов пада от власт. Противниците на стамболовистите във Видин настояват Младен Иванов да подаде оставка. Четиридесет души правят митинг пред общината, заплашват, че ще счупят прозорците на кабинета му и ще го изхвърлят от общината. В заседание на общинския съвет на 28 май 1894 г., той подава оставка. Общинарите не я приемат на три гласувания, но Младен Иванов освобождава кметското място.

През 1900 г. става отново кмет на Видин и кметува до смъртта си през 1905 г.

Противниците му считат за грешка построения по време на неговото кметуване публичен дом в Бара махала /в района на днешната ж. п. гара/, съборен по-късно от радикалите при кметуването на Димитър Балев.

ТИХИЯТ ПРАВЕДНИК МЛАДЕН ИВАНОВ НАЙДЕНОВ ЧЕСТНИЯТ РОМАНТИК ВЪВЕЖДА ВИДИН В ХХ-И ВЕК От освобождаването на България от турско владичество до настъпването на новия XX -ти век са изминали само 22-е години. През този период, на кметския стол във Видин са сядали осем души. Последният, Младен Иванов Найденов, се е задържал най-дълго на кметското кресло – почти десет години. За разлика от своите предшественици, за които средната продължителност на кметува-нето е по-малко от две години! Въпреки това, за днешните поколения видински граждани, неговото име е по-малко известно /да не кажем, почти непознато/ от имената на кметовете преди него! Както казва един от класиците на нашата литература: „ако някога българската нация роди гений, това ще бъде геният на завистта“; затова, освен патината на забравата от дистанцията на времето, разяждащата завист и партизанските страсти на новата епоха, са трупали ненавист и забрава върху името и делото му. Такова било отмъщението на съвременните нему „политици“ и „общественици“, защото не са могли дори да се сравняват с успехите и обаянието на този изключителен човек. Фактът за продължителния му мандат, е достатъчно красноречиво доказателство за популярността и уважението, с което се ползвал сред видинските граждани. Младен Найденов е роден във Видин през 1859 г. Неговият баща Иван Найденов е от с. Бойница, преселил се в града и донесъл със себе си революционния дух на съселяните си Пую войвода и даскал Вълчо. Той бил известен във Видин като Иван Бой-ниченина и е един от градските първенци, участващи като представители на българите при разпитите на заловените Ботеви четници от турските следователи. Заради солидния му опит, знания и авторитет, е бил неизменен съветник на всички кметове, до заемането на кметския стол от неговия син! Младен получил образованието си във видинското класно училище и се отличавал с изключителна ученолюбивост и прилежа-ние. Истински природен дар бил изключително красивия му ка-лиграфски почерк и непрекъснатия му стремеж да „погълне“ всички нови книги, които се появявали на книжния пазар. Заради умението да пише красиво и острия му аналитичен ум, през март 1881 г. бил назначен за втори писар на общината с възнаграждение 80 франка на месец. Това било голямо признание за способностите на 22-годишния младеж! От писарския стол, започва възходящия път на бъдещия талантлив политик, общественик и ръководител. Когато човек притежава ярки способности и творчески качества, те не може да не останат незабелязани от градските ръководства и от обществените организации! През 1881 I Младен Найденов станал член на Националлибералната партия на Стефан Стамболов, откъдето всъщност тръгва и политическата му кариера. Избран е за депутата във второто Велико Народно събрание, което на 1 юни 1881 г. заседава в Свищов и суспендира Търновската конституция, давайки неограничени правомощия на княза за срок от 7 години. Отново е избран за депутат през 1886 г. в Третото Велико Народно събрание и в същото време е избран и за заместник кмет на Видин. В работата на това събрание, той гласува за избора на новия държавен глава -княз Фердинанд Сакс Кобург Гота. Особено ревностно и убедително Младен Найденов защитавал интересите на града пред висшите органи на държавната власт, доказвайки необходимостта от отпускане на държавни средства за завършване на започнатите обекти в града. В прочувствена реч пред депутатите, той изложил колко важна за Видин е отпускането на 50000 лв. за приключване строежа на храм „Св. Димит-рий“. Срещнал яростна съпротива от депутатите на други градове / всички искали пари за щяло и нещяло/, той се обърнал лично към Стефан Стамболов, убеждавайки го в аргументите си. Тогава големият държавник застанал на трибуната и с магията на своето слово убедил присъствуващите в основателното искане заявявайки: „.. аз мисля, че ако не сумата, която е предвидила комисията, поне с 30000 лв. трябва да се помогне на този град, защото тия пари ще отидат за украшение, за един паметник, на един наш пограничен град, който има историческо минало, и който днес поне, за запазване на нашата земя, е една твърдина…Затова мисля, че Народното събрание ще направи добре, ако отпусне 30000 лв. на видинци да доизкарат църквата си“! Въпросът бил решен без повече разисквания! Кметът осигу рил необходимите пари за завършването на днешния храм. С огромна поддръжка и авторитет Младен Найденов се ползвал не само сред българите, но и сред малцинствените групи -турци, евреи и цигани, които виждали в негово лице истински градски ръководител, защитаващ по един и същи начин интере сите на всички. Обаче политическите нрави в младото Княжество, много скоро излезли извън рамките на цивилизованите дебати и нормалното политическо противоборство. Жаждата за власт и свирепата непримиримост на загубилите изборите, довели до прилагането на нечистоплътни политически прийоми от опозиционните партии. На 18 май 1894 г, когато Стефан Стамболов бил свален от власт, противниците на Младен Найденов във Видин, около 40 души направили митинг с искане да подаде оставка. Заплашили, че ще му счупят прозорците и ще го изхвърлят „заедно със стола“ от общината. Два дни след този случай, кметът депозирал оставката си. Всички общински съветници го подкрепили, не приемайки оставката. Гражданите на града застанали зад него, срещу акцията на политическите лумпени! Въпреки масовата подкрепа, обиден и огорчен, Младен Найденов освободил длъжността на 28 май 1894 г . Само след шест години обаче, гражданите на Видин го върнали отново на кметския стол /април 1900 г/, на който останал до смъртта си на 24 май 1905 година. Както всеки човек, така и Младен Найденов имал своите човешки драми, слабости и нещастия. Първата е, че от дългогодишния му брак с дъщерята на Цанко х. Ангелов – Александра, която много обичал, не е имал деца. Всеизвестно е, че щастието на мъжа има много измерения и едно от тях е привързаността към децата, докато щастието за жената има само една форма-любовта! Той, за съжаление не е бил осенен от бащина обич, въпреки осиновяването на Тодорка, вероятно дете на близки роднини! В такива случай обикновено се счита, че е „нормално“ мъжете да потърсят „щастие“ и на друго место… Политическите му противници са били като зашеметени от невероятния му съзидателен кметски размах, но за да го уязвят и омаловажат приноса му за благоустрояването на града, са изтъкнали само построения по негово време модерен публичен дом / на ул.“Яворов“ зад днешния блок „Яворов“ срещу ж.п. гарата -б а/, разрушен по-късно от новия кмет, негов политически противник Димитър Балев. Чак след неговата смърт, когато отворили личното му завещание и политическите му опоненти научават някои подробности, но не могат да го упрекват вече, защото не е бил между живите… Интересни са предсмъртните му заръки, написани в неговото завещание на15 юни 1905 г. преди да замине на операция във Виена от злокачествено образувание в стомаха и дебелото черво. В случай на латентен изход от операцията Младен Найденов е записал в завещанието си: .. .заклевам моя обичан баща и моите близки и приятели да изпълнят следующето мое желание: 1-во. Лозето в Ново бърдо заедно с нивата, които купих от Сетив, /вероятно продавача турчин -б.а/изключително подарявам на нещастната ни жена Александра, с които да се поддържа и прехранва. 2-ро. Всичките ми скъпоценности, ловджийски принадлежности, оръжие и всички материали и мебели в къщата, дето живеем, да се предадат и оставят на Александра …за в бъдеще да продаде и вземе пари за живеене. 3-то. Къщата, която купих от Мехмед Али Исма-илов да се остави и предаде на моята приятелка Елена Т. Стефанова /къщата се напирала на ул. „Аспарухова“-б.а./ като нейна собственост, от която ще се прехранва и в която ще живее и в която къща има неин капитал. Проклет да е този, който посегне на тази жена и се помъчи да и отнеме къщата. 4-то. Моля моят обичан баща да отделя ежемесечно по нещо и дава за поддръжката на Александра, като не остави по никакъв ред да излезе из къщата, гдето живеем или допусне да стане нещастна. 5-то. Всички борчове и пари в Земеделческата каса да поема баща ми и изплати… …Служих на моя град и своето отечество безкористно и винаги съм се мъчил според силите да бъда полезен на видинските граждани, на обществото и затова създадох безкрайно неприятели и отмъстители.. Никога не съм бил богат и няма да бъда, но хората ме считаха за такъв, обачe те се много лъжеха…! Сякаш предчувствайки приближаването на смъртта, Младен Найденов, като сериозен, лично и обществено отговорен човек и истински филантроп е искал да бъде почтен към всички. Както към съпругата си Александра, която обожавал до края, въпреки че не е успяла да го дари с деца, така към приятелката си Елена /за която никой не подозирал -б.а./ и която е споделяла част от неговите душевни болки и радости, така и към баща си Иван Бой-ниченина, когото обичал и който бил най-голямата му опора. Голямата ангажираност на Младен Найденов била безмерната му любов към Видин и неговите граждани, за които е полагал грижи като за децата, липсвали му толкова много… В политическите борби той е бил олицетворение на забележителна честност, толерантност, почтеност и твърдост, защото нито за миг не си е позволявал да бъде „фурнаджийска лопата“, каквито за съжаление е имало и тогава! И каквито днес са повечето български политици, които в зависимост от личните облаги и келепирът от властта, преминават от партия в партия… Много убедително и конкретно неговата принципносте отразена в издадения некролог по повод смъртта му: …На 18 май, когато мнозина облагодетелствувани от покойния Стамболов влязоха в ролята на блудния син, само той едничкият бе, който остана верен на паметта на великия покойник, макар че Стоиловия кабинет му предлагал завидния пост окръжен управител. Неговата непоколебима воля беше, макар и самотник да остане, но с твърдостта на характера си, да изкупи греховете на всичките си другари отцепници…! Не са много политическите мъже в родната история, които са притежавали нравствените качества на този възрожденски политик, затова враговете му, не можещи да се съизмерят с неговия ръст, са засипвали името му с небивали измислици за злоупотреби с власт, незаконно обогатяване, кражби и корупция, каквито никога той не е допускал. След неговата смърт се установява, че Младен Найденов, след 28 години стаж, като ръководител, държавник и общественик е натрупал „богатство“ от 3000 лв. дълг, за да купи един имот от 10000 лв., който е трябвало да се погаси! За този дълг, в завещанието си е посочил, че ще бъде изплатен от баща му, ако с него се случи нещо на операцията! Животът и делото на Младен Найденов са истински пример за това, какъв трябва да бъде моралния облик на устремилия се към Европа български политик, ако иска да бъде достоен представител на една цивилизована държава….„

Иван Петрович р. Пояна Маре – п.1890 г.

Секретар по това време в общината.

Той по произход е от село Макреш, опълченец, награден за заслуги. Може би се е познавал с Белските опълченци и е съдействал за това разрешение. Никола Първанов от село Бела е награден и произведен ефрейтор, Пано Каменов /Кумитина/ е бил ранен и е лекуван в Русия преди да се завърне в Бела, по това време при изграждането на църквата е бил кмет на село Бела. Няколко от Белските фамилии са от Макреш- включително и моята, може би по едно и също време са избягали от Макреш заедно с родителите на Иван Петрович…..???

Тази възможна връзка не е за пренебрегване?

……….„. Иван Петрович син на емигранти от с. Макреш (роден в с. Пояна маре, Калафатска околия), в доброволческата бригада на Медведовски, след това опълченец в 3-а опълченска дружина, а след Освобождението секретар на Видинската община в продължение на 12 години. В Сръбско-българската“ война в 1885 г. – войвода на доброволческа чета….„

….„За проявен героизъм и себеотрицание в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново са наградени Ангел Димитриев, Ангел Димитров Николов, Димитър Костов (Константинов), Илия Алексиев, Милия Петрович, Петър Христов, Станчо Иванов и Спиро Каменов от Видин, Андрей Иванов от Протопопинци, Георги Божинов от Търговище, Георги Стоянов от Белоградчик, Денко Йотов Вълчов от с. Цар Петрово, Димитър Гетов Семков от Кула, Димитър Ценов Митев от Грамада, Жельо Димитров Хайдутов от Белоградчик, Иван Петрович (макрешки потомък), Михаил (Мико) Вълков-Черния (Големаново, Шишенци), Никола Първанов от Бяла и Христо Тошев от Раковица, а за участие в боевете в Котленския край – Замфир Стефанов.В боя при Шейново на 28 декември 1877 г. загива геройски при атаката на Шейновския укрепен лагер Димитър Найденов от с. Праужда, а тежко раненият в този бой Илия Николич от Белоградчик умира от раните си на 12 март 1878 г. във военната болница в Одеса.Ранени са опълченците Димитър Гетов от Кула, Стефан Димитров от Видин, Пано Каменов от Бяла, Петър Стоянов от Видин, Ангел Димитриев от Видин, Георги Найденов от Чупрене, Георги Николов от Черно поле, Денко Йотов от Цар Петрово, Димитър Костов от Видин, Иван Петров от Грамада, Станчо Иванов от Видин, Христо Тошев от Раковица и др….„

ИНФОРМАЦИЯ!!!

Белската библиотека

Книжката е „БЕЕТХОВЕНЪ„

от Д-р Димитър Младенов лекар в гр.Видин

изд. ВИДИН 

Печ. на Яким Божинов 1927 г.

Кой е Димитър Младенов???

който има повече информация да пише.

18.11.2016 год. IBSBela