No 533 / 24.02.2016 г.
Това е един документ от Николай Фехер и Сие – Генерално представителство за България, Машинната фабрика на Крал. Унгар. Държ. Железници. Склад земеделски машини.
изпратен до „ Господа Свещ.Васил Георгиев, Лило Божинов и Васил Попов, с.Александрово.
По това време 1907 година все още се обмисля идеята на учителя Вълчо Кръстев от с.Влахович /Подгоре/ учител в с.Бела и Белски зет за създаване на Земеделска кооперация „Извор“. Създадена е 1908 г. В село Александрово /Димово/ по това време и идея си нямат за земеделска кооперация.
Тези хора са се обединили в задруга и ползват обща вършачка.
Васил Попов е един от най-богатите хора в село Бела, Лило Божинов развива дейност в с.Александрово.
Васил Попов не участва в създаването на земледалската кооперция в село Бела, той е деен нейн член по късно.
По това време 1907 година в село Бела са в разцвет задругуте. Една от тях е задругата на Лиловците /Иван Лилов/.
Списък:
1900 – 1925 год. Задругите в село Бела, Управители, Прякор и брой членове на Задругата.
Документ за ремонт: 13/26.08.1907 г. гр.Русе
…..„ изпратен за ремонт е механика Бела Мюлер..“
Вършачка от „Николай Фехер и Сие“
Лило Божинов
Извадки от историята „Д и м о в о през бързея на времето“
„Арахангелова задушница е – 8 ноември 1878г. Комитата Рангел Живков Велин буйно празнува имения си ден в току-що откритата кръчма на Лило Божинов.“
„На 17 април кметът Еленко Миленов Цветин-Дюлюмджията, и местните първенци Рангел Живков Велин, Христо Пейчев, Милан Гюрин, отворилият първата кръчма в селището Лило Божинов, Еленко Тошлеин и Милен Радулов, под настоятелното внушение от драгоманина Влашо Маринкин, изпращат до руския император Александър !! писмена честитка досежно(относно) 61-я му рожден ден с благодарност за освобождението и с прошение да благоволи новото българско заселение неговото име да носи – Александрово.“
„ЧЕТВЪРТОТО “КРЪЩЕНИЕ” – АЛЕКСАНДРОВО – На 27 февруари 1880 година новият кмет Христо Пейчев и местните първенци Еленко Миленов Цветин, Рангел Живков Велин, Милан Гюрин, кръчмарят Лило Божинов, Милен Радулов, Еленко Тошлеин и Влашо Маринкин прщат известие до княз Александър ! Батемберг, с което го уведомяват, че жителите на селцата Бързици им дават “назван!е Александрово въ честь на имята му”. При това Видинският губернатор изпраща разрешение да остане като название за означеното село в Белоградчишки окръг.“
„На пазара александровчани изнасят преди всичко зърнени храни,произведения на грънчарството(Йоско грънчарина),мутафчийството(чулове,чували и въжета),бъчварството(Тодор Първулов Тонински),коларо-железарството(братята Никола/Коли/ и Тодор Цолови Йокови),златарството(Васил Петров-златарина),сладкарството(Алекси Шекерджията) и други. Тогава и Александър Лилов Божинов започва да “вади на портрет” многобройните посетители в малката си леко преносима барачка. А през месец юли на същата 1901 година баща му Лило Божинов закупува от една будапещенска фирма първата в селото вършачка. По този начин се слага начало на модернизацията на земеделието в нашия край, на неговото механизиране.“
„Свободното си време александровските жители, и особено по-младите,посвещават вече освен на ловните си пристрастия, но и на културни занимания, каквато е художествената самодейност. Подобна проява е организирана на 19 февруари 1920 година. Тогава в кръчмата на Лило Божинов младежи-самодейци инсценират “Обесването на Васил Левски”. На артистите им акомпанира малък струнен оркестър,съставен от музиканти от селата Александрово и Макреш.“
ИНФОРМАЦИЯ!!!
Библиотеката на Белската църква „Св.Ап.Петър и Павел“
- ХРИСТИЯНИНЪТ на Света Литургия и на Божествената Трапеза – 1935 г.
…„ На погребението на Иван Попов..“
+ Сънят на Св.Богородица , Мъките на Грешните, Камък падна от небето и т.н.
24.02.2016 год. IBSBela
belahistory 