No 531 / 20.02.2016 г.

 


„Ив.Симеонов,Капонов и С-ие“- Плевен

24 Октомври 1925 година.

По разпореждане на инжинер Марек от Видин, се изпраща г.Емил Брюкнер да монтира еди планзихтер и една турбина.


Капон Капон1

 

 

 

 

 


Мелничарско Машинно Дружество: /П/ Капон

Бележка написана лично от инж.Марек.

За инжинер Марек вече писах, малко информация за „Капон, Capon“.


 

Списание Еврейска Трибуна – Русе, 1926/27 година.

Град Видин – Саломон А. Розанес

E E1

 

 

 

 

 

 


E2 E3

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1761 г. дружество Хевра – Кедош

Haim David B. Gavriel – Лекар

1756 г. – Jacob Gatenio, Juda Semo, Haim Joseph Capon, Isac Aslecheh, Isac Arie, Avram Elzafan , Haim B, Avram, Josef B. Jacob и Raphael A.B. Isac.


E4 E5

 

 

 

 

 

 

 

 

 


1863 била завършена синагогата в гр.Видин“

Общинския съвет , който имал начело отлични хора, мегду които: Juda Lidji , Jacob Capon и благодетеля Samuel Capon.


Видин – Синагогата

Синагога

 

 

 

 

 


 

20.02.2016 год. IBSBela


 


 

Публикувано на от IBSBela | Вашият коментар

No 530 / 19.02.2016 г.


 

Продължава строежа на мелницата на Герго Илиев Пешев /Врачкин/. Една застрахователна полица срещу щети от транспорт. 

„Булгарско Акционерно Застрахователно Дружество „МУССАЛА“ – София“

Доставка на „Валц и части за мелничарска машина“ – стойност 100000 лева. 23.02.1926 година.

Комисионер-Експедитор Видин , Цанко Петров


pol pol2

 

 

 

 

 

 


pol3 pol4

 

 

 

 

 

 


 

„КАЛПАКЧИЕВ СТРУГ“ – СОФИЯ

Българско Акционерно Индустриално Железолеярно и Машинно Дружество „Калпакчиев Струг“-София, М.Луиза N98

Герго Илиев с.Бела, Белоградчишко

1 2

 

 

 

 

 

 


2-1 2-2

 

 

 

 

 

 


3 4

 

 

 

 

 

 


5 6

 

 

 

 

 

 


8 10

 

 

 

 

 

 


11

 

 

 

 

 

 


ИНФОРМАЦИЯ!!!

Л.ИВАНОВ и ЗДРАВКОВ

ВИДИН

Транспорти вътрешни и международни.

Освобождение  стоки от митниците.

Комисиона Представителство

L.Ivanoff i Zdravcoff

Vidin

30 Септември 1925 година

mitn

 

 


19.02.2016 год. IBSBela


 

 

 

 

 

Публикувано на от IBSBela | Вашият коментар

No 529 / 18.02.2016 г.


 

Една карта на „Реките и езерата в Царство България“ на която Белската река е отбелязана с особено име. До сега реката винаги е наричана: река „Белщица“, „Белската река“ или просто без име.

На тази карта е отбелязана като „Врельска река“ с „ь“ след буквата „л“. Извора от който извира реката е „Врело“, „Връло“, „Врълото“, „Врелото“ и е нормално така да се нарича, но на тази карта от 1904 година за първи път я виждам отбелязана по този начин.


1 2

 

 

 

 

 

 


2-1 3

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Съществува и река Калугер, приток на река Арчар, в ляво от надписа Белоградчик. Ако село Калугер /Гранитово/ е над края /началото / на Врелската река, то старото място на с.Калугер /Гранитово/ може би е било някъде около този приток – Калугер.


4 5

 

 

 

 

 

 

СОСТАВ. АВТОРОМЪ. ПРИЛОЖЕНИЕ КЪ КНИГЕ „25 ЛЕТНИЕ ИТОГИ“

КАРТОГРАФИЧЕСКИ ИНСТИТУТь, СОФИЯ. 1904 год.


 

 

Книжка на многодетна майка село Бела. 1944г.

майка

 

 

 

 

 


майка1 майка2

 

 

 

 

 

 


майка3 майка4

 

 

 

 

 

 

 

Петра Гергова Илиева

майка5

 

 

 

село Бела, Община Кн.Александрово, кмет: /П/


ИНФОРМАЦИЯ!!!

Министерство на Финансите. Белоградчишки акцизен район. 3.11.1921 година.

Марка марка1

 

 

 

 

 

 

 


18.02.2016 год. IBSBela


 

 

 

 

Публикувано на от IBSBela | 1 коментар

No 528 / 16.02.2016 г.


 

Чернова на Главния учител Илия Матеев


 

9 9-1

 

 

 

 

 

 

 

  1. Селище

Бела. Някогашна паланка / под име Бела паланка/ от която са се отселили няколко къщи в Белоградчик, който добива това име, а поради това селото намалело и започнало да се казва Бела.

2. 180 къщи, колиби в околността няма.

3. 174 Български, 6 Цигански

4. Заселено неизвестно кога върху старо заселище – следи по разкопките край „Врелото“

5.Циганите са се заселили с установяване на турските чорбаджии с воденици.

6. ………………………………………………………………………………………………………………….

7. Според историците: Първите жители са се заселили по доловете в горния край на селото , а в последствие са се привличали / около някой турски чорбаджии с воденици / за работници.

8. Език – говорят непроменен ……Западен …. според сведенията.

9. … Циганите ковачлък и ……, Българите земледелие, Турците господарували.

10. Гунянци, Миковци, Коравци, Кумитска – Пано кумитина..

VIII  Облекло

Ткането ставало в трапове. Ризи , кожуси шаяк с … украсени дълги. Бревеници /Бреневреци/. Дългите дрехи /палта/ долома /вълнени/ долаптанки къси ръкави. Обуща – без чорапи и навуща. Опинки, рушки. Шапки олевна червена шапка, някъде кожен  калпак.

Обуща 

за празнични дни червени чехли с гиздаво украсени с лъскави … за младите, а старите в празнични дни със спуснати дълги ризи над бреневреците.

IX

Прътени и вълнени с черно и кафяво / брош за кафено/

При Светците след прекаждането се канят с вино в бъклица, след което се кръстят и казват „Простете и Благословете“ получаваш колач и сядат да ядат и пият.

Пресен хляб се месело за здраве на воловете.

III

Манастир е имало в местността „Манастира“ при Долната махала на селото. Понеже се заселиле много хора то една нощ Кръст.  избягал в една местност до Изворския манастир.

Развалините в Горната махала се предполага да са ……………………….


 

Пещерата в която е бил монаха, който е напуснал с кръста и се е преселил в района на Изворския манастир.

Пещерата манастира Водопада

 

 

 

 

 

 

 

Пещерата се намира на около 50-100 метра по надолу от водопада. Има и изворче с вода. Спомени за този монах / предполагам „Отшелник“ , Ариани …/ е разказвал Младен Андреев Петров р.1903 г. – п. 1995 г., той е от Йоцковската фамилия, те се заселват в Долната махала / Петър Йоцковски/ , бягайки от с.Макреш, заради турския владетел на Макреш по това време. Петър Груев Йоцковски е роден 1840 г. и е починал в село Бела 22.12. 1906 г.

Пещерата , входа и се е затварял с опъната на дървена рамка кожа, в края пещерата е разширена и представлява нещо като олтар. Използвана ли е за религиозна дейност, не ми е известно.

Има ли нещо общо този монах в заселването на Йоцковци в Долната махала, в ученето /училище/ на тези хора не е известно. Един от синовете на Петър Йоцковски – Андрео Петров Груев поч. 1951 г. е бил учител в село Макреш преди 1900 година, заедно с Свещ. Марко Стоянов, който също е от с.Макреш.

Воденицата която е дадена на Марко Стоянов е била под пещерата на Белската река.

За развитието на училището в с.Макреш се говори , че голямо участие има някакъв монах. В Изворския манастир има погребани хора от с.Макреш.

???? Кой е този монах, къде е погребан, кога са се заселили тези монаси на това място – за сега не е известно.


 

Над Горна Бела между „Буляка“ и под село Калугер /Гранитово/ също има пещера, легенда гласи, че Калугер /монах/ ги спасява от нападение  /размириците по времето на Пазвантоглу/ , като ги скрива в пещерата.


Една легенда разказана на Найчо Цанов от Киро Панов от Белоградчик, депозирана във Видинския Окр.Архив.

Легенда

На северъ отъ Белоградчикъ, на растояние осем километра, от дясната страна на Видинското шосе, въ скалиста местност, се намира селото Калугер, през и покрай което село преди 25 години / при построяването на шосето/ твърде на редко съ минавале пътници. На юго-источната страна на селото стои високий върхъ, називаемъ “Градище”, който върхъ се дели от селото съ един малъкъ потокъ, изворът на който е въ подножието на върха “Мусинъ”, отъ който върхъ Влашките войски доле да дират Белоградчикъ въ освободителната Руско-турска война.
Върха “Градище” който до скоро е билъ откъснатъ съ лескови гори и съ къпани, от / не се чете/ На горната частъ на върха се намира варовита скала, а на скалата и до сега стърчътъ полу-разрушените стени на некогашната горделива крепостъ, която е носила същото название-градище. .Между развалините на крепоста се намиратъ останки отъ пръстени съдове, нашарени и изработени въ видъ на ковризи камъчета, стари медни пари, стрели и пр.
Народното предание за названието на с.Калугер ето що приказва: Отдавна, преди 420 а може и повече години, когато Видинското Българско царство не било превзето отъ турците, когато въ северо-западна България е господарувалъ Кръстътъ и когато Турските много-бройни орди нападнале и този свободенъ Български край, споменатота крепостъ е била защищавана отъ единъ малъкъ Български отрядъ, който е билъ снабденъ съ провизия и припаси за дълго време. Силенъ турски отрядъ нападналъ крепоста, но по причина на Българското юначество и здравоста на заетите отъ Българите позиций, турския отрядъ далъ много жертви, безъ никакъвъ успехъ.
Турците се отчаяле и намислиле да отстъпятъ, но Гръцка лукавщина имъ помогнала.
Единъ Гръкъ – калугеринъ въ Българския манастиръ , който се намиралъ въ подножието на върха и на който – развалините стоеха до преди 30 години, се явява предъ Турския командиръ и срещу известно възнаграждение му съобщава, че крепоста не може да се вземе съ бой, а освенъ да се /не се чете/ отъ нея, чрезъ подземни тръби, отъ известенъ нему източникъ /изворъ/. Тогава турците почнале да копаятъ, но не успеле да намератъ търбите, за това се принудиле да оставатъ единъ конь без вода неколко дни и отъпосле го повеле околъ крепоста, коня подушилъ презъ кое место върви водата и почналъ да рови съ крака, тогава те /турците/ копале и по такъвъ начинъ намериле водо – проводните търби и отбиле водата.
Крепоста останала безъ вода и на Българските лъвове не останало друго нищо, освенъ да се предадатъ, или по някакъвъначинъ да избегатъ. Те измислиле една хитросъ, направиле единъ тупанъ доста големъ и понеже върха е доста високъ, та винаги има ветъръ, поставиле тупана на едно дърво, прикрепиле малицата/палката/ така, щото при духането на ветъра да бие въ тупана, следъ това ковале конете си на опаки и една нощъ испратиле войникъ та прегледалъ свободна ли е некоя страна отъ турците.
Войника скоро се върналъ и съобщилъ, че турците са се оттеглиле на бивакъ и само около бивака имало аванпостъ, тогава те напуснале крепоста, безъ да ги види никой.
Сутринта турците заобиколиле отново крепоста, като сметале, че страдающите за вода Българи ще им се предадатъ, но се много уплашиле, като видели конски стъпки /не се чете/ те /турците почакале още няколко, но никойнемалъ смелостъ да се доближи до крепоста, най после взеле предателя калугер, занесле го до близката бездънна яма, именуема “пропастъ” и жив го хвърлиле въ нея. Следъ това се решилъ единъ отъ турските войници да се доближи до крепоста и да види какво се върши тамъ, отишелъ до стените на крепоста и като не чулъ човешки гласове, решилъ се да влезе вътре, което и направилъ и като се върналъ съобщилъ че крепоста е празна, следъ което турския отрядъ отишелъ та я разрушилъ.
Българските войници, като напуснале крепоста, отишле въ Сърбия, гдето дълго време се биле за християнската свобода и следъ пропадането на Косово поле някой отъ техъ се върнале и заселиле селото /Калугер/ , което наименовале съ санътъ на предателя гръкъ – Калугеръ.

22.02.1898г. К.Пановъ


Манастира  „УСПЕНИЕ-БОГОРОДИЧНО село Извор

ч3 ч2

 

 

 

 

 

 


ч1 ч

 

 

 

 

 

 

 


 

ИНФОРМАЦИЯ!!!

Списание „ЧИТАЛИЩЕ“ 1941 г.

Читалище „ЦВЯТ“ гр.Видин

Цвет ЦВЕТ1

 

 

 

 

 

 


цВЕТ2 Цвет3

 

 

 

 

 

 

 

Библиотекар Ен.Нешев

1.Читалище „Цвят“ навърши 71 години.

2. Открита сезона на четенията на Народния Университет, който е учреден при читалището преди повече от 10 години.

3. Литературно – възспоменателна вечер в памет на 25 год. от смъртта на поета Димчо Дебелянов. Секретарят на читалището пистелят П.Здравелин говори за творчеството на поета, артистите от театъра Райна Каменова и Любен Панчев рецитираха стохове от поета.

4. Откупена за нуждите на читалището е сградата на кино „Кале“


 

16.02.2016 год. IBSBela


 

 

 

Публикувано на от IBSBela | Вашият коментар

Nо 527 / 13.02.2016 г.


ПРОДЪЛЖЕНИЕ

88-1

 

 

 

 

 

 

 

Част XLV – Дограмаджийски сечива

Част XLVI – Ковашки, Грънчарски сечива.

Част XLVII – Триони и Бичкиджийници.

1.В с.Бела

2. Дъски само за нуждите на селяните  от частен материал.

3. Работилници.

Част XLVIII – Воденици, Язове и Бентове

  1. Стари движени от вода чрез колела с перки. Всяко едно такова колело, движи един камък.

  2. В последно време са построени три валцови мелници.


 

Село Бела 8 Май 1932 г.

Гл.Учител: /П/ Илия Матеев


ИНФОРМАЦИЯ!!!

Списание ЧИТАЛИЩЕ орган на върховния читалищен съюз – 1940 г.

„ Някой изводи от някой читалищни отчети“ – Илия Краев

lom lom1

 

 

 

 

 

 

 


lom2 lom3

 

 

 

 

 

 


lom4 lom5

 

 

 

 

 

 

 

Читалища на гр.Лом и гр.Видин


13.02.2016 год. IBSBela


 

 

Публикувано на от IBSBela | Вашият коментар

No 526 / 01.02.2016 г.


ПРОДЪЛЖЕНИЕ

7 7-1

 

 

 

 

 

 

 


 

Част XXXI – Учебни,Помагала Пособия, Учебници и пр.

От старо време , няма.

Част XXXII- Наказания и награди употребявани в училището.

  1. Ще замества учителя.

  2. ………………………..

  3. ……………………….

  4. ……………………….

Част XXXIII – Употрб. като изкуп. мерки при разни престъпления.

  1. Бой

  2. С тояги

  3. ……………..

  4. …………….

  5. Старейшината

  6. Кехаята

Част XXXIV – Престъп. спрямо религиозните наредби.

Не е имало черква и не са прилагани никакви мерки.

Част XXXV – Минерални богатства.

1……………………….

2. Няма

Част XXXVI – Пещери

Няма

Част XXXVII – Места където са станали сражения.

Не е имало.

Част XXXVIII – Могили

Няма.

Част XXXIV – Хамами, джамии,  синагоги и други черкви.

Няма.

Част XL – Статуи, барелефи, оролефи от камък, дърво и метал.

Няма.

Част XLI – Каптаж и други глиптотехнични произведения, анфори, вази и други посуди от старинен произход.

Няма.

Част XXLII – Земледелие и занаяти.

  1. Земледелие, Ковачлък и Воденици.

  2. Грънчарство

  3. ……………………..

  4. ………………………

  5. От местна глина, а произведеното пласирали по околните села.

  6. ………………………

Част XLIII – Панаири и реда на търговията в тях.

Няма.

Част XLIV – Земледелчески оръдия

Рало, Брана,……


 

ИНФОРМАЦИЯ!!!

Снимка на Тунела над Горна Бела – Белски младежи

tunel G.Bela

 

 

 

 

 

 

 

Списание на Българското Икономическо Дружество 1922 год. Година XXI , кн.3

„ Българските Държавни Железници през финансовата 1919/20. година.“

От Ив.Доросиев

Тунел Тунел1

 

 

 

 

 

 


Тунел2 Тунели3

 

 

 

 

 

 

 

Тунели Брусарци – гара Александрово – 2 броя. обща дължина 407 метра. И двата тунела са в землището на село Бела.


 

01.02.2016 год. IBSBela


 

 

 

Публикувано на от IBSBela | Вашият коментар

No 525 / 28.01.2016 г.


ПРОДЪЛЖЕНИЕ

66-1

 

 

 

 

 

 

Част XXI – Болест

1.Баячки баят на урочасани и на всички болести,

само жени баят на всички болести.

2.Обикновено набавят вода……………………..и дават на болния да пие.

Част XXII

  1. В горния край на селото при „Врелото“ има развалини от някогашни латински постройки.

  2. ……………………

  3. ……………………..

  4. ……………………

  5. …………………….

Част XXIII- Аязма, Целебни води, Чешми, Бунари.

  1. От Врелото до развалините има зидани водопроводи под земята със замазка и печени тухли.

  2. Няма

  3. ……………….

  4. Неустановени

  5. …………………

  6. ……………………..

  7. …………………………

  8. …………………………..

  9. …………………………….

  10. …………………………….

Част XXIV – Стари крепости, кули, мостове и др.

  1. Стара крепост – „Кошовете“ в местноста „Метериза“

  2. На гребена на „Столова планина“ между Бела и Калугер.

  3. ………………….

  4. Неустановен

  5. ………………….

  6. ………………….

  7. …………………….

  8. ……………………..

  9. ……………………

  10. …………………………

Част XXV – Стари селища и градища.

  1. В река Арчар /Акчар/ над с.Александрово до завоя на ж.п. линията има една местност, която се нарича „Градище“ , в която постоянно се намират монети бакърни и парчета от грънчарски съдове.

  2. ……………

  3. ……………….

  4. ………………….

  5. ………………………..

  6. ……………………………..

Част XXVI – Гробища и надгробни паметници.

Стари иноверски гробища няма. В съседство………не са особено много стари.

Част XXVII – Стари оръжия, копия, боздугани, ризници.

Няма

Част XXVIII – Пушки, пищови, паласки, ……

Няма

Знамена, хоругви и др.

Няма

Част XXIX – Стари монети и печати -няма.

Част XXX – Места, ридове, планини, долове, върхове и полета , свързани с някакви събития – няма


 

Информация!!!

Картичка от гр.Белоградчик.

Господин Иван Даскалов, секретар при окръжния управител гр.Видин.-  4.04.1903 година.

Daskalov Daskalov1

 

 

 

 

 

 


 

28.01.2016 год. IBSBela


 

 

Публикувано на от IBSBela | Вашият коментар

No 524/26.01.2016 г.


ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Част XIV – Хляб

  1. Старите обитатели са употреблявали царевичен, ръжен и рядко пшеничен хляб.

5 5-1

 

 

 

 

 

 

 

2. а.Св.Петка, б. Колач

3. Под….. се кваса в кокурузено брашно. Замесва се брашното и се остава да втасова. Намесва се и се пече в чирапня с жаравата на подвръшник или пък във фурна.

4.Хлябът се меси за 2 до 3 дена.

XV. Пития

  1. Най-употребявани са вино и джиброва ракия.

  2. Най напред са са подавали ракия в пльоска, а после вино в бъклица. При калеск… само вино.

XVI. Празници

1……………………………

2. Светци се служат на: Петковден, Димитровден, Рангеловден, Св.Никола, Св.Васил и Ивановден. За есенните светци се коля овца, а за зимните риба и свиня.

3. Месят колачи …..  жените. Свешеник отслужва.

4. За здраве на по-младите при нужда са хващали обряди. За добитъка се меси на Бъдни вечер и Герговден.

5.  Няма.

XVII. Хора, Седенки

  1. Хора всеки Неделен и Празничен ден, с изключение на Великите пости. Седенки и преденки през зимните нощи, като се вари кокуруз или тиква.

XVIII. Приставания

  1. Влачение е имало в старо време, при което са участвали и женени хора, а пристануши има сега, при които участват смо младите. Годежи стават с участието на родителите, но без свещеник.

XIX. Сватби

  1. Младоженека идва с родителите и роднините си в Събота вечерта. При срещата на къщния праг са запалени свещи се дава на  младоженците  вода. Сутринта в Неделя при тръгване младоженците се качват в кола или каруца, като държат в ръце запалени свещи. В друга кола или на кон е старокята с уруглица. В черквата пред свещеника, старокята стои от дясно до него младоженека, булката, а до нея в ляво девера. Отдире /отзад/ кръсника държи и разменява венчилата. В къщата на младоженека, булката целува ръка на всички, дава дар който по оценка на старокята се плаща или замества с подарък.

XX. Умрело

  1. Умрелия се слага в сандък и при него идват роднини и познати да палят свещ. При инасяне свещеника чете молитви, а после се слага на кола и се закарва в черквата където се опева, а от там в гробищата. Тук свещеника пак чете молитви и слагат умрелия в гроба, където свещеника, а после и всеки присъствуващ хвърля пръст върху него и казват „мир на праха му“. От там се връщат в дома на починалия и свещеника ………препълнената с всичко, което се произвежда трапеза, като най-напред се пуска бъклица с вино и вцеки да отлее малко и да каже „ бог да прости“. Наяждат се и си тръгват, като не се казва „сбогом“.

  2. Три сутрини подред, жени ходят на гроба, а в първата Събота след нещастието се ходи на гроба……


ИНФОРМАЦИЯ!!!

11.09.1902 година.

Ктъстьо Юрданов /Йорданов/ – книговодител в земледелската каса гр.Кула.

k k1

 

 

 

 

 

 

 

 


26.01.2016 год. IBSBela


 

 

 

 

 

 

Публикувано на от IBSBela | Вашият коментар

 


No 523/25.01.2016 г.


Ученици от село Бела, пишат в детското вестниче „Изворче“

vestnik-izvorqe1Гоци1

 

 

 

 

 


 

Георги Ангелов Миков  ученик от село Бела, редовно пише в детското вестниче „Изворче“, създава задачи и ребуси.

Gozi

 

 

 

 

 

 

 

ИСКЪР и МАРИЦА – легенда

Искър и сестра му Марица вървели из Рила планина. Замръкнали на една поляна и легнали да спят. Марица не могла да заспи. Станала тръгнала на изток без да се обади на брата си. На сутринта Искър станал, озърнал се наоколо, сестра му я няма. Видел я, че лъкатуши из Тракийското поле. Разсърдил се и си казал.

– Тя отива на изток, а пък аз ще отида на север.

Заскачал из Рила, преминал Софийското поле, прорезал стария Балкан, навлезнал в плодородната Дунавска равнина и стигнал реката Дунав. Казал си:

– Ще премина тази вода и ще отида в отвъдната равнина.

Засилил се. Една жена стояла на брега и се провикнала:

Боже, Боже къде се е чуло и видяло вода вода да пресче.

Искъра бил в средата на Дунава, чул какво казала жената, засрамил се и тръгнал с него. И до ден днешен Искъра, като бърза, талазите му достигат до средата на Дунава.

Преразказал Георги Ангелов – ученик от II ри клас, село Бела.


ЗАДАЧИ

reb1-1

 

 

Ребус3-1

 

 

 

 

 

1.Име съм на превозно средство. Като замените първата буква с друга ставам овощно дърво.

2. Име съм на плод. Като замените последната ми буква с друга, ставам птица.

3. Име съм на ученически предмет. Като замените първата ми буква с друга, ставам болест.

Задава: Георги Ангелов- с.Бела.


Едни ученици задават задачи, други ги решават:

Ребус 4 Гоци3

 

 

 

 

 

 

 

1.Георги Иванов Василев, 2. Рангел Петков Томов, 3. Петър Иванов, 4. Пешо Лозанов, 5. Стоян Инков, 6. Ценко Костадинов, 7. Андрей Антов, 8. Кръсто Тр.Младенов, 9. Борис Костов, 10. Василка Иванова, 11. Андрей Георгиев. – от село Бела.

  • ИНФОРМАЦИЯТА  е от Белоградчишки ежедневен лист – B.V.Tochev

Ученическата книжка на Георги Ангелов Миков

Уч.1 Уч.

 

 

 

 

 

 


уч.3 уч.4

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1936/37 год. Директор и класен наставник е Павлина В.Мишева. Ражда се „Симеончо “ наследника на короната и на всички се повишават оценките с 1 еденица.


уч.5 уч.6

 

 

 

 

 

 

 


1937/38 год. Директор е Илия Матеев, а класен наставник е Павлина В.Мишева.


уч.7 уч.8

 

 

уч.9

 

 

 

 

 


1938/39 год. класен наставник е Ангелина Попова, а 1939 г. /П/ ………….


Георги Ангелов Миков след това завършва Битолското техническо училище.

1943 год. 28 Май – Списък на Учениците от село Бела и техните проявления по Училища.

В този списък Георги е 7-ми клас 1943 година.

+ Битолското техническо училище

  1. Борис Костов Иванов – ученик 6 ти клас.

  2. Пешо Лозанов Лазаров – ученик 6 ти клас.

  3. Георги Ангелов Миков – ученик 7 ми клас

Георги Ангелов Миков завършва в Битоля, а Борис Костов и Пешо Лозанов – Народния представител от нашия край Спас Маринов Поповски /живее на гара Александрово в Белската махала/ ги прехвърля в град Варна 1944 година и там завършват. И двамата ги има в списъка решили задачите и ребусите от детското вестниче „Изворче“


Спестовна книжка- печат каса Битоля – ползвана от Георги:

bit.2 bit.3

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


bit.4 bit.5

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

 

bit.1 bit.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Георги Ангелов Миков – Гоци  е роден 1925 година.


 

Родната къща на Георги Ангелов в село Горна Бела.

k k7

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За някой от документите, Благодаря на Лида от с. Г.Бела .


 

25.01.2016 год. IBSBela


 

 

Публикувано на от IBSBela | Вашият коментар

No 522/21.01.2016 г.


 

 

Общ ситуационен план при новото водно положение:

За Дарак постройка при Воденицата на Васил Попов от село Бела, Белоградчишко.

Воденица Воденица1

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


Воденица2 Воденица3

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Имоти: Иван Владов, Иван Мицкин, Станко Пешев, Вада на Васил Попов, Вада на Цеко Главчев, Общинско речище, Водна градина/на Васил Попов след 1950 г. Парк „Боян Чонос“/.


Воденица4 Воденица5

 

 

 

 

 

 

 

 

 


Воденица6 Воденица7

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


Воденица8 Воденица9

 

 

 

 

 

 

 

 

 


Снел и съставил плана е инжинер Раймунд Д.Кохенов от гр.Видин 1922 година.

Воденица11

Раймунд

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Рекламата е от „Видински Окръжен Вестник“ от 1924 година. Предполагам, че името е Раймунд Давид Кохенов.

За Иван Марек, вече писах и сега предоставям на вашето внимание една статия от него. „Кооперативното планиране селата във Видински Окръг 1921г.“

И.Марек И.Марек1-1

 

 

 

 

 

 

 


Воденицата , която се намира на реката и е преди тази на Васил Попов е на Главчеви. По точно се води на Петър Главчев. Публикувах един договор:

No 316 / 02.03.2015 г.    1919 год. 26 Юли – Договор между Васил Попов и Симо Михайлов ( Воденица N5 Васил Попов – в парка) село Бела, Белоградчишко

Воденицата под Стопанството – била е на Калугерчани (от село Калугер)
Главчеви. Воденичар е бил дедо Цено (на Борис Ценов). Още я викали Ценовата воденица. /Воденица N4/

Рода Главчеви предполагам води началото си от село Калугер/с.Гранитово/ сега живеят в гр.Белоградчик.


Воденица10

 

 

 

 

 

 

 

Част от вадата се води, както се вижда на Цеко Главчев от.гр.Белоградчик.

Главчеви:

Повече информация за рода Главчеви има в:

БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ 

BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION

 

СТРУНЕН КВАРТЕТ НА ВЪЛЧО ГЛАВЧЕВ, 

НОВИ СВЕДЕНИЯ ЗА БЕЛОГРАДЧИШКОТО КОЛОЕЗДАЧНО ДРУЖЕСТВО (1927 г.), 

ПРИНОС КЪМ РАННАТА ИСТОРИЯ НА БЕЛОГРАДЧИШКОТО КОЛОЕЗДАЧНО ДРУЖЕСТВО „СКАЛА“ (1910 Г.) и др.

П.Д.Гл. семейство

 

 

 

 

 

 

Семейна снимка на Петър Д.Главчев

Петър Д.Главчев (търговец) и съпругата му Първа Главчева имат двама сина (Цеко и Вълчо) и шест по-млади дъщери: Ефросина (Сива) Апостолова, Параскева (Кева) Ванкова, Иванка Забунова, Евтимия (Фица) …., Анка Ангелова.  Една от тях е починала като малко момиченце.


В Алманаха България за 1911 г. името на Петър Д. Главчев е е списъка на големите търговци.

 

Петър Д.Главчев100Петър Д.Главчев1-100

 

 

 

 

 

 

 

Петър Д.Главчев е собственик на тази воденица, така и Николчо Лазаров /Пуалото/ е съсобственик на друга воденица в Бела, тази на Герго Илиев /Воденица N 9/.

Една снимка на Цеко Петров Главчев син на Петър Д.Главчев, който явно е наследил тази воденица, след като има и собствена вада в Бела.

цеко1-1

 

 

 

 

 

 


Който има повече информация за Петър Д.Главчев, връзката му със село Калугер /днес с.Гранитово/, кои са неговите родители, второто име и Фамилия,нека да пише.

Повече информаци за тази воденица???


 

 

Публикувано на от IBSBela | Вашият коментар