No 528 / 16.02.2016 г.
Чернова на Главния учител Илия Матеев
-
Селище
Бела. Някогашна паланка / под име Бела паланка/ от която са се отселили няколко къщи в Белоградчик, който добива това име, а поради това селото намалело и започнало да се казва Бела.
2. 180 къщи, колиби в околността няма.
3. 174 Български, 6 Цигански
4. Заселено неизвестно кога върху старо заселище – следи по разкопките край „Врелото“
5.Циганите са се заселили с установяване на турските чорбаджии с воденици.
6. ………………………………………………………………………………………………………………….
7. Според историците: Първите жители са се заселили по доловете в горния край на селото , а в последствие са се привличали / около някой турски чорбаджии с воденици / за работници.
8. Език – говорят непроменен ……Западен …. според сведенията.
9. … Циганите ковачлък и ……, Българите земледелие, Турците господарували.
10. Гунянци, Миковци, Коравци, Кумитска – Пано кумитина..
VIII Облекло
Ткането ставало в трапове. Ризи , кожуси шаяк с … украсени дълги. Бревеници /Бреневреци/. Дългите дрехи /палта/ долома /вълнени/ долаптанки къси ръкави. Обуща – без чорапи и навуща. Опинки, рушки. Шапки олевна червена шапка, някъде кожен калпак.
Обуща
за празнични дни червени чехли с гиздаво украсени с лъскави … за младите, а старите в празнични дни със спуснати дълги ризи над бреневреците.
IX
Прътени и вълнени с черно и кафяво / брош за кафено/
При Светците след прекаждането се канят с вино в бъклица, след което се кръстят и казват „Простете и Благословете“ получаваш колач и сядат да ядат и пият.
Пресен хляб се месело за здраве на воловете.
III
Манастир е имало в местността „Манастира“ при Долната махала на селото. Понеже се заселиле много хора то една нощ Кръст. избягал в една местност до Изворския манастир.
Развалините в Горната махала се предполага да са ……………………….
Пещерата в която е бил монаха, който е напуснал с кръста и се е преселил в района на Изворския манастир.
Пещерата се намира на около 50-100 метра по надолу от водопада. Има и изворче с вода. Спомени за този монах / предполагам „Отшелник“ , Ариани …/ е разказвал Младен Андреев Петров р.1903 г. – п. 1995 г., той е от Йоцковската фамилия, те се заселват в Долната махала / Петър Йоцковски/ , бягайки от с.Макреш, заради турския владетел на Макреш по това време. Петър Груев Йоцковски е роден 1840 г. и е починал в село Бела 22.12. 1906 г.
Пещерата , входа и се е затварял с опъната на дървена рамка кожа, в края пещерата е разширена и представлява нещо като олтар. Използвана ли е за религиозна дейност, не ми е известно.
Има ли нещо общо този монах в заселването на Йоцковци в Долната махала, в ученето /училище/ на тези хора не е известно. Един от синовете на Петър Йоцковски – Андрео Петров Груев поч. 1951 г. е бил учител в село Макреш преди 1900 година, заедно с Свещ. Марко Стоянов, който също е от с.Макреш.
Воденицата която е дадена на Марко Стоянов е била под пещерата на Белската река.
За развитието на училището в с.Макреш се говори , че голямо участие има някакъв монах. В Изворския манастир има погребани хора от с.Макреш.
???? Кой е този монах, къде е погребан, кога са се заселили тези монаси на това място – за сега не е известно.
Над Горна Бела между „Буляка“ и под село Калугер /Гранитово/ също има пещера, легенда гласи, че Калугер /монах/ ги спасява от нападение /размириците по времето на Пазвантоглу/ , като ги скрива в пещерата.
Една легенда разказана на Найчо Цанов от Киро Панов от Белоградчик, депозирана във Видинския Окр.Архив.
Легенда
На северъ отъ Белоградчикъ, на растояние осем километра, от дясната страна на Видинското шосе, въ скалиста местност, се намира селото Калугер, през и покрай което село преди 25 години / при построяването на шосето/ твърде на редко съ минавале пътници. На юго-источната страна на селото стои високий върхъ, називаемъ “Градище”, който върхъ се дели от селото съ един малъкъ потокъ, изворът на който е въ подножието на върха “Мусинъ”, отъ който върхъ Влашките войски доле да дират Белоградчикъ въ освободителната Руско-турска война.
Върха “Градище” който до скоро е билъ откъснатъ съ лескови гори и съ къпани, от / не се чете/ На горната частъ на върха се намира варовита скала, а на скалата и до сега стърчътъ полу-разрушените стени на некогашната горделива крепостъ, която е носила същото название-градище. .Между развалините на крепоста се намиратъ останки отъ пръстени съдове, нашарени и изработени въ видъ на ковризи камъчета, стари медни пари, стрели и пр.
Народното предание за названието на с.Калугер ето що приказва: Отдавна, преди 420 а може и повече години, когато Видинското Българско царство не било превзето отъ турците, когато въ северо-западна България е господарувалъ Кръстътъ и когато Турските много-бройни орди нападнале и този свободенъ Български край, споменатота крепостъ е била защищавана отъ единъ малъкъ Български отрядъ, който е билъ снабденъ съ провизия и припаси за дълго време. Силенъ турски отрядъ нападналъ крепоста, но по причина на Българското юначество и здравоста на заетите отъ Българите позиций, турския отрядъ далъ много жертви, безъ никакъвъ успехъ.
Турците се отчаяле и намислиле да отстъпятъ, но Гръцка лукавщина имъ помогнала.
Единъ Гръкъ – калугеринъ въ Българския манастиръ , който се намиралъ въ подножието на върха и на който – развалините стоеха до преди 30 години, се явява предъ Турския командиръ и срещу известно възнаграждение му съобщава, че крепоста не може да се вземе съ бой, а освенъ да се /не се чете/ отъ нея, чрезъ подземни тръби, отъ известенъ нему източникъ /изворъ/. Тогава турците почнале да копаятъ, но не успеле да намератъ търбите, за това се принудиле да оставатъ единъ конь без вода неколко дни и отъпосле го повеле околъ крепоста, коня подушилъ презъ кое место върви водата и почналъ да рови съ крака, тогава те /турците/ копале и по такъвъ начинъ намериле водо – проводните търби и отбиле водата.
Крепоста останала безъ вода и на Българските лъвове не останало друго нищо, освенъ да се предадатъ, или по някакъвъначинъ да избегатъ. Те измислиле една хитросъ, направиле единъ тупанъ доста големъ и понеже върха е доста високъ, та винаги има ветъръ, поставиле тупана на едно дърво, прикрепиле малицата/палката/ така, щото при духането на ветъра да бие въ тупана, следъ това ковале конете си на опаки и една нощъ испратиле войникъ та прегледалъ свободна ли е некоя страна отъ турците.
Войника скоро се върналъ и съобщилъ, че турците са се оттеглиле на бивакъ и само около бивака имало аванпостъ, тогава те напуснале крепоста, безъ да ги види никой.
Сутринта турците заобиколиле отново крепоста, като сметале, че страдающите за вода Българи ще им се предадатъ, но се много уплашиле, като видели конски стъпки /не се чете/ те /турците почакале още няколко, но никойнемалъ смелостъ да се доближи до крепоста, най после взеле предателя калугер, занесле го до близката бездънна яма, именуема “пропастъ” и жив го хвърлиле въ нея. Следъ това се решилъ единъ отъ турските войници да се доближи до крепоста и да види какво се върши тамъ, отишелъ до стените на крепоста и като не чулъ човешки гласове, решилъ се да влезе вътре, което и направилъ и като се върналъ съобщилъ че крепоста е празна, следъ което турския отрядъ отишелъ та я разрушилъ.
Българските войници, като напуснале крепоста, отишле въ Сърбия, гдето дълго време се биле за християнската свобода и следъ пропадането на Косово поле някой отъ техъ се върнале и заселиле селото /Калугер/ , което наименовале съ санътъ на предателя гръкъ – Калугеръ.
22.02.1898г. К.Пановъ
Манастира „УСПЕНИЕ-БОГОРОДИЧНО село Извор
ИНФОРМАЦИЯ!!!
Списание „ЧИТАЛИЩЕ“ 1941 г.
Читалище „ЦВЯТ“ гр.Видин
Библиотекар Ен.Нешев
1.Читалище „Цвят“ навърши 71 години.
2. Открита сезона на четенията на Народния Университет, който е учреден при читалището преди повече от 10 години.
3. Литературно – възспоменателна вечер в памет на 25 год. от смъртта на поета Димчо Дебелянов. Секретарят на читалището пистелят П.Здравелин говори за творчеството на поета, артистите от театъра Райна Каменова и Любен Панчев рецитираха стохове от поета.
4. Откупена за нуждите на читалището е сградата на кино „Кале“
16.02.2016 год. IBSBela
belahistory 